7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук нататък безкрайно тъпия ви неуместен термин „владичество”, синоним на „владеене”.
Думата „владичество” е натруфена и чужда за съвременния български език, особено за младежкия (ученическия) говор.
Нейният произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХІ-вия век.
Вашият тълковен речник определя „владичество” като „върховна политическа власт, управление”.
Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”, означаващи съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него”.
Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв?
Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби.
А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците, се нарича, безспорно, турско робство.
И не е османско, а е точно турско.
Осман е първият султан на турската империя (1299-1324).
Не е логично да казваме „османско робство”.
Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя”.
И робството ни е „турско робство”.
И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е свързан с „обладать” (Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва, 1986 г., стр. 327).
Звучи ми като фройдистки термин.
Намирам, че е много обидно, в нашите родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме младите българи да учат за този период на обладаване, владичество, да учат за курбан байряма вместо за Великден и т.н.
Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване, присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване!
Въпросният период се нарича „турско робство”.
Толкоз!
Както го е наричал народния поет Иван Вазов!
Нас, българите, народният поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!”) ни вълнува повече и го считаме за доста по-голям авторитет от историка на свободна практика Кети Незнамкояси и от платените разкрачени (виж снимката с мюфтията) държавни „учени” в БАН.
Акад. Петър Иванов, Демографски център към БАНИ
