Морските чудовища преди 450 000 000 години - част 3

31 Декември, 2016
0 коментара

"Този, който смее и дръзне да проникне в мрака, нека първо се прочисти с дълъг пост. Нека легне в  каменните саркофази в моята камера. После ще му открия великите тайнства. Скоро той ще продължи към мястото, където ще го посрещна, дори в мрака на Земята ще го посрещна аз, Тот, Властелинът на мъдростта, ще го посрещна, ще го прегърна и завинаги ще пребъда с него."

Лекият полъх на смутени помисли ме принуждава да спра, явно учениците ми прехвърлят мислите си върху физическата пирамидата, в която се намираме, а не тази на Аменти. Трябва да им поясня:

- Тот построява Великата пирамида по образа на пи­рамидата от земна сила, вечно горяща, за да може, самата тя, да просъществува през безброй векове. В нея е вложено познанието на Тот за магическата наука. Тази висша наука, която да пребъдва в пирамидата, когато се завърне от Аменти. Не са създадени за децата човешки тези подземия. Тот казва:

"За да си намерят място, което да обитават, децата на Светлината, с тяхната сила, прорязаха огромни пространства дълбоко под земната кора, отделени от децата човешки. Оградени от тяхната сила и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите. После рамо до рамо те изпълниха отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да може вечно там, те да обитават и до края на вечността да живеят"...

Изпитвам духовно удовлетворение от призванието да преподавам Учението. Чувствам подкрепата на Тот при всяка моя проповед, чувам думите му, дори и тогава, когато не чета Скрижалите. Тот е навсякъде с мен, той ръководи и направлява дейността ми. Ето, днес в храма на Слънцето, преди да разтворя Скрижалите, Тот диктува думите, които повтарям:

"Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като лъч, със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на Светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела, та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ духа на Живота. Там в кръга от еон в еон седят Великите учи­тели, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят; и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщавайки се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбочините ще дойдат на хората светлина да дадат, безгранични сред ограничените.

Който сам е израснал от мрака и сам се е издигнал от нощта в светлина, свободен е той от Залите на Аменти, свободен от Цветето на светлината и на живота. Тогава, воден от мъдрост и знание, този човек се превръща в Господар на живота. Там той може пребъдва сам, с Учителите, свободен от връзките с мрака на нощта.

Вътре в лъчистото цвете седят седмина Властелини от време-пространството над нас, помагат и водят те децата човешки през времето по пътя на безкрайната Мъдрост. Могъщи и чудати са те, сами в своята сила, мълчаливи, всезнаещи, черпещи сили от Живота, различни, но единни с децата човешки. Истина, различни, но единни с Децата на Светлината. Пазители и стражи са те на силата на човешкото робство, готови да освободят хората, които достигат Светлината."

Какво ни разкрива великият Тот за мъдростта? Тя е Сила и Силата мъдрост е, в едно съществуващи, усъвършенстващи цялото. Щастливи са людете, които Учители имат. Защото тези, които водач имат, не ще се изгубят, но заблудилите се - прекия път не намират. Учениците трябва да помнят, че Мълчанието е благо. Словоизлиянието не два нищо. Нека този, които се е отърсил от оковите на мрака, първо отдели материалното от нематериалното, огъня от земята; понеже известно е, че земя към земя слиза и тъй огън към огъня се възнася, и един огън стават. Този, който познава огъня в него самия, ще се въздигне във вечния огън и ще пребъде завинаги в него.

Човек съществува само чрез това, срещу което се бори. И тъй Земята трябва на човек да се съпротивлява, иначе той не ще съществува.

С всяка измината година учениците ми израстват, по­степенно преминават от една духовна степен в по-горна, а някои от тях със сигурност ще получат и посвещение. Защото не само усвояването на знанието е достатъчно за посвещение. Нужно е и духовна нагласа, предварителна подготовка отпреди рождението. Божествена промисъл на Духа и Душата, които трябва да реализират мисията, за която са изпратени на земята. Самият Тот казва:

"Пред Властелините на скритите Аменти получих аз мъдрост и на човеците я давам. Учители са те на великата Тайна мъдрост, взета от бъдещето на края на безкрайността."

Спях да цитирам от Скрижалите и запитах:

- Знаете ли къде са ключовете на живота? Не знаете? Това е тайната на великия Тот, който я разкрива отчасти и казва: "Знайте, че в пирамидата, която построих, са Ключовете, които ще ви покажат Пътя в живота."

- А как ще го открием? - в един глас питат жреците.

- Чрез Боговете. Деца на маите, медитирайте върху символите, които ви давам. Ключове те са, но за човеците скрити. Вечно стремете се нагоре, Души на утринта. Обърнете мислите си нагоре към Светлина и Живот. Намерете в скритите имена на боговете ключовете към светлина и пътека за живот към живота. С мъдрост търсете. Обърнете мислите си навътре. Не затваряйте ума си за Цветето на Светлината. Поместете мисъл-форма в телата си. Мислете за числата, които водят към Живот. Чист е пътят на дарения с мъдрост. Отворете вратата на Царството на Светлината.

И, о, миг незабравим! Тот се появява в ослепителна Светлина, блестящ силует, заслепяващ очите. Изумени от присъствието на един Бог чуваме Словата, идещи от Светлината:

"Човеко, излей твоя пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак, но живей в деня. Приеми ги, човеко, боговете, като част от съществото ти, Седмината, макар да не са те това, на което приличат. Отвори се, човеко! Изпълни се с моята мъдрост. Следвай пътя, по който те водя. Мъдри учители, Утринно Слънце, Светлина и Живот за децата човешки. Господари са те на мощта на Слънцето, никога невиждани, но въпреки това пазители на хората. Слънца са те и Господари на Утринта, деца на Светлината, за да сияят сред хората. Подобни са на хората, но въпреки това са различни. В миналото те никога не са били разделени. Винаги са били Едно във вечното Единство, през цялото пространство от началото на времето. Те се издигнаха в Единство, с единното Цяло, нагоре от първата вселена, формирани и безформени. Дали са на хората тайни, които ще ги пазят и защитават от всякакви вреди."

Екранът загасна. За миг останах запленен от гледката. На крачки от мен видях игумена и близнаците. Неща­та бързо се изясниха. Отново бях в манастира.

- Правилно ли е твърдението, че битието определя съзнанието? - попита Димитър, вдигна ръка и хвърли камъче в жаравата. Камъчето тупна в огнището, избухна късо пламъче и моментално угасна. - Мисля, че това не отговаря на истината -добави той.

- Правилно мислиш - похвали го игуменът. - Съзнанието е, което определя битието, а не обратното. Но тъй като заговорихме за Съзнанието, нека добавя към него Подсъзнанието, Самосъзнанието и Свръхсъзнанието, които са другите три степени на съзнанието. В тях се влиза със законите на съзнанието. Вместилището на Подсъзнанието е в мозъка на човека - Там е Духът. В нашия свят "Видимото и невидимото" е работа за духа. Нужно ли е да повтарям, че тези определения са изговаряни хиляди пъти от човешките Учители и до днешно време? Нищо ново, само позабравено. Аз ще повтаря думите казани от Беинса Дуно, защото това са вечни истини, продиктувани и на него. Какво казва той за невидимите помагачи? Не съществува гений, светец, адепт, посветен, учител окултист или ангел, който да е казал нещо и то да не му е било продиктувано. Или поне да не му е било помагано и то в значителна степен. А това, че е било казано преди него, не се съмнявайте. И са го казвали десетки, но не сме го разбирали или сме го забравили. На постигналия сливането с духа се дава верига от духовни Учители. Това са тези, които те обичат, но ти не познаваше - сега ги познаваш. Това са твоите истински Учители от невидимия свят. Тяхното огромно желание е ти да продължиш по пътя на духовното извисяване. Веригата на Учителите е захваната, в единия край за Бога, а в другия за самия тебе, за човека. Бог ни държи в ръката си и следи за нашата промяна по светлината и вибрацията, която веригата излъчва. Учителите във веригата са наредени според силата на своето съзнание. Най-долу, при теб самия, са най-нисшите вибрации и колкото по-нагоре се отива - до Архангела и Бога, Учителите стават все по-висши и по-висши.

Замислих се, кои са най-близките, по веригата, до мен Учители? Игуменът Гавраил, Небесният Гуру, а ро­ботите какви се явяват? Не, те не можеха да бъдат Учители, макар да притежаваха неограничена памет. Каква ли бе веригата по-нагоре след Учителя и Небесния Гуру? Трябваше да попитам...

- Самосъзнанието и подсъзнанието се свързват в мълчание - продължи да обяснява игуменът. - Те осъществяват връзката с духа. Свръхсъзнанието следва след Сливането. Между Бог и човека връзката е Духът. Между духа и човека връзката е душата. Душата провежда движението, а духът, чрез нея, ни кара да се движим. Съзнанието е система от два велики компонента, които наречени в духовен порядък, са Любовта и Знанието. От сливането им е произлязло То - Съзнанието.

Слушам изброяването на различните степени - връзки. Философия, в която е необходимо да вникнеш, да проумееш смисъла на думите, това, което изразяват. Трябва човек да се потруди...

- Какво представлява Божественото Съзнание? - пита игуменът, но не дочаква нашия отговор. - Виделината се състои от Човешкия Дух и има: мисъл, правда, любов, мъдрост и истина. Добродетелите произлизат от тези пет съставки. Те са материални изяви. Съзнанието е система от два велики компонента, които определени в духовен порядък са Любовта и Знанието. От сливането на двете е произлязло то - Подсъзнанието. Подсъзнанието, Само съзнанието и Свръхсъзнанието са други три степени на Съзнанието. В тях се влиза със Законите на Съзнанието. Работете, с всички видове Съзнания, внимателно и разумно и спазвайте всички физиологически и психически изисквания като: бавно, меко, спокойно, кротко, будно, тихо и топло. Всички те са в Мъдростта.

Подсъзнанието е мястото, където се държи цялата ин­формация за Знанието и всичко, което си ТИ. Физическото ни Съзнание седи в мозъка. Духовното ни Съзнание седи в Духа. А Божественото Съзнание ги обгръща и съдържа в себе си. Между Духа и Бога стои човешкото Свръхсъзнание.

***

- Игумен Гавраил, - обадих се аз. - интересувам се за древните легенди, за които говорихме, за зрънцето истина в тях, а не попитах за твоето мнение.

- Ще отговоря за тях с определение, дадено от Беинса Дуно. Не, че не мога да ви отговоря на въпроса, а защото в думите на Дънов се съдържа и поучението. Той казва: "Всеки мит или легенда, в същността си учат и в смисъла си крият мъдрост, която трябва да се открие. Докоснем ли ги, трябва да вникнем в тях, за да повярваме в това, в което се съмняваме. Истината се съдържа в дълбочината на нещата и оттам излиза с търпение. Търпението е божествено качество, на което трябва да се учим. Познанието за себе си, е скрито в него. Всеки мит е една жива материя, която не сме одухотворили с Приложението. В митовете и легендите вярват само не­вярващите, а те от своя страна се делят на: не искащи, не можещи и не знаещи. Всеки, според развитието си, приема и според разбирането си, прилага. Иначе митове и легенди няма. Те са човешко изобретение. Човекът ги е измислил, за да не ги разрешава - не, защото не е искал, а защото не е могъл. Всички те лежат в основата на приказките, откъдето само детето, поради светлината на чистото си съзнание, е способно да разкрива прозренията в преданията и да открива истината между редовете. На дъното на всеки мит лежи една Божествена идея, която най-често е останала неразбрана, защото времето й не е дошло, или човекът не е бил готов за нея. Ще повторя, всеки мит е неразкрита истина за една Божествена идея. И е за онзи, до когото е дошла, но плодът й е за всички, с една малка разлика. Всяка истина е истина в момента, но след време няма да бъде. Като част от великата истина на Бога тя е красива и вярна, но до един момент, ще ни ползва дълго, но не вечно."

- Много пъти си казвал - обади се Георги. - "Който трябва да чуе, ще чуе. Всички не сме еднакво готови да разберем Истината такава, каквато е." Как да разбираме това?

- Ами така, както съм го казал - засмя се игуменът. -Мислете върху всяка дума, защото в нея се крият три смисъла. Всяка изречена дума може да направи от себе си Действителност, Реалност и да разкрие Истината. Но трябва да е изречена с любов.

- Но нали човек е дошъл на земята по своя воля, съз­нателно и е независим от чужди сили - учуди се Георги.

- Нищо на този свят не е независимо. И Съзнанието не прави изключение. Идентично е всичко от мравката до Съзнанието на човек, но еднакво нищо не е. Еднаквост няма и не съществува. Отделно и самостоятелно нищо не е. Казвал съм го и друг път. Белите братя идват на Земята, както, за да донесат доброто, така и да накажат. Не забравяйте това.

- А черните братя? - не се сдържа отново Георги.

- И те си вършат стриктно работата, за която са изпратени на Земята. И те също се отчитат за извършените от тях дела. Човек трябва да е много внимателен, защото както казва Тот: "Внимавай, змията все още живее на място, което от време на време към света се отваря. Невидими те се движат сред вас по места, където обредите били са извършени. Отново във времето те ще приемат външния вид на човека..." Могат да бъдат призовани от учител, който различава бялото от черното, но само белият учител може да ги контролира и върже, докато са в плът. Черните братя са свързани със Земята още от времето на Атлантида -поясни игуменът. - Помните написаното, нали?

Кимнахме, не много уверени, с глава, не всичко помнехме от Скрижалите, а той се усмихна примирително и продължи да цитира:

- В древна Атлантида имаше светлина, имаше и мрак, скрит бе той във всичко. Падаха от светлината в мрака някои, които се бяха издигнали на висота сред човеците. Възгордяваха се, поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу. ...

Неочаквано игуменът замлъкна, не, не беше замлъкнал, виждах движението на устните му, но не чувах гласа му. Виждах очите и лицето му, но чувах друг, мощен глас, който произнасяше части от Скрижалите:

"... И тогава той видя, как атлантите с магия си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Повика тримата могъщи властелини. Даде заповеди, които срутиха света... Мракът е пътят, по който пътуват Тъмните братя. Около мрака пътуват и влизат в човешките сънища. Сила те имат, от мрака около тях други обитатели да извикат отвъд тяхната сфера, мрачни и за човека невидими. Невидими те идват и невидими те вървят. Човекът, в своето невежество, ги вика отдолу".

Отново виждам игумена. Чувам гласа на невидимия говорещ и гласа на игумена да произнасят, почти едновременно същите думи:

"Човеко, винаги се стреми нагоре, обърни душата си към Светлината. Защото те знаят много добре, че онези, които са стигнали близо до Слънцето по своята пътека към Светлината, имат голяма и още по-голяма сила да връзват с тъмнина децата на Светлината.

Онзи, който се спуска надолу, трябва да има разре­шение, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха, чрез познанията си, забранени за хората пътища".

- Игумен Гавраил, - с половин глас се обади Димитър, явно притеснен от въпроса, който щеше да зададе, наведе глава и заговори: - Преди година, познат от града, ме помоли да му услужа с известна сума пари, които не му достигали, за да завърши ремонт на магазина си. Обеща да ги върне след три месеца и аз му ги дадох. Измина година, а той не изпълни обещанието си. Не зная как да постъпя...

Учителят знаеше всичко, не се бе намесил в делото на възпитаника си и сега щеше да му отговори. Исках да чуя какво ще го посъветва. Той погледна Димитър, усмихна се бащински и спокойно заговори:

- Даде, защото ти поискаха. А никой не дойде да те насилва и да бръкне в джоба ти. Запомни, даването не е като взимането, защото взимането не е като даването. Дава се само на духовен човек. Много е трудно човек да се Смири пред събитията, които живота му поднася. Но Истината е в Смирението. Това е велико качество. Искам да ви посъветвам, - огледа ни изпитателно и наблегна на думите: - Покажете на божествения свят, че работите и всеки ще открие веднага, че и досега нищо сам не е правил. Докажете, че духовното и материалното контролирате съзнателно и ще видите Божествените почести. Разкажете им, че сте будни и готови да служите. Запомнете, дълбоко в същността на материята са скрити много мистерии.

Жаравата отдавна се е превърнала в пепел. Не ни се става, искаме да беседваме още с игумена, но огнището е изчерпило горивото си. Хладината бързо се промушва през тънките ни дрехи, прегръща ни и започва да изсмуква и изстудява телата. Игумен Гавраил, загрижен за нас, се изправи, разкърши зиморничаво рамене и помоли да си тръгнем. Станахме, пожелахме си лека нощ и се отправихме към стаите си. За братята, неподозиращи екстрасензорните качества на Учителя, игумен Гавраил е обикновен духовник с по-висок ранг, възпитател и твърде близък роднина.

Легнах, завих се с пухкавото вълнено одеяло и се замислих върху думите на Учителя, когато беседвахме с него, при нашите разходки из порутените старини. Бях си водил записки, но и сега помнех и разсъждавах върху думите му. Той казваше: "Всеки поет път е правилен, в това число и твоят. Цялото Знание седи в паметта на човека, но той не знае това. Човек трябва да мълчи за всичко, което прави, докато не стане. Едно от най-важните дела в живота на човека е, да се готви в този живот да постигне Второ Прераждане. Под второ прераждане разбирам Посвещение. Но човек трябва да осъзнае, че е част от Цялото."

Попитах го, кой е основният закон за нас, тук на Земята, а той с лек укор в гласа се обърна към мен:

- Беше много близък с Борис Николов. Получи от него не малък брой отпечатани беседи от Дънов, а не успя да научиш основните неща. Ако бе отделил време да ги прочетеш, щеше да си отговориш на въпросите, които те вълнуват... Е, и сега не е късно ... - примирително рече той, замълча, сякаш искаше да остави думите му да проникнат в паметта ми, изчака минута и продължи: -Много често в думите, които изговарям или в беседите, които проповядвам ми диктува Беинса Дуно... Той седи много на високо място, горе... А сега отговорът, който също е от Дънов:

"Законът, който движи Човешкото Съзнание, е Със­траданието. Запомни, пръв и основен закон е "Дай"! - независимо за какво се отнася, защото невидимият свят иска от нас да устроим живота си по законите на любовта."

- Знаеш ли кога човешката душа слиза на Земята? Повдигнах, по навик рамене, естествено не знаех и той продължи:

- Човешката Душа слиза на земята в момента на заче ването и дори помага в акта. Тя има форма на човешко тяло и е негова функция.

Учителят подхвана темата за душата, която толкова много ме вълнуваше или... По-скоро бе отгатнал, както винаги, интереса ми към тази неразбулена тайна. Готвех се да го помоля да разкаже нещо повече за душата, когато той ме изпревари:

- Душата е подвижната част на Духа, която осъществява връзката между хората. Никой не може да се освободи от нея. Тя е вътрешната ни връзка, с която всички сме свързани. Душата ни е едновременно индивидуална и колективна. Индивидуалната Душа е твоята Душа - само за теб, лично твоя. Ближният е в колективната Душа, в която е и твоята. Всички контактуваме чрез индивидуалните си Души. Без колективната Душа, обаче, ние не можем да извършваме обмен, но можем да се свързваме. Човек без колективната Душа е не контактен - няма на кого да дава, да служи, да взема. Човешката Душа е индивидуализирана, но е част от колективната.

В живота най-важна е Мисълта. Духът не се движи и тялото не се движи. Това, което се движи е Мисълта. Мисълта кара всичко да се движи, да изглежда, че се движи. Движението е Мисълта, а движение реално няма. Енергията на Мисълта ни свети. Тялото е наше хрумване, за да си свършим работата: Духът, душата и тялото светят, както звездите, в нищото. Словото е проекция на мисълта. Словото, в материята, реализира нещата по-бързо, но иначе е проява на Мисълта. Съзнание, Мисъл, Любов - така са свързани. Душата и Духът са съставени от Светлина, която е недосегаема за ничии представи, а вибрацията й е непоносима за никои от сегашните земни същества. Душата, преминала в отвъдния свят, се освобождава от тежките материални вибрации и се отправя в един друг Енергиен свят, който е паралелен на нашия. От "Онзи" свят човек вижда и усеща Енергиите и Ви­брациите в по-голям диапазон и затова попада в друг свят. В този свят, където всичко става по-лесно и бързо, където мечтите и желанията ви приемат истинската си форма. И колкото по-красиви и богати мечти имате, с положителен заряд, толкова по-красива материализация придобиват те. Бог не веднъж ни нашепва: мечтайте и се борете за мечтите си. Така вие и човечеството ще летите напред. В "Оня" свят Душата лесно и безпогрешно отсява истината от лъжата и там няма скрити думи и материи, всичко е явно и голо.

Заспах. Но преди да заспя отново се опитах да уловя мига на заспиването. Винаги съм искал да разбера какво точно изпитва човек в този тайнствен неуловим за съзнанието акт на заспиването и никога не съм успявал. И сега не успях...

Странно, заспал съм, съзнавам това със сигурност, но защо на сън разговарям с Велик Жрец? Сънят е цветен, реален. С Великият Жрец се намираме в Хеопсовата пирамида. Той е облечен в бели одежди, а аз съм сред двадесетте и двамата ученика. Обръщам се към него:

- Ще ни разясните ли, защо Тот не разкрива тайните за огромния военен кораб под Сфинкса, а също така и тайната на Великата пирамида?

- Защото, както някои други, и вие не сте получили нужното посвещение - внимателно охлади прибързаните ми желания да науча нещо повече за пирамидата, Великият жрец.

На кой ли човек е дадена възможността да постигне това най-висше посвещение? Със сигурност на малцина избраници от добрите, най добрите...

Великият Жрец и всичко около мен изчезна. В главата ми нахлуха спомени. Спомените случайно ли ни навестяват? Не пристигат ли навреме да ни подсетят за нещо отдавна преживяно, оставило диря в живота ни? Спомените, какво богатство на душата! В тях ли са събрани радостите и страданията ни тук, на земята? Защо ме връщат години назад, какво искат да ми покажат...?

Йорданов ден, светъл и тачен празник, в нашия черноморски град. Очаквахме го с радост, вълнуваме се, кой пръв ще хване кръста, хвърлен в студената вода и щастливецът, после заедно, с отец Тома ще обиколи града. Ще ръсят хората със здравец, потопен в светена вода и ще събират монетите, пуснати в бялото калайдисано бакърче...

Девет часа преди обяд е, хората, облечени празнично прииждат към пристанището. Тълпят се около кея, в очакване на тържественото събитие. Седмина младежи, останали само по бански гащета, подскачат усърдно на крачка от морето, да постоплят телата и нетърпеливо поглеждат дали идва най-после отец Тома. Времето е студено, но слънчево. Морето е тихо, по сивата му повърхност едва -едва се надигат мълчаливи вълни, плъзват се към брега и с лек плясък се разпенват. Пяната кипи миг над водата, отдръпва се назад и морето я поглъща.

Най-после, запъхтян, се появява отец Тома, облечен в широко попско расо, държащ в ръка калайдисаното бяло бакърче със светената вода и китката здравец. Пристъпя до кея, отваря евангелието и започва да чете от него. После благославя смелчаците, прекръства ги и със силен замах, хвърля дървения кръст в морето. Плувците скачат, едновременно, във водата и кой, с какъвто стил умее да плува - с все сили се устремяват към кръста, за да достигнат и някой от тях пръв да го вземе в ръка.

Споменът е за кръста. И естествено за кръстенето. За значението им. За тях все още не бях се сетил да попитам Учителя. Познанията, които имам от литературата за кръста и кръстенето не ме задоволяват. Може би, затова подсъзнанието ми нареждаше "Време е да научиш. Попитай!" И аз попитах. Учителят ме пренесе, отново, в пирамидата и завърнал се в залата зададох въпроса си.

- Кръстът е символ на всемирен закон - бавно заговори Великият Жрец. - Изразител на силата на пресечната точка на Енергиите. Всемирен закон, който гласи, че всяко тяло има една пресечна точка. По този начин в света са построени храмовете и пирамидите...

- А кръстенето - подсказах аз. - Защо се кръстим?

- Поради същия закон. Регулираме енергиите си. Затова древната традиция повелява да се обърнем на Изток, към животворящото Слънце. Там, от където идва животът. Ето, това е истината за кръста и кръстенето.

Лек полъх, с мирис на горски теменужки, освежи залата. Знаем, че не сме сами. Бяха ни посетили невидими същества, оставили диханието на тяхното присъствие.

- Да се върнем към въпроса за Божествените качества - чувам гласа на Великия жрец. - Девет са човешките двойни умове и осемдесет и една добродетелите. Тридесет и три на брой са Божествените качества на човека. Но само с даденото до тук Знание, живота си няма да разрешите, ако не сте разбрали най-важното: Знание без приложение е мъртво знание. Истинското Знание е приложеното знание.

- Мисловен свят, ученико, е светът, който свързва другите два. Мисълта е движението, а останалото е пасивното. Мисълта е движение в Божествения свят. Мен-тален свят - това са даденостите на Духа, неговите характеристики. Материалният носител на ума е мозъкът. Умът е функция на мозъка, а мозъкът е функция на Божествената мисъл.

Причинен свят: Това са кармичните връзки. Сензорика, Усет и Чувство са Едно. Когато дойде любовта ще ги събуди. Животът се ражда във взаимодействието между пасивните части, където пасивното среща пасивното, възбужда го и се поражда движението. Динамичното е сбор от пасивното. Най-трудно е да се открият динамичните връзки. Който тях открие, ще открие как е станало Сътворението и що е Бог.

- Велики Учителю, защо истината ни се разкрива не когато ни е нужна, а идва със закъснение?

Висок два метра, с пропорционално тяло и продълговато лице, дълги руси коси спуснати до раменете, петдесетгодишният Велик жрец ми даде този отговор:

- Истината е една и велика, но на части се дава, за да се проумее. Невъзможно е да си представим, че цялата истина може да бъде приета и разбрана. Всяка истина е истинска, когато е истина за всички.

- Но тя идва случайно, когато не я очакваме - продължих аз.

- Това не ви ли напомня, че природата се грижи за всичко? В природата нищо не е случайно, произволно или несъзнателно. Три неща работят непрекъснато в света и те са Съзнанието, Любовта и Животът. Те стимулират -Даването, Движението и Действието. Те са дейността.

Знаете, че човек е част от цялото. По отношение на Бог човек е в движение, а Бог пасивен. По отношение на Човек клетките му се движат, а той е пасивен. Така е с всяко нещо, което се състои от части. Представата за Истината и Единството е в капката вода, в която всяка частица носи пълна информация за цялата истина, която е една и от нея са произлезли всички останали.

- Цялото знание е покрито с тайна, невидимо е - обадих се аз.

- Тайна е, защото не умеем да виждаме, да търсим, да познаваме. Тайни няма! Както положително и отрицателно в света няма. Това са само представи, в нашия непоследователен ум. Плюс и минус са за точните науки, за да различават нещата. Умът ни разделя нещата, защото не умее да ги разрешава, а ги раздробява и забравя и скача от идея на идея. Нещата стават видими само чрез любовта...

Жрецът се движи бавно сред нас, насядалите ученици в поза лотос, вглежда се в лицата ни, чува и отговаря както на мисловните, така и на изречените въпроси. Явно някой питаше за Светия Дух, защото той заговори:

- Три са човешките тела: материално, етерно и астрално. Или тяло, душа и дух. Духът на всеки е индивидуален и той своя душа има и към нея тяло. Умът сърцето и волята са неговите външни страни. Той е у всекиго, но в същото време е един и се нарича Свети дух, които е от Отца в Светата Троица. Истинският човек е в духа и оттам се изявява.

- Бог има ли форма? - попита друг ученик.

- Бог винаги е бил във форма, но форма няма.

- Какво е светлината? - попита отново, седналия до мен и поясни въпроса си. - Има много определения.

- Светлината е произлязла от Мъдростта, Любовта и Истината. А само Истината е произлязла от Мъдростта и Любовта. Първа е Любовта и после Мъдростта в материята, а горе е обратно. Там някъде, в началото на Началото, се случило следното: Внезапно след Любовта между две неща, всичко било пронизано от Светлина и оттогава датира нейното съществуване - в резултат на свръх духовна експлозия. И е напълно естествено тогава да съдържа онези три, които са я образували и произвели. Мъдростта, Любовта и Истината са в Духа. Животът, знанието, светлината и свободата със силата произлизат от Трите Велики Принципа и са в душата, а делата, учението, работата, служенето и приложението са във Волята.

- А светлината? Само от Слънцето ли идва? - заинте­ресувах се аз.

- Енергията е, която свети. Енергията на мисълта ни свети. Всичката светлина, която виждаме, е от мислещи същества. Всички мислим, независимо искаме или не искаме, и благодарение на това не наше решение, всичко наоколо ни свети. Запомнете, всичко се създава чрез мисълта. Тя единствено твори и създава. Всичко материално, със своята гъстота, мрак и вечна тъмнина, което помрачава Светлината не е близо до нашата Душа. Добре, че Съзнанието и Мисълта Светят.

- И все пак, кой ни наказва за допуснатите грешки в живота, Боговете ли? - не спирах да задавам въпроси аз.

- Боговете никого не наказват - бавно и разчленено произнесе думите Великият Жрец. - Наказва ви изработената от вас кармична зависимост...

Нека ви посъветвам: Учете мисълта ви да работи за вас, чрез вибрациите на Прошката и Любовта, а не срещу вас - чрез омразата, гнева и всички други отрицателни чувства. Знайте, Страхът е лош съветник, защото скрива всичко в мъгла. Само вярата разсейва мъглата. Всеки, сам, избира пътя си и всеки, сам, отсява лъжата от истината. Така човек прави своя избор. Божествените думи се разпознават единствено от сърцето. Там е главният ключ при контакт. Запомнете, пространството не е безгранично, а ограничено от ъгли и извивки. Всичко, което съществува е само изражение на по-големи неща, които още не са дошли. Материята е течна и тече като река, постоянно се променя от едно нещо в друго. Пространството, което обитаваш, има и други измерения. Също толкова големи, като твоето собствено пространство. Те са вплетени в сърцето на твоята материя, но въпреки това отделни пространства. Запомнете, дълбоко в същността на материята са скрити много мистерии. Какво ни завеща Тот да помним?

Един японски ученик направи знак с ръка, получи разрешение и заговори:

- Великият Тот казва, че девет са оплетените из мерения и Девет циклите на пространството. Девет са разсейките на съзнанието и Девет са световете между световете. Деветима са Властелините на циклите, кои­то идват отгоре и отдолу. Пространството е изпълнено с Властелини, защото то е разделено от времето. Ключовете за световете се намират у нас, човеците. Човекът е входът към мистерията и ключ, който Един в Едно е.

- Тот казва още, търси в кръга - продължи вдъхновен Великият Жрец. Крачеше по мраморния под и говореше, а лицето му беше одухотворено и изпълнено любов: -Използвай думата, която ще ти дам. Отвори вход в теб и със сигурност ще живееш. Човекът не е роден от земята, макар че може да е дошъл от нея. Човекът е роден в светлина дух. Но без да го знае, той никога не може да бъде свободен. Ти си ключът към цялата мъдрост. В тебе са цялото време и пространство.

Спря пред японския ученик, усети желанието му да продължи цитата и го посочи с пръст. Той въздъхна, с облекчение, и бързо заговори отново:

- Животът не е нищо друго, освен Словото на Огъня. Силата на живота, не е нищо друго, освен Словото в Света като огън. Търси пътя към словото и силите със сигурност ще бъдат твои. Словото идва от хаоса, Свет лината от огъня. Обуздай целия хаос от чувства и ще имаш ред в живота. Редът, роден от хаоса, ще ти донесе Словото на Извора, ще ти даде сила на Циклите и ще направи от душата ти сила през вековете, усъвършенствано Слънце от извора. Всичко е Ред от Хаоса, роден в светлина. Времето е тайната, чрез която може човек да бъда освободен от това пространство. Времето не се променя, но всички неща се променят във времето.

Щастлив от запомнените и изговорени Слова на Тот японецът церемониално се поклони, удовлетворен от изявата си.

- Ще продължи ли Словата друг? - жрецът огледа вдигнатите с готовност ръце и посочи ученик, тъмнокож като абаносово дърво. - Продължи, ученико.

Удостоен от вниманието на Жреца, африканецът с радост зарецитира:

- Тот казва: "Времето е силата, която държи събити ята разделени, всяко на подходящото му място. Времето не е движение, а ти се движиш през времето, като съз нанието ти преминава от едно състояние в друго. Да, във времето ти съществуваш, цяло в цяло, едно вечно Единно съществуване. Но макар във времето да си отделно, въпреки това ти си Едно с всички съществуващи времена. Знайте, че в Безкрая няма нито долу, нито горе.

Бъдещето не е постоянно или устойчиво, а се променя докато причината поражда следствие. Човек може да чете бъдещето само чрез причините, които раждат следствията. Наблюдавай причинността и със сигурност ще намериш следствията".

- Благодаря, ученико, добре се справи - похвали го Великият жрец.

Сцената, в която участвах затрептя пред очите ми, екранът постепенно избледня. Видях, как ние, участниците в нея се смалихме, превръщайки се в бяла искряща точка, която изгасна. Отдих ли бе даден с това прекъсване, за да осмисля добре изживяното?

Навярно, нищо не е дадено случайно. Но защо, ед­новременно с урока, в мислите ми се появяват думите Сцила и Харибда? Дали, защото не изясних както трябва, това явление? Така е. Имам записано всичко това в мозъка си и бързам да го публикувам, за да поправя пропуска, докато отново не е светнал екранът...

Писах в първа част на "Тайните подземия на България" за Сцила и Харибда. Една тайна за смокиненото дърво, растящо на брега до Харибда вече разшифрова-хме, но това е част от тайната. А ключът, за изясняване на цялостната тайна, се намира в самото описание на поемата "Аргонавтика" от Аполоний Родоски.

"... Аргонавтите продължили плаването си. Още много опасности имало да преодолеят те. Проплавали между Сцила и Харибда, където щели сигурно да загинат, ако не им била помогнала, великата Зевсова жена, Хера. Проплавали и покрай острова на сирените и чували тяхното примамливо пеене, което с непреодолима сила ги тласкало към тях. Но певецът Орфей дръпнал струните на златната си лира и неговата песен се оказала по-силна от магията на песните на сирените..."

       

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.