Щурец и богомолка (съвременна басня)

12 Май, 2019
0 коментара

Щурец и богомолка

   (съвременна басня)


Щурец се влюби в богомолка

И я обикна до полуда.

Туй да се случи с насекоми,

Наистина си беше чудо!


Разкъсвано от сладка болка,

Сърцето му туптеше лудо.

И го изпълваха мечти,

Сред избуялите треви.

Но мислеше си той отчаян,

проклел живота си окаян:

Таз хубавица дългокрака

Едва ли точно мене чака...


Така минаваха се дните.

Той вехнеше в любов прикрита.

Не смееше да се открие,

Да ѝ признае любовта си.

И как ли може да я скрие

Като от обич му се вие!

Тъй дълго мъчи се, накрая

Щуреца просто не изтрая,

Пред нея падна на колене.

Призна голямата си обич

И чувствата си притаени.

А богомолката се трогна,

Разцъфна, в обич затрептя.

Разхубави се и тогава

Разпери волно тя крила,

Окриляна от любовта си…


Започнаха те да се срещат

И се целуваха дори.

Доби щурецът самочувствие

И преизпълнен със мечти,

Издигна се неимоверно

Във собствените си очи.


Той най накрая престраши се

Да я покани да намине

Във бедничката му квартира,

В която щурчо от години

За да се подслони се свира.

И тя прие, дойде на гости.


Щурецът портата залости,

И с нежен поглед я погледна.

Почерпи я с домашен кекс.

А после двамата в леглото

Започнаха безкраен секс...

То беше пъшкане и вопли,

И продължителна игра.

Как само тясната квартира

Огромната любов събра?!


Нощта премина в миг и скоро

Се съмна, утрото дойде.

Щурецът сви се и притихна

И в дън земя се притаи.

Страстта му огнена угасна,

Сърцето му се вледени:

Той беше чувал, че когато

Със богомолка съгрешиш,

Ще трябва за това да плащаш,

С живота си да се простиш.

Че богомолката те сграбчва

Със хищните си две ръце

Та без пощада и без милост

Главата ти да изяде...


Стои щурецът, плахо чака

На паяжините във мрака.

А богомолката си трае,

Протяга се, въобще не знае

Че трябвало да го изяжда.

И даже май че я обзема

Отново сексуална жажда...

Тогаз щурецът престраши се

И я попита примирен:

- Сега какво? Ще ме ядеш ли?

- Защо играеш си със мен?


- Спокойно пич, не се напрягай.

Живей си и се отпусни.

Туй женските го само правят,

Да късат чуждите глави.

Да си изяждат те късмета!

Как ще ядеш такъв любовник?!

Брилянт, съкровище направо.

Тъй цяла нощ ме жули здраво!

Та ти любовна си машина!

Не ще те пусна да заминеш.

Така безкрайно те обичам,

Във вечна обич в теб се вричам!

И как можа да си помислиш,

Че ще поискам да те ям!

При нас това не е прието.

И казано тъй, общо взето,

Ний джендърите сме различни.

Ний нежни сме и сме добри.

Въобще не сме така жестоки

Като проклетите жени.

Ний кротки сме и сме послушни,

Чаровни, сладки, добродушни...


Успокои се сиромаха.

Тъй беше му се свил стомаха!

Престана с зъби той да трака.

И спря уплашен да трепери,

Съвзе се и мустак опери,

Доволен, радостен, щастлив

От споделената любов:

Живот се очертава нов,

Във който те ще заживеят,

От силна обич окрилени.

Животът им ще бъде песен,

А пък морето - до колене.


Но тук надигна се вълнение

Всред мравешкото население,

И чуха се различни мнения.

Започна люта препирня и

Тук някои ги порицаха,

А други пък ги оправдаха.

И казаха – „Душици сладки,

Нима те някому вредят,

Решили заедно да спят?”

И щом като не демонстрират,

В очите ни не се навират,

Да си живеят както знаят.

Достатъчно е да си траят...

..............................................

И днес с това се занимават

Във българския Парламент:

„Мъжете как жени да стават,

Да се омъжват и пристават.

Жените пък – да са мъже.

Да спят с жени. Защо пък не?

И тук премъдър депутат

Зададе тема за дебат:

Въпросът е, Дали ще може

Това тъй странно същество,

Все някога, не дай си боже,

Да почне да се размножава,

Да се развъжда и множи?...“


Звучи ужасно, но е факт,

Скрепен с приет държавен акт...


Но в крайна сметка, несъмнено

Проблемът ще се разреши

И със безполови мутанти

Светът ни ще се наводни.

Ще щъкат джендъри навред.

И всичко ще ни е наред!

Ще са не само в парламента,

Налазили го във момента,

И рефери по стадиони.

А вече ще са милиони!

За пример ще сме във Европа,

Макар дъската ни да хлопа.

Пак по стандарт ще сме последни,

И пак ще бъдеме най-бедни.

По-важно е, че сме етични:

Към джендърите симпатични

Сме толкова демократични!


Накрая авторът ще каже -

Какво пък толкова ни пука,

Щом я докарахме до тука!


Поуката от тази басня

Аз мисля, че ви стана ясна:

Животът ни веднаж се дава,

И пропуски той не прощава!

Жени ли сме или мъже?

Пак помислете си добре!

Жена ли си? Или си мъж?

Попитай се. Отговори!

С Природата не си играй.

Не е шега. Добре го знай.

Чак, ако се почувстваш гей,

Под пъстрата дъга живей.

Това е участ и съдба.

Не си виновен за това.


Илко Илиев

21.11.2018 г.,                 София

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.