Кимирите - „северняци“ (ГИМИР-РА) от лулубу-кутийска МАННА (Част 5)

02 Септември, 2019
0 коментара

През 1856 г. в Белград Г.С.Раковски получава един ръкопис от Атон, донесен от изветния възрожденец хаджи Найден Йованович, в който се съобщавало, че българите някога се наричали кимерийци. Този ръкопис не е запазен. Но в следващите 9 години Раковски наверно е намерил и други данни, защото едва в 1865 г. публикувал „теория за кимерийския произход на българите“ [33] (Фиг.13 - факсимилие). Тогава на никой у нас не е било до произхода ни, а до свободата ни. Дори след Освобождението проблемите са били далече от древната ни история. А когато се появили наши и дошли да ни учат чужди историци, то самите те са били неуки. Естествено е да се присмеят на Раковски за „кимерийския произход“ и ... да го забравят. След изчерпващо унищожаване на всичко свързано с миналото на България нашата историческа наука станала клон на визатологията. А в нея няма кимири. 

Така дойдохме до там откъдето почнахме. Значи е време да свършим. Hough!*)

ОБЩ РАЗМИСЪЛ (като Заключение)

  1. Горе е цяла „торба с въглени, които все още тлеят“! Къде са нашите професионални историци – стига са спали!? Колко години и какво е нужно, за да се събудят“?

  2. Налице е силно преплитане на три етнонима: българи, тракийци и кимирийци! През хилядолетията то ни води към Булуите от Загрос – не е ли очевидно?

  3. Какви са характерните черти на булуите-българи:

  • Когато изнемогват социално – напускат дори родината си;

  • Бродят по света, но не правят държави (‚обезглавени са‘);

  • Особени - уж ‚номади‘, а са привързани към земята;

  • Умение да другаруват с всички контактни народи; 

  • Правят бунтове против свои и тяхни  поробители;

  • Навсякъде разнасят „държавност“ – опит от вековни борби с поробители;

  • Готови са да се самоизбият, водени от лични или социални подбуди;

  • Лесно приемат функциите на освободители за другите, но не и за себе си.

***

Уважаеми читателю! Ако сте прочели всичко до тук, вече имате изчерпателен отговор на въпроса за ‚произхода на кимирите‘ и защо с тях са свързани древните българи - булуите. Ако всичко тук е ясно, значи сме си свиршили работата. Благодарим! 

------------------------

*) „Hough!” – ‘Казах!‘ (завършен разговор за северо-американския индианец; „казана дума – хвърлен камък!“ – българска поговорка)

==========================

ЛИТЕРАТУРА

[1]   Милчев К. – „Древна Българска история – кимерийци, хуни, българи“, София, 2014.

[2]   Раковски Г.С. – „Българска старина“. Букурещ, с. 200, 1865. 

http://books.google.bg/books?id=1pcR7frat70C&dq=inauthor:rakovski&pg=PR2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

[3]   ДьяконовИ.М. – „История Мидии“, т.1, стр. 99,176,182, 234, 254, 258, 292,  Баку, 2012.

[4]  Гротефенд Г. – „Neue Beiträge zur Erläuterung der persepolitanischen Keilschrift“,

 Hannover, 1837.

[5]   Parpola S. - (a) “Neo-Assyrian Toponyms, Alter Orient and Altes Testament 6”, 

Neukirchen-Vluyn, Germany, 1970; (b) Idem, ed., “Letters from Assyrian Scholars to the Kings Esarhaddon and Assubanipal”, 2 vol., Alter Orient und Altes Testament 5/1-2, Neukirchen-Vluyn, Germany, 1970.

[6]   Атанасов Б. - „Към корените на Дунавските българи“, в сб. „Български историчес-

ки четения – Предания и сказания в Българската история“, стр. 41-73, Андари,

 2017.

[7]    Мокцевай Картлисай: («Обращение Грузии») Памятники Грузинской Исторической Литературы

Литературы, Тбилиси, 1989. 

[8]    Wikipedia - https://en.wikipedia.org/wiki/Cimmerians : “The origin of the Cimmerians is unclear.

[9]     Попов Св. – „Загадките на Нългарската Веда. „Веда словена“ – Ехо от хилядолетията“, Варна, 2017.

[10]   Хоренацѝ Мовсес – «История Армении», 3х2 книги, Г. Саркисян, Ереван, Айастан, 1990.(“Бактра т.е. Мидия“)

[11]   Бузанд Фавстос – «История Армении-Повести Бузанда», Акад. Наук Армян. ССР. Ереван, 1953.   Библиотека «Вехи» 2005,

[12]   Tokhtasev S. R. - “Cimmerians,” Encyclopedia Iranica, Vol.6, pp. 563-567, 2007. http://www.iranicaonline.org/articles/cimmerians-nomads

[13]   Митев И. – „Първобългарите, наречени кимери - По следите на един забравенлетописhttp://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Ivan%20Mitev-kimeri.htm

[14]   Иванчик А. И. – а) „Съвременното състояние на кимерийския проблем“, Вестник

Антична история, № 2, 1999;

б) „Les Cimmriens au Proche-Orient“.  Orbis Biblicus et Orientalis, CXXVII, Fribourg, 1993. 

[15]     Попов Св. - „Фир Болг и корабоплаването“, гл.VII (преди публикуване), 2019.

[16]Набонид (Набу-наид) – Вавилонски цар (556-539 г. пр.н.е.) за „Умман-манда“ http://cyclowiki.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4

[17]Strabo – “Geography”, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, Harward University Press, London, 1999.

[18]     Хаджиконстантинов-Джинот Йордан - "Болгарска писменост", "Цариградски

вестник", Цариград, 19 юли 1852.

[19]    Табаков Симеон - „Опит за История на град Сливен”, II изд,т.1,37-38, С., 1929. 

[20]    Plutarch – „Caius Marius (Гай Марий)“ (превод John Dryden), писана 75 г. от н.е.

[21]Митев Иван – „Кимерите – страшни и непознати“ - http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Ivan%20Mitev-kimeri.htm

[22]Петков Пламен – „Към някои проблеми от политическата история на трибали, илири и келти през III – I в. пр. н.е.”, (Ин-т за балканистика с Център по тракология – БAН) сп. Thracia XXII, No 22, стр.35-58, 2017. 

[23]Атанасов Б. – „Шумерският Е-МЕ-ГИР проговаря на български“, Трудове на XX национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура” Варна, 21-22 ноември 2015 г.

[24] (а) Herodotus – “The Histories”, B&N Clasics, NY: IV.110-117,123.

(б) Атанасов Б. – „Зизаис от сарматите-виктохоли и поява на българското име в Европа в IV в.“, Сб. „XXIII национална конференция „България в световната история и цивилизации –дух и култура.Паметни събития и личности” Варна, 24-25 ноември 2018 г.

[25]Бахши Иман – „Джагфар Тарихи“, т.1, стр. 17, София, 2005.

[26] Прокопий Кесарийски - „Тайната история“, с. 128, Нар.Култура, София, 1983.

[27]Паисий (Пенко/Петър) Хелендарски – “История Словяноболгарская”, 1762.

                                                                     Професор Борис Атанасов

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.