ФОНДАЦИЯ „ВЪЗДИГАНЕ“ УЧИ ТРЕТОКЛАСНИЦИ КАК ДА ПРИЛАГАТ ЗАВЕТА НА КАН КУБРАТ

05 Март, 2020
0 коментара

Когато чуем „българско съкровище” винаги се сещаме за онези изкусни и красиви тракийски златни съкровища. Славата им се носи по целия свят и всички се прекланят пред изяществото им, а за нас те са още една причина да се гордеем и възхищаваме на майсторството на нашите предци. Но има и едни други съкровища, които също са български. Да, не са в съвременните териториални граници на страната ни, но все пак са български. За съжаление често забравяме за тях. Може би това се дължи на факта, че не се намират в нашите музеи или просто не са достатъчно известни.

кан Кубрат - художник Васил Горнов
                                                         Кан Кубрат – художник Васил Горанов.

Такова е намереното през 1912 година до малкото селце Малая Перешчепина, близо до град Полтава, днешна Украйна. И досега, за съжаление, то се пази в Ермитажа в Санкт Петербург, а не в България. Историята за неговото откриване звучи като приказка. Две краварчета пасели добитъка край реката. Докато тичали и си играели, кракът на едно от децата пропаднал в песъчливата земя. Когато с общи усилия успели да го изкарат откриват голяма златна кана. Щастливи от находката си, те се прибрали вкъщи. Щом баща им видял скъпата вещ си помисли, че са я откраднали от църквата и ги набил. Завел ги при свещеника, за да я върнат, но божият служител веднага се досетил какво е намерено и се обадил на властите в Полтава. Мълвата за безмерното богатство, обаче, се разпространила по-бързо от мълния. Селяните успели да заграбят голяма част от него. След като дошла полицията взела мерки за опазването му, но вече било прекалено късно.

Това, което научната експедиция успяла да събере са около 800 украсени със скъпоценни камъни златни и сребърни предмети, бижута, монети, съдове, оръжия и други неща. Въпреки щетите, нанесени от хората, тази находка става най–голямото съкровище от Ранното Средновековие. Според историците то датира от годините непосредствено след 668 година, защото от тогава е най–късната византийска монета в него.

Впечатляващо е количеството на златните предмети – цели 25 килограма. Част от находката са златен жезъл, завършват с щампована фигура на лъв, златна тока за колан, тежаща почти половин килограм, обкована със злато ножница, богато украсена дръжка за меч. От бижутата са намерени четири масивни гривни, три пръстена с монограми на гръцки език и огърлица от 69 златни византийски монети. Открит е и немалък брой посуда – златна лъжица, рог за пиене, кана, 11 чаши, блюда и две купички. А също и 281 квадратни пластинки.

Сребърни са 10 чаши, сервиз за измиване, фруктиера, две делви, две стремена и блюдо, изобразяващо ловна сцена на персийския шах Шапур II.

Като цяло предметите са разделени на три групи. Първата е степни или още номадски. Това са оръжието и снаряжението. Другите две групи са византийски и персийски. Според историците те са придобити чрез внос, военна плячка или подаръци. Мнението на българския археолог Рашо Рашев е, че последните са направени от опитни ювелири. Привържениците на иранската теория за произхода ни са на друго мнение. Те смятат, че персийските предмети са българско производство, а византийските са внос или подаръци. Колкото до номадските, те са налице благодарение на десетки години взаимоотношения с аварите и други степни племена.

Сериозното проучване на това съкровище започва години по–късно. Основно от украински и руски учени. Първоначално съществуват много хипотези за това на кого е принадлежало. Надделява предположението, че е на предполагаем хазарски вожд. Унгарците, от своя страна, претендират, че е аварско, защото прилича на много от находките, намерени в днешните предели на страната им. На категорично противоположно мнение са друга част от учените, включително и българския археолог Рашо Рашев.

Част от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина
                                            Част от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина.

Най-голямата загадка се оказват трите златни пръстена, с монограми на гръцки език. Чак през 1982 година немският учен Йохан Вернер успява да дешифрира текста върху тях. Така той разбира, че два от тях принадлежат на Кубрат. Текстовете върху тях гласят: „на Кубрат” и „на патриция Кубрат”. Всички знаем, че владетелят е прекарал голяма част от живота си в императорския двор в Константинопол. Там той става един от най-близките приятели на император Ираклий и получава титлата „патриций”. Третият пръстен е на вуйчото на Кубрат – Органа. Това се разбира от надписа „бат Органа патриция”. Докато бъдещият обединител на българите изучава изкуството на управлението в Константинопол, вуйчо му „подготвял почвата” за бъдещото обединение. Органа е бил един от най-влиятелните и уважавани хора в Стара Велика България. Така Вернер по безспорен и категоричен начин доказва, че съкровището е българско и принадлежи на български владетел. През 1990 година българо-съветска научна експедиция потвърждава това и излиза със заключението, че находката до Малая Перешчепина е гробът на кан Кубрат, а не на хазарски вожд.

Тук идва и другият голям спор – дали наистина тук почива първият български кан. Според археолозите липсват каквито и да било следи от погребение. Дори след щетите, нанесени от хората, по археологическата находка, признаците от погребение не би следвало да бъдат тотално заличени. Тук обаче не са налични следи от горене или трупоизгаряне. Няма и кости, а също придружаващият инвентар е прекалено богат дори за погребение на толкова високопоставен човек. Също така Кубрат е приел християнството в столицата на Източната Римска империя, следователно би трябвало да е погребан според християнските обичаи. Повечето историци се обединяват около твърдението, че там е било скрито само съкровището,  без да има гроб.

Интересно е, че от всички наши ранни владетели, ние не знаем къде е погребан нито един. Обяснението, което учените дават е, че телата на кановете ни са били изгаряни церемониално, а след това всички свидетели са били убивани ритуално.

Част от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина
                                      Част от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина.

За украинските българи няма значение дали там е гробът на Кубрат. На мястото, където е намерено съкровището днес има борова гора, а по средата й малка полянка. На нея е поставен паметник в човешки ръст, направен от черен мрамор. Най–отгоре е издълбан емблематичния знак IYI. Отдолу на украински пише „Съединението прави силата. Великият Кубрат – VI – VII в. от н. е.” , а на български „ От бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци. 18. 07. 2001 г.” Всяка година на тази дата те отиват на поклонение на това място. Също  така при всяка сватба или дипломиране хората се снимат на паметника, за да увековечат подобаващо момента. За тях този паметник в свещено място. Те смятат, че дори Кубрат да не е погребан там, това е неговото място.

Всички ние трябва да вземем пример от украинските българи. Трябва да се научим да ценим историческите реликви, завещани ни от нашите предшественици. Да се научим да се гордеем с тях и да възпитаваме така децата си, защото те са спомен за величието и славното минало на България и ни показват кои сме ние и от къде идваме.

  https://bulgarianhistory.org/sukrovishteto-na-kubrat/

ФОНДАЦИЯ „ВЪЗДИГАНЕ“ УЧИ ТРЕТОКЛАСНИЦИ КАК ДА ПРИЛАГАТ ЗАВЕТА НА КАН КУБРАТ

Благотворителната кампания се осъществява за четвърта поредна година

През учебната 2019 - 2020 година и за четвърта поредна година над 100 активисти и доброволци от Фондация „Въздигане“ са се заели с благотворително раздаване на комикси на всичките български третокласници. Те посещават лично всяко едно училище в страната, за да се уверят, че всяко дете е получило в ръцете си по един комикс: „Кан Кубрат. Заветът на българите“. Фондацията достига до над 60 000 третокласника в почти 2000 училища в цялата страна - в големи градове и малки селца. От тази година съмишленик на проекта е Министерството на образованието и науката, което предоставя пълен списък с всички училища и третокласници и така улеснява цялостния процес за достигане до всички деца.  

През тази година от Фондацията споделят, че са изпратили и много комикси до български училища по цял свят: Англия, Испания, САЩ, Мексико, Германия, Италия и други. 

Книжката-комикс „Кан Кубрат. Заветът на българите“, която подаряват, е за един от най-известните завети в българската ни история - заветът, който кан Кубрат е предал на своите синове, че само обединени са по-силни. Тя има за цел да покаже добрия пример и даде един от най-важните житейски уроци на подрастващите. Децата на тази възраст са все още с чисто съзнание и с лекота възприемат посланието на Кубрат за единство и отговорност към ближния. Третокласниците са избрани за тази инициатива, тъй като тепърва започват да изучават българска история в часовете. 

Заедно можем всичко! Това е завета, в който ние от фондация “Въздигане” вярваме. Това е и причината вече за четвърта поредна година да даряваме авторски комикси с заветът на кан Кубрат на всеки български третокласник. Правим всичко това, защото вярваме, че всеки българин има правото да е господар на съдбата си и да ръководи живота си спрямо собствените си виждания и искаме да научим на това и подрастващите. Но важна роля в тази наша визия заема обединението на хората, защото само тогава можем да постигнем всичко и само тогава всичко, което постигаме би имало смисъл. И за финал искам да кажа, че да си българин е титла, която трябва да бъде заслужена. Нека я заслужим заедно.“ – споделя Слави Дяковски, активист към Фондация „Въздигане“.

Тазгодишният конкурс, обявен с кампанията по раздаването е с име “Стани учител за пример!”. Идеята, която са вложили от Фондацията е да вдъхновят учители и ученици за създаване на нещо добро, за конкретни действия в подкрепа или помощ, за промяна към по-успешно и добро развитие на дадена идея (примери за това могат да са засаждане на дървета, помощ на нуждаещ се човек, набиране на средства за благотворителна кампания и други). Няма поставени рамки в тази надпревара, защото идеята е да има пълна свобода на въображението. За целта от всяко училище, което участва в конкурса, трябва да изпратят видео или снимков материал от инициативата и кратко описание на идеята. Крайният срок е до 31-ви май, а пълните условия за участие могат да бъдат открити на сайта ни www.vazdigane.bg. Жури на фондация "Въздигане" ще отличи най-добрата инициатива и ще даде специална награда на спечелилото училище.  Тези, които са впечатлили с приложението на заветът на кан Кубрат получават исторически картини на именити родни художници и висококачествени статуетки на български владетели. Резултатите ще бъдат обявени в сайта на фондация „Въздигане“, както и във фейсбук страницата на https://vazdigane.bg/

За контакти с медиите:

Десислава Авджиева

+359 887 254 317

d.avdjieva@alternative.bg

Димитър Лалчев

+359 885 746 739

d.lalchev@abv.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.