Трагедията, която се разиграва в Турция, едва ли ще приключи скоро.

21 Юли, 2016
0 коментара

Оценките за баланса на стокообмена вследствие от опита за преврат са най-малкият ни проблем, ако събитията продължават да се развиват в досегашното си направление

Под натиска на президента турската централна банка намали лихвените проценти за пети пореден месец

Трагедията, която се разиграва в Турция, едва ли ще приключи скоро. Въпреки изявленията, че положението е почти овладяно, не може да се очаква, че обстановката в южната ни съседка ще се успокои в близко бъдеще. Оценките на събитията са разнопосочни, но като че ли всички се обединяват около един основен извод - изгледите са доста мрачни. Очаква се период на политическа несигурност, което на свой ред ще окаже сериозен натиск върху доверието и частното потребление.

Засега е трудно да се направи точна оценка на ефектите от събитията в южната ни съседка върху българската икономика, тъй като изходът от ситуацията е все още неясен. Могат да се очертаят обаче каналите, по които ще бъде усетен този ефект, като най-активният от тях е туризмът. Серията от атентати предизвика силен отлив от турските курорти - спадът за петте месеца на 2016 г. достигна 16,5% на годишна база, а у нас през същия период броят на туристите се увеличава почти с 13,9%. Последните събития вероятно ще доведат до умерено нарастване на този темп и годината ще приключи с увеличение на приходите в бранша от порядъка на една пета.

Позитивният ефект върху приходите в туристическия бранш ще бъде отчасти компенсиран от свиването на стоковия износ. България изнася за Турция стоки за 4 млрд. лв. (около 9% от общата стойност на износа), което поставя южната ни съседка в позицията на един от трите най-активни търговски партньори. Естествено, този дял не е еднакъв за всички стокови групи. При част от тях, като например хартия, дървен материал, цинк и алуминий, делът на експорта за Турция от общия износ е около три пъти по-висок, а при оловото и някои други групи достига 50%.

Износът на тези суровини ще пострада при забавяне на икономическия растеж в страната, което обаче е неизбежно. Ако се направи аналогия с 2009 г. (когато растежът на турската икономика спадна до – 4,9%), вносът на повечето суровини намаля с една трета. Със същия темп намаля и общият обем на българския износ за страната. В случая може да се очаква, че забавянето на растежа ще бъде доста по-слабо, поради което свиването на износа за Турция ще се ограничи в рамките на 5-10%.

Освен от забавянето на растежа на южната ни съседка, търговията между двете страни ще бъде повлияна от понижението на курса на лирата, което е неизбежно поради много причини: предстоящото понижение на рейтинга на страната от международните агенции, очакваното изтегляне на капитали, които ще останат в чужбина, докато доверието не се възвърне, понижаващия се лихвен процент и др.

Под натиска на президента във вторник турската централна банка намали лихвените проценти за пети пореден месец, като от 10,75% в началото на годината ставката по овърнайт кредитите спадна до 8,75%. Лесно е да се предскаже какъв ще бъде ефектът от тези действия - чрез поевтиняването на местната валута върху намаляване на покупателната способност на населението на фона на високата инфлация (която през последните пет години се движи в диапазона 7-9%). Свиването на вътрешния пазар и оскъпяването на вноса със сигурност ще бъдат усетени от българските износители.

Така създалата се ситуация ще доведе и до нарастване на риска от банкова криза в страната. Действително турската централна банка заяви готовност да окаже необходимата ликвидна подкрепа, което означава, че непосредствена опасност за сценарии от типа ”разгневени депозанти пред затворени трезори” не стои на дневен ред. Не може да се каже същото обаче за заплахата от банкови фалити. Към края на първото тримесечие делът на лошите кредити нарасна до 3,3% на фона на особено интензивен номинален темп на растеж на брутните кредити (който в корпоративния сегмент достига 30-40%). Ситуацията с лошите кредити засега ще остане под контрол, но само докато кредитните портфейли на турските банки продължават да се увеличават с темпове от такъв порядък. А това все някога ще приключи.

По всяка вероятност немалка част от вложителите в страната изпитват опасения от настъпването на нова банкова криза, както през 1999-2001 г., когато в Турция фалираха 18 банки, с 12% дял от активите в сектора. Въпрос на време е да се разбере дали някои от тях ще бъдат склонни да прехвърлят депозитите си в български банки, както направиха например гръцките вложители през 2014-2015 г. Шансът за реализиране на подобен сценарий е сравнително малък, тъй като, от една страна, сравнението на номиналните лихвени равнища не е в полза на нашите банки, а от друга - спестяването под формата на нефинансови активи е доста популярно в Турция. Делът на лицата, които държат спестяванията си в злато например се е удвоил от 2013 г. насам, като в края на 2015 г. достигна 25%.

Естествен канал, по който би могло да се очаква известно въздействие върху нашата икономика, е по линия на преките чуждестранни инвестиции. От 2010 г. насам Турция привлича средно по 12 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции годишно. Източник на половината от тях са развитите икономики в ЕС и немалка част от тях са насочени към преработващата промишленост като част от продължаващия процес на делокализация. Дестабилизацията и предстоящите понижения на рейтинга на страната по всяка вероятност ще доведат до преразпределението на тези потоци и България би могла да се превърне в активен участник в този процес. Разбира се, при условие че ще бъде направена адекватна оценка на приоритетите, които далеч не се изчерпват с плосък данък и пътна инфраструктура. Едно допитване, което Investment Treaty Forum организира през 2014 г. сред 300 компании (с оборот над 1 млрд. долара), показа, че най-важните критерии при избора на дестинация са олекотените административни процедури, стабилната политическа среда и върховенството на закона. За съжаление България трудно ще се впише в тези изисквания и най-вероятно потокът от инвестиции просто ще ни заобиколи.

Казаното дотук не изчерпва очакваните ефекти за българската икономика. Вероятно ще бъдат засегнати и други сектори, като например финансовото посредничество (в зависимост от експозициите към Турция), както и транспортният бранш (в случай че напрежението доведе до необходимостта от прекрояване на търговските и пътническите маршрути така, че да се заобикалят горещите точки). Налице са също и рискове, които засега не могат да бъдат оценени, като например рискът от засилване на бежанския наплив или възможността за увеличение на бюджетните разходи за отбрана, сигурност и бодлива тел по южната граница. Трудно е да се формулират конкретни прогнози в споменатите насоки, но е ясно, че ако събитията продължават да се развиват в досегашното си направление, оценката на икономическите ефекти ще бъде най-малкият ни проблем.

* Авторът е изследовател в секция „Макроикономика“ в Институт за икономически изследвания на БАН.

                                                                               http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5660320

                                                                 Доц. д-р Григор Сарийски

ЕТИКЕТИ:

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.