Сценарият е старият, известен на някогашните млади и недоволни, отпреди 30 години, отпреди 20 години!

23 Юли, 2020
0 коментара

Сценарият е старият, известен на някогашните млади и недоволни, отпреди 30 години, отпреди 20 години. Оставка и серия от нищоправещи, но многословни и подмладени с няколко спешни козметични процедури, правителства. На мнозинството в началото, после на малцинството. После победихме с малко, но завинаги и няколко месеца пак оставки хвърчат на всички страни. И пак, и пак, и пак, докато народът отново не поиска нещо по-стабилно, нещо по-така и не си потроши главата в някой нов, новеничък дирек.

Нищо ново под слънцето. Просто сегашните недоволстващи са повечето с дипломи от чужбина и с твърде екзалтирана представа за себе си и място, което заемат в пространствено-времевия континуум. Те имат същата идея, с каквато идва на площада всеки млад и за съжаление неопитен човек. Не искат да живеят в лъжа и измама, не искат да са роби на мафиотизираната власт.

И ние, дето остаряхме, докато скандирахме същото по столичните площади преди няколко десетилетия и се съпротивлявахме на мафията в най-мрачното време, искаме съвсем същото. Мафията и мутрите й – вън от властта! Даже тъй се казваше преди 7 години и нашата страница във Фейсбук, бая митинги и протести му организирахме на Борисов тогава, даже го принудихме да подаде оставка, както и да е. Това е най-малкото, което можем да дадем за нашето общо бъдеще.

Знам, знам, че не искате да е общо това наше бъдеще, но няма как да избиете всички над 50 години. Или може би вече имате идея как да останете сами в къщи?

Подкрепяме основните искания за оставка, за смяна на статуквото, но обичайно споделяното: „Искаме само млади и чисти хора във властта“, а останалите: „Всички – вън!“, ни идва малко в повече. Всяка диктатура се крепи на подобни крайни мераци у митингуващи демократи.

Сещаме се веднага за юпитата на НДСВ, които смениха през 2001 г. властта на ОДС. Насъбраха една тълпа от млади емигранти, разстанувани до онзи момент по кьошетата на разни банкови и застрахователни офиси в лондонското Сити, туриха им по една тениска с надпис отпред: „Срам ни е от вас!“, а отзад: „Български Великден“, после ги качиха на един самолет и още с кацането им на аерогара София, ги назначаваха за министри. Няма как да знаете, как тези уж, млади и невинни дечурлиги, под крилото на Сакскобургготски, се саморазправиха с държавната собственост, с икономиката и с държавата ни въобще. Да ви припомним само сделката на бившия ни цар за „Царска Бистрица“, която се разпростря върху вековната гора на Рила планина, та стигна чак до връх Мусала. Таз сделка мина през царското правителство, догоре претъпкано с юпита, за които всичко българско и родно ги караше да бърчат нос от отвращение.

Да не говорим, че и днес още влага ни държат сделките за ЕРП-та, с БТК на един много млад царски министър на икономиката по онова време, за когото можеше да говори само класната му от гимназията. Освен Васил Божков, разбира се, който винаги е бил и е в курса на висшите държавни назначения. Без значение кой е на власт.

Бойко Борисов беше монтиран на политическата сцена по същия начин, окъпан в същата великденска пяна, дето изкара почти всички българи монархисти. Заради пустата ни надежда, че някой отнякъде ще се яви изневиделица и ще ни оправи. Да му се не види и късметът ни български…

Няма причини и в бъдеще да не ни сполети същата съдба. Всеки път правим една и съща грешка и сега отново сме на път да настъпим пак мотиката. Младостта е порок, не преимущество, що се касае до управление на държавата. Защото младостта винаги пада в едни и същи капани, залагани от старите политически играчи.

Идеално познаваме начините, по които младите, невинни мозъци биват най-безпроблемно корумпирани от същото това статукво, срещу което днес яростно се борят. Просто младият човек има три неща наум и трябва хептен да си ахмак, че да не му намериш цаката. Достатъчно е да идентифицираш неформалните лидери. Тълпата се влачи след тях и всичко става лесно и бързо. Хората Нобелова премия взеха за силата на колективното несъзнавано. Колективното несъзнавано, което превръща и най-големия бунтар в малодушна овца, стига, разбира се, той да направи грубата грешка да припознае собствените си себични щения с издиганите по площадите лозунги от тълпата.

Цаката му е да оставаш критичен, дори когато крещиш в екзалтация. Много неща вижда единствено и само трезвеният на пиян купон. Но онези, които имат тази дарба, са под критичния минимум в една тълпа и това дава безумен аванс на старите плъхове.

Разбира се неформални лидери ще бъдат бити, други обаче ще бъдат купувани. В груповия секс е така – не се препоръчва не само по медицински причини, но и защото нищо чудно да ви подминат в тарапаната.

Думата ми е, че малцина от изкушените ще устоят на парите, на славата, която носи властта, ще се борят безкрайно и най-вече – много самотно и често ще псуват на висок глас телевизора или в някоя социална мрежа, но тайничко горко ще съжаляват за „пропуснатата възможност“. Защото онези, които се предадат най-напред, скоро ще им бъдат качени по главата като министри и други началници, да ги управляват, да ги доят, да им се правят на умни, на много знаещи, докато всички, които ги зяпат отдолу, ще знаят точно в кой бардак се продават. Ще беснеят, честните и искрените, докато са живи, ще се чудят как да си плащат сметките с мижавите си заплати, как да си хранят децата, а в това време още по-угоени старите плъхове ще им натякват, че тъкмо те най-много са искали да чупят статуквото/държавата и всъщност сами са си виновни, че са бедни. А са бедни, защото са прости.

Ей така от умния млад човек, се произвежда средния български неудачник и глупак. Тази игра е същата като вечното Монополи – накрая всичките пари са в банката. Светът е много семпло устроена, но устойчива във времето диктатура.

Знаем го не само от учебниците, от умните книги, но вече и от опит. Така направиха с нас преди 30, 20, че с някои и трети път се гавриха преди десетина години… 

Политиката е като брака и тук Сократ е много прав, че каквото и да избереш, след 10 години съжаляваш.

Но каквото и да не знаят отсега „младите“ за живота на белите мравки, ще го научат – трудно и мъчително, даже още следващата петилетка. Разочарованието винаги следва мечтите ни по петите. Неизбежно е.

Но Борисов, разбира се, че трябва да си ходи. Омръзна на публиката. А заедно с него, и всички корумпета, които наддадоха с по 100 кила край държавния бюджет.

И да, Борисов вече си е отишъл. Още само той не го е разбрал, но всички на площада знаем, че е пътник. Но подценяваме обикновено онези, които няма как да си идат с него. Вечното ДПС, например. Нима то трябва да има политическо и парламентарно представителство в новото статукво, което ще се изгражда след като се счупи старото? Не?! А как ще стане, страшно съм любопитна. 

Досега всеки опит ДПС да бъде изведена от парламента и властта е свършвал с печалната оставка на дръзналият да ги атакува. Примери искате ли или сами си спомняте и за съдбата на Атака, и за съдбата на Иван Костов и СДС. 

Борисов оцеля, защото се отказа да ги вади от властта и се заигра с тях. Всеки път, когато им играеше, си патеше здраво и рано или късно, пак влизаше в правия път и в определената от ДПС роля край бюджетната софра. 

Кукла на конци е Борисов и конецът му вече не може да го удържи, защото му го срязаха когато каза, че ще уволни трима министри заради подозрителни връзки с ДПС…

Иначе чуваме, че някои си били върнали „Росенец“ – как по-точно? С един ден на плажа? Нима?! А къде е нотариалният акт? И като сте реални собственици, що не повторихте абордажа тогава на следващия ден, и на по следващия, да видим и ние радостта в очите на Доган от срещата с упоритите плажуващи край сарая му.

Аз не знам как се връща завзета държава, как се побеждава мафията с мафиотизирани държавни правоохранителни органи и институции. 

Как само с един гол мерак ще стане, аз не знам. 

Знам само, че политическата рулетка се завърта, а виждам ясно как едни сръчни пръсти са монтирали магнитче точно там, където топчето трябва да спре.

                             Нора Стоичкова                                  https://afera.bg/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.