Художникът Венцислав Пирянков е в Старо Железаре!

31 Юли, 2016
6 коментара

                                  ИДЕТЕ В СТАРО ЖЕЛЕЗАРЕ!

                                      Image title                               

                                                   Интервю на Ирина Кирилова

    Още от 17 ч. и 30 минути  в събота в Старо Железаре в Пирянков Арт - център започнаха да прииждат хора. Художникът  Венцислав Пирянков и съпругата му  Катажина станаха известни с изписаните дувари на селото.

   Събота – 30 юли 2016 година. Художникът е подредил картините си във вяко кътче на къщата и двора. Затова го уважиха около 200 човека от Старо Железаре, от селата на община Хисаря, от Пловдив и други градове на страната, от София, от европейски държави. Той откри изложбата, а гостите бяха поздравени от старожелезарец, който изсвири на локарина „Я, кажи ми, облаче ле бяло”. Хората идваха с цветя, подариха му дори няколко пъпеша, а той се отблагодари с почерпка от сладки, с вино от Старосел, със старожелезарски тутманик.

    В неделя – 31 юли сме при  Венцислав Пирянков. Приема ни учтиво, заедно с карсивата си съпруга.

  • Какво е отношението на  местните хора към вашето изкуство?

  • Старожелезарци бяха много добре настроени към нас, още повече, че рисуването по дуварите беше по тяхно желание и поръчка. Ние не сме ходили да рисуваме дувар, чийто собственик не желае. За тях самата идея в началото беше странна и чужда и имахме чувството на отчужденост. Но след няколко дни нещата тръгнаха съвсем нормално и сега в момента имаме толкова поръчки, че за десет години напред няма как да ги изпълним.

  • Питам Катажина защо нарича това изкуство сюреалистичен абсурд.

  • Това е сюреалистичен абсурд заради атмосферата на това село. Няма много такива села, които са построени по този начин. Всяка къща има свой голям дувар и цялото село изглежда като голям лабиринт като в книгите на Кафка или Бруно Шулц. Хората тук излизат навън, седят на пейките, движат се бавно като в сън.

  • Да, движат се като на изложба. Колко самостоятелни изложби имате г-н Пирянков?

  • Нито ги записвам, нито ги броя.

  • А къде са виждали вашите картини?

  • В България имах нещо като ретроспективна изложба в Министерството на културата, където получих орден за постижения в областта на живопистта и изобразителното изкуство. Като ученик, после като студент съм имал изложби в Стария град Пловдив, много изложби в Полша, във Варшава, в Берлин... Имаме частна галерия и по - два три пъти правим наши си, мои изложби.

  • Частна галерия в Полша имате, а това в този двор на Старо Железаре не е ли една своеобразна галерия?

  • Да, това е дъщерната фирма.

  • И идват гости непрекъснато?

  • Да, преди да дойдете,  имах гости и се оказа, че с момчето сме завършили Художествената гимназия. Сега преподава в Художествената гимназия и започвам да разработвам проекти за догодина, за  да дойдет ученици от Художествената гимназия на практика в Старо Железаре.

  • На вас ви помагаха ученици от Познан, града, в който вие живеете.

  • Точно така. Тази година бяха две момчета и шест момичета.

  • Някой би помислил, че всичко в това село се прави с европейски пари.

  •  Това не е така. Тази година ни подпомогна Полският културен институт и три билета за самолета бяха купени за нашите ученички. И аз съм ги чувал тези клюки, но това са мои ученици, от моето частно училище, доведох ги тук с мои собствени пари. Това е частна школа по рисуване, където подготвям ученици за изпити по рисуване във всички специалности.

  • Индивидуално ли?

  • Не. Не съм привърженик на индивидуалните часове по рисуване, защото трябва да има конкуренция, да има база за сравнение, да има хъс, да има спортен дух, а той се гради винаги, когато има група. Така действаме и в Старо Железаре. Имам си арт колектив, арт бригада, има си вътрешна конкуренция, което винаги  води до много по - добри ефекти.

  • А как попаднахте в Полща?

  • Това беше през 1991 година. Бях  студент по живопис в класа на Светлин Русев. Появи се обява за продължаване на обучението в чужбина – Полша, Китай, Тунис, Унгария и други. Имаше конкурс, в който се вземаха оценките от кандидат - студентските изпити и от първия семестър. Бях отличник и спечелих конкурса. От Министерството на културата ме уведомиха, че аз мога да замина за Полша.

  • И там ли намерихте тази красива жена?

  • Да, точно. Аз бях вече четвърти курс, а тя беше току - що приета. Едни приятели я бяха поканили на някакво парти в общежитието. Отварям вратата  и казвам:  „Не, ти няма да влизаш там, а идваш при мене.”

  • Разбрах,  че синът ви е наследил  таланта на баща си и майка си.

  • Надяваме се да се развие. На нас самите ни е много трудно да го оценим, защото няма дистанция, която позволява правилно да се оценят дадени таланти. През последната година доста се интерисува, рисува, живописва графичен дизайн – нали сега е много модерен.

  •  Канят ли ви от селото да рисувате индивидуален портрет?

  •  Да, има.Някои имат и идеи, част от които са интересни, други не ни допадат, но най - много се радваме, че това селско общество се оживи, което ни дава  чувство за една самореализация, удовлетвореност и е перфектно  като изживяване, като емоция.

В разговора се включва Катажина, когато съпругът и казва, че няма любим художник.

  • Аз имам нещо любимо. То е свързано с този проект, с един скрит арт - артист Банкси. И той работи навън като нас.

  • Цветен хпудожник ли сте г-н Пирянков?

  • Да. В мойто лично изкуство,  да. Предпочитам златисти, червени цветове. Две са основните живописни направления, които вървят успоредно. От една страна- червено, златисто, от друга страна - ахроматични живописни разработки. Харесвам византийските комбинации, една от които е част от нашето ежедневие. Има пълно изсушаване на полетата и в момента са златни. Абсолютно благородно злато, свързано със синьото  на небето – просто невероятно!

  • Мило ли ви е за Старо Железаре?

  • Разбира се! Аз не съм роден и отгледан тук, но идвах в събота и неделя.  Нали корена на Пирянкови е от тук! Винаги, всяко лято сме минавали поне за кратко, а пет - шест години вече за дълго. Взехме да облагородяваме терена, да го реставрираме. Последните три - четири години решихме ваканциите да ги прекарваме тук. Имаме си база, имаме си двор, идват хора – така че всичко е перфектно.

  • До края на август ще останете тук. Кое място предпочитате за почивка?

  • Не мърдаме от тук. Старо Железаре е близко до Хисаря, до Старосел, до Красново, до Пловдив, ходим на кални бани в Баня...

  • Ние сме горе - долу като Салвадор Дали. Всички идвали при него, а той не мърдал никъде – допълва Катажина.

  • А така! Локални патриоти – завършва Венцислав Пирянков, който разнесе славата на Старо Железаре навсякъде по страната и чужбина.

                                   Image title                                             Тръгваме. Влизат нови гости.

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Анонимен
#1 от =-
31 Юли, 2016 | 19:15
Напиши отговор
Оценка: -1  +24
Общинари, къде сте? Няма ли да направете нещо за този известен човек, който живее в тази община?
Анонимен
#2 от Мария Карамфилова
31 Юли, 2016 | 23:30
Напиши отговор
Оценка: -1  +25
Тук, в дядовата къща Венци не е роден, но в мислите си от Полша се пренася всеки ден. Венци ти събуди селото ни от един дълбок сън. В миналото на Старо Железаре в нашия край му казваха малката Москва, а сега сме известни в България и света с твоето изкуство. Браво Венци! Старожелезарци трябва да ти се поклоним пред таланта ти и куража да съживиш нашето село. Препоръчвам ти, да съберем средства и да реставрираш бояджийската работилница на дядо ти Вълко. Аз я помня като дете, защото живеех близко до този дом. Браво Венци ти си патриот в днешно време. Ти внесе оптимизъм на хората от нашето село. Хвала на тебе, че не си забравил корените си. За мен е чест че те познавам, а за твоя вкус говори, че имаш най красивата жена. Бъдете живи здрави и щастливи. Успех на семейството Ви с вашето творчество.
Анонимен
#3 от препоръка
01 Август, 2016 | 08:54
Напиши отговор
Оценка: -1  +20
Има в общината жена, която се занимава с културата. Да направи една ламинирана грамота, един плакет, да прибави един голям албум от онези, които ги прави Макавеев, па да отиде с автобуса до Старо Железаре. Хем да мине край нарисуваните дувари, хем да връчи тези неща.
Анонимен
#4 от Е и ?
01 Август, 2016 | 15:24
Напиши отговор
Оценка: -15  +1
Какво толкова е станало?
Анонимен
#5 от Е, и? 2
01 Август, 2016 | 15:56
Напиши отговор
Оценка: -1  +14
Трудно ли ти е да разбереш? В това време, когато омразата е в основата на всяко разсъждение, един човек, дошъл от Полша, работи за изкуството в общината. Ти какво си направил за града, за общината? С какво ще те запомнят хората?
Анонимен
#6 от Ирина
02 Август, 2016 | 19:33
Напиши отговор
Оценка: +4
Току - що администраторът ми съобщи, че интервюто с Венцислав Пирянков е прочетено от 1289 човека. Качено е не само за Хисаря, а и за България и света. Благодарим на умните и интелигентни читатели!
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.