НАДЕЖДА

30 Март, 2020
13 коментара

НАДЕЖДА 


Ще бъде лято. Ще грее ярко слънце. 

Водата в дамаджаните ще е гореща. 

Житата ще са наредени зрънце подир зрънце. 

Ще се заливаме с вода за нова среща. 


 Ще бъде цветно, очите ще притваряме 

и няма да е тихо като в гроб. 

Ще бъдем силни, за да не забравяме, 

че на страшен вирус сме били ний роб. 


 Ще пеем песни. Ще си спомняме за самотата 

като за сън далечен във далечно време. 

Ще тичаме с дечицата в тревата, 

която не умря, силна като българското племе. 


 Ще бъде слънце. Ще забравим за мъглата, 

ще сеем, ще копаем, ще творим 

и няма да допуснем лоши мисли във главата, 

защото нови пътища и къщи ще градим. 


                          Ирина Кирилова 29 март 2020 година

 ПОДАРЪК ЗА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ НА „ТРАКЙСКИ СВЯТ” ПО СВЕТА

ЕТИКЕТИ: Хисаря;

Коментари

Анонимен
#1 от Д-р Иванов
31 Март, 2020 | 10:01
Напиши отговор
Оценка: -2  +23
Чудесно стихотворение.Вдъхва надежда и оптимизъм.Неща, от които най-много имаме нужда в този момент.
Анонимен
#2 от Катя
31 Март, 2020 | 11:20
Напиши отговор
Оценка: -2  +19
Точно така. Спокойно, иде добро време за всички нас.
Анонимен
#3 от 123
31 Март, 2020 | 18:12
Напиши отговор
Оценка: -2  +17
Лъч надежда дава в сивотата на мрачния ден!
Анонимен
#4 от 2
01 Април, 2020 | 11:14
Напиши отговор
Оценка: -14  +2
По зле не може да е написано
Анонимен
#5 от До горния
01 Април, 2020 | 13:09
Напиши отговор
Оценка: -2  +16
Когато свинята се научи да си сере в коритото, то и най- добрата храна да и даваш, тя си оставя мръсна свиня.
Анонимен
#6 от Браво,Атанасова!
01 Април, 2020 | 18:29
Напиши отговор
Оценка: +10
"И стихове пиша, тъй както умея..." Ирина ви дава надежда, който разбрал, разбрал.
Анонимен
#7 от Ваня
01 Април, 2020 | 18:49
Напиши отговор
Оценка: +9
Наближава деня на равносметката ! Които е на високо ще падне във калта ! Наближава деня !
Анонимен
#8 от ИРИНА
01 Април, 2020 | 19:26
Напиши отговор
Оценка: +13
С., ти като шеф на културата някога знаеше, че по- едно време се наричах на името на баща ми - Атанасова. Аз не съм написала това стихотворение с усещането, че то е шедьовър като стиховете на Робърт Бърнс и Есенин. Написах го, защото наистина искам всичко това да свърши, да не живеем в тревога, да не треперяме за деца, внуци, правнуци, роднини и за целия ни хубав народ. Искам да живея, да газя тревата в двора, да бера домати, да правя зимнина, да посрещам внучката си с мъжа и и детенцето и, да виждам слънце, луна и звезди. Пожелавам на всеки, който чете това стихотворение, да вярва, че ще преживеем тази болест, ще ще се въздигнем духовно, че ще спрем да бъдем лоши, че ще откриваме в човека до нас доброто, че ще ценим всеки хубав миг, че ще се покланяме на бог, който за сега ни пази.
Анонимен
#9 от Запознат
01 Април, 2020 | 20:26
Напиши отговор
Оценка: +9
Браво Ирина!Все пак всеки иска това ! Който е греешен нека си получи заслужиното ! Неможе да се подиграваш със хората и да си градиш на чужд гръб Бъдиштето Светло !
Анонимен
#10 от К
02 Април, 2020 | 12:54
Напиши отговор
Оценка: +10
Гордея с мама.Господ здраве да и дава
Анонимен
#11 от К
02 Април, 2020 | 12:54
Напиши отговор
Оценка: +11
Гордея с мама.Господ здраве да и дава
Анонимен
#12 от С уважение
02 Април, 2020 | 15:52
Напиши отговор
Оценка: +5
отговор на #8 »
Имаме нужда от светлина и надежда! Ти си решила да я дадеш по своя си начин, кои сме ние да даваме оценки! Пак казвам, браво , Атанасова! Времето може и да е тягостно, но светлината идва!
Анонимен
#13 от Хисарчанин
06 Април, 2020 | 21:13
Напиши отговор
Оценка: +8
Браво, много хубаво стихотворение. Оптимизъм, вяра и очаквано хубавото ще дойде!!!
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.