Душеполезни поучения от св. Серафим, Софийски Чудотворец

26 Февруари, 2021
1 коментар

На 26 февруари се празнува паметта на св. Серафим Софийски чудотворец, чиито св. мощи почиват в криптата на храм „Св. Николай Мирликийски“ в гр. София на бул. „Цар Освободител“. 

Гробът на св. Серафим е място за поклонение пред Бога и изпросване на молитвеното застъпничество на светеца за няколко поколения вярващи. Тържествената официална прослава на св. Серафим, след обстойно проучване на неговия живот и чудеса, се състоя на 26 февруари 2016 г. Радостното събитие прочу по светъл повод България в православния свят. 

Това се дължи на обстоятелството, че много от свидетелствата за помощта и чудесата на св. Серафим се свързват с българите, в столицата на чиято родина той служи дълги години и, по Божий промисъл, бе упокоен. 

Душеполезни поучения от св. Серафим, Софийски Чудотворец 

За да можеш успешно да се бориш срещу злото, трябва да имаш ред в мислите си. Това се постига с повече мълчание, усамотение и молитва. 

Винаги имай на ум и помни, че всяка дума от твоите уста е от значение и затова не се пали, за да не станеш предател на самия себе си. Затваряй устата и езика си, за да не навличаш страдания на близките и на себе си. 

Бъди благ и кротък с всички и тогава всяка твоя грешка те ще покриват с думите:

“Абе, той е добър“. 

Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай при никакъв случай да ги осъждаш. 

Радостта не е волно чувство. Тя е съразмерна на стремежа ти да си в контакт с Бога и усещане на Неговите блага. Радостта е дар от Бога. 

Когато те подпитват или рязко и нескромно ти поставят въпрос, за да те провокират, веднага ги парирай със „Защо питате“?! 

Когато те подбуждат против някого, като ти казват: “Той е направил това или е казал за тебе онова”, или когато някой започне да те гневи и предизвиква, не бързай като някакъв глупав петел да се биеш, защото може да излезеш с окървавен гребен, от който да изтече кръвта ти и да умреш. 

Когато получиш радост, смири се и знай, че тя води след себе си скърби, срещу които трябва да се бориш, а не да униваш. 

Запечатай в ума си, че само с една неуместна думичка можеш да прогониш благодатта, а след това с много молитви ще трябва отново да я придобиваш. 

Усетиш ли, че почваш да говориш нещо нередно, кажи, че мисълта ти се е отплеснала и спри. 

Самото ти излизане от къщи вече те поставя във връзка с много бесове и затова бъди внимателен, не шавай много напред-назад, излизай само при най-наложителни нужди и то с голямо самообладание и молитва. 

Точно когато най-много ти се иска да кажеш нещо или когато те предизвикват и усещаш, че започваш да се разгневяваш или възбуждаш, тъкмо тогава се въоръжи с търпеливо мълчание или със задължително бягство, ако насреща ти е възпламеняващ мил образ. Мълчанието и бягството са ни дадени точно за тези случаи. 

Всеки може да си мълчи, когато е спокоен и необезпокояван. Печелившето мълчание е онова, което се проявява точно тогава, когато ти се предоставя случай да говориш. 

Изкушенията се дават, за да се преодоляват, а не да падаш пред тях. Но за тая цел е нужно веднага, щом се появи изкушение, особено ако е свързано с гняв или блуд, да осъзнаеш своята немощ и усърдно да попросиш помощ от Бога с думите:

“Господи, немощен съм, затова прояви в мен силата Си, защото без Твоята подкрепа не мога да устоя.” 

Мълчанието е просто и затова в него е силата и победата. Силата върви с отговорността. Нека се дразнят по-често от мълчанието ти, отколкото от думите ти. И често повтаряй: 

                    “Моля! Простете!“ 

Обидите, които отправяш към другите, които и да са те, въртят се, въртят се и пак върху твоята глава падат. Отговори, когато те засегнат, но кротко, учтиво и с достойнство, без непристойни обиди и крясъци, които само издават слабостта ти. 

За да имаш нещо общо с Родения в яслите, трябва да търпиш спокойно униженията. Денят зависи от вечерта, т.е. от предварително извършената за следващия ден молитва, откъдето следва ранно лягане, спокоен сън и навременно ставане на следващия ден. 

Блудният бяс се обуздава, като се избягват поводите за него, т.е. като се въздържаш от пресищане, многословие и особено от съдене (злодумство). 

Внимавай в отношенията си с кръстените, не лукавствувай, защото техният ангел - пазител, когото са получили при кръщението, научава от твоя ангел - пазител за недобрите ти настроения към тях и ги предупреждава. 

Изправен ли си пред много фронтове, захвани се с единия от тях и така ще видиш как да се оправиш и с другите. 

Не проклинай, не осъждай дори дявола, защото ще попаднеш под ударите на собствените си проклятия и осъждания, защото и в тебе самия има много от дяволските черти. 

Когато се наложи да се защищаваш, не пиши цели доклади. Отбранявай се само по конкретния случай и не зачеквай други въпроси. 

Дръж се човешки с всички. Не обръщай внимание на хорските приказки и клюки. Не напускай мястото си или работата си и се опитвай там да си пробиваш пътя.

Бог и ти – друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето. 

Първото условие за всеки възход е смирението, т.е. да почувствуваш безсилието си и цялото си упование да възложиш на Бога.

Бог обича смелите и смирените. 

Вижда ли ти се нещо тягостно и безизходно? Униваш ли? Отчайваш ли се? Или обстоятелствата ти се виждат непреодолими? Знай, че при всички тези случаи насреща е дяволът и поради тази причина веднага започвай да повтаряш многократно молитвата:

“Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“ 

Срещу злото трябва да се излиза с добро. Но не с половинчати средства и половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шанс да победиш злото с добро. 

Уловиш ли се в непристойни и греховни мисли, веднага ги отстрани с молитва и не допускай да се стига до чувства, думи и дела. Ти не можеш да спреш ветровете, които духат, но се скрий на завет. 

Щастлив ще си, ако всяко сполетяло те нещастие считаш за воля Божия, насочена към твое и за близките ти добро. И в ада да те пратят, и там се дръж за Бога. 

Три са степените на спасението:

1. Да не грешиш. 

2. Сгрешил си – разкайвай се. 

3. Зле се каеш – тогава търпи идещите скърби. 

Не участвувай в никакви клевети, доноси и злословия. Прикривай врага си – само тогава и Бог ще те прикрива. Хубаво и здраво запомни нещо кардинално, а то е, че докато не запушиш устата си и не престанеш да осъждаш и обиждаш, винаги ще бъдеш неблагоуспешен. 

Със сигурност знай, че при каквато и да е обида и закачка или каквото и да е зло, идещо към теб от другите, кроткото и християнско държание е единственият отговор, при който ще има най-малко сътресение и вреда за тебе и близките ти!!! 

Запомни, това е нещо основно и животоспасяващо!За да не изпадаш в блуд и гняв, по-ценното и от поста дори е мълчанието и то не въобще да не говориш, а да задържиш езика си от осъждане и злоречие. 

Запомни хиляда пъти, че нашият най-смъртоносен враг и злокачествен тумор, от който трябва да се освободим на всяка цена, е злословието, осъждането, многото приказки – това е, което ни разяжда и води към сигурна гибел. 

Не скитосвай и не обикаляй от църква на църква, от манастир на манастир, от град в град и от държава в държава, защото благочестието не е в това. Стой на мястото си и там води битката с тъмните сили. 

Не се разпилявай. По-добре не говори за нещата, които възбуждат страстите. Човешката душа е като непревземаема крепост. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите, за да ни погубят. 

Които съдиш и обвиняваш, вземаш върху себе си вината им. Най-печелившата инвестиция, най-изгодният влог е добродетелта и милостинята. 

Бог към нищо не благоволи така, както към премахването на прилепналата към душата гордост. Както и да се променят отношенията и обстоятелствата спрямо теб, душата ти трябва да си остава в еднакво непроменено просто и добродетелно разположение и състояние. 

Когато дяволът не може да те провали по верови въпроси, подбужда те към осъждане, блуд, гняв, за да те залови в нравствен грях. За всяко добро дяволът е направил фалшив дубликат, който трябва да умееш да разпознаваш. 

Гневът не произтича от болест, а от гордост. За да не се предаваш на раздразнителност и гняв, не трябва да бързаш. Много внимавай над себе си да не оскърбиш някого с презрение.

Ако приемаш хората в Божие име, то всички ще бъдат добри към теб. 

Когато те нападне мрачно настроение, не забравяй да укоряваш себе си, като помниш колко си виновен пред Бога. Осъзнай, че не си достоен за нещо по-добро и веднага ще получиш облекчение от мрачните, неприятни помисли. 

Почувствуваш ли се неспокоен, повтаряй често: “Търси мир“. 

В света не съществуват дреболии. Всичко в света има своя цена и последствия.Голямото добро и зло започват винаги от малкото и незабележимото.Не забравяй, че разбойникът тридесет години разбойничил и като се покаял, влязъл в Рая, а Юда цял живот бил при Господа, но накрая Го предал. 

Хвалят ли те, не говори нищо, наведи глава и очи и мълчи или пък посочи причината – Божието дарование. Вниманието ни трябва да е насочено към нашия вътрешен живот, така че да не забелязваме това, което става около нас. Тогава няма да осъждаме. От неправдите тук много да не се огорчаваме и да се отнасяме към тях равнодушно. 

Правдата не живее на нашата земя. Ние очакваме ново небе и нова земя, където обитава правдата. Не се огорчавай, ако хората не те ценят и са несправедливи. Ти работиш заради Бога, а не заради хората. На другите оказвай милост, а към себе си бъди строг. 

За другите няма да отговаряш, затова следи не тях, а себе си, защото само за себе си ще отговаряш. Който си мисли, че има добродетел, я загубва. Мъдър е онзи, който у всички вижда хубавото, а у себе си – лошото. 

Глупавият у всички вижда лошото, а себе си счита за най-достоен. Като се събудиш, кажи: Слава на Тебе, Боже! и не си припомняй сънищата си.

Когато работиш, казвай си: Господи помилуй! 

В църква не говори, от такава привичка идват скърби.Когато се молиш усърдно, внимавай – ще последват изкушения. С хората, особено тези, които не са от твоя пол, не трябва да се отнасяш свободно, за да не служиш за съблазън. 

Гредата, която имаш в окото си, когато съдиш другите, е гордостта – нея трябва преди всичко да извадиш. Гордият се лекува от Бога с вътрешни скърби, а смиреният търпи всичко, което иде от хората, като си казва, че е достоен за това. 

Бъди към всички почтителен, но не ласкателен. Поклони се и бързо си отиди. Гледай в земята, защото в нея ще отидеш. Смирението изисква да отстъпваш на другите, като се покоряваш и на по-младите, като считаш себе си за най-лош. Който отстъпва, той повече придобива. 

Смирявай се и всичките ти дела ще потръгнат. Ако някой ти се сърди, попитай го за причината. Ако някой ти е гневен, угаждай му. Мълчи пред всички и ще те обичат всички. 

Ако те нападнат хулни мисли по отношение на Бог и светите неща или осъждаш, укорявай себе си в гордост, а на мислите си не обръщай никакво внимание.

За да запазиш в себе си страха от Бога, изпълнявай заповедите Му, като Го молиш Той да ти помага в това. 

Бог обича трудовете. Докато сме на земята, никъде не можем да минем без скърби. Живот за Бога – това е нашето земно призвание. 

За да се чуват молитвите ти, първо се помоли за враговете си, та и Бог да ти помогне, въпреки че с твоите грехове си станал Негов враг. 

Второ, протягай ръце към нуждаещите се и според силите си, задоволявай ги, защото само така ще можеш да достигнеш висотата на милостивия Бог. 

Трето, не забравяй да помолиш Бог да усили вярата ти. След това, необходимо е да си смирен, та към тази низина да могат да се стекат Божиите блага. 

Почти винаги, когато сме в добро физическо и духовно състояние, стават сривове. Това е, защото се самозабравяме. Изпускаме позицията на предпазливост и въздържане. Успехите най-лесно се губят в момента на спечелването им. 

Древните подвижници са учили да се придържаме към един умерен, но постоянен режим на хранене и поведение. Бъди много внимателен именно когато се чувствуваш най-добре поради някакъв свой успех. Плодовете на многото ти усилия могат да бъдат изгубени за миг нехайство. 

Христос изисква да бъдем като децата. Детето се чувствува уверено, когато се държи за ръката на баща си. У него няма и следа от съмнение, че добрият татко ще му даде, каквото то поиска. 

Когато се молим на Бог, трябва да имаме същата детска жива вяра по отношение на нашия Небесен Отец. Това е едно от условията молитвите ни да бъдат чути. То е дар от Бога и затова преди да се помолиш за каквато и да било нужда, първо измоли Бог да те избави от неверието и да усили вярата ти.

                                                             Изпратено от полковник Димитър Йончев

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Анонимен
#1 от Йоан
27 Февруари, 2021 | 15:17
Напиши отговор
Оценка: +4
Дойде време разделно! Нека всеки да си сърба попарата! Има справедливост на този Сят и трудно някои политици ще си закарат награбеното в отвъдното - мисия невъзможна! Колкото и да се пъчат - дойде време за възмездие! Мяра според мяра! Всевишният не търпи лъжа и нарушение на Правилата! ТОЙ ни учи, и докато не си научим уроците - ще ходим на поправителен до безкрай! Бъдете горди българи!
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.