Офшорните зони – анонимен бизнес!

12 Април, 2016
0 коментара

От известно време и особено след излизането на Документите от Панама темата за офшорните компании буди основателен интерес и множество коментари.

Твърди се с основание, че офшорните зони с ниска или никаква данъчна тежест са се развили като отговор на прекомерното данъчно облагане в националните юрисдикции на големите компании и по-богатите лица. В 70-те и 80-те години на миналия век обикновено само те са имали възможност да се възползват от този режим. Впоследствие, с развитието на офшорната индустрия се стига до това, че почти всеки да може да основе офшорна фирма, да й открие банкова сметка и да оперира с нея дори без да напуска собствената си страна.

Тези зони са обикновено цели държави или обособени територии с преференциално данъчно законодателство, което предвижда специален режим и третиране на компании, притежавани от чуждестранни лица. Най-големите са Швейцария, Лихтенщайн, островите в Ла Манша (о-в Ман, Джърси и др.), множество Карибски острови, Сейшелите и много други. Доскоро много популярна дестинация за източноевропейските и руски граждани беше Кипър. Подобен режим предоставят и някои страни от ЕС (Холандия) и САЩ (напр. щата Делауер). Тези страни и територии, често наричани юрисдикции, не разчитат на приходи от данъци от тези фирми, а на приходи от такси и от финансови услуги.

Най-общо те предоставят основно две неща: 1/ преференциален данъчен режим и 2/ анонимност на собствениците на компаниите.

За да се възползва едно лице от преференциалния данъчен режим е необходимо неговата самоличност да остане в тайна. В противен случай данъчните власти в страната му биха третирали сделките между него и офшорната му компания като сделка между свързани лица и тя ще бъде обложена по общия ред. Без анонимността би се обезсмислило предоставянето на преференциален данъчен режим. В много отношения анонимността представлява много по-голяма притегателна сила, отколкото ниските данъци. Несигурната вътрешна среда и липсата на върховенство на закона „плашат” парите и ги карат да търсят по-сигурно и защитено убежище. Пример: въпреки ниското данъчно облагане в България, много българи и български фирми държат средствата си в офшорни сметки.

Как се постига анонимността? Обикновено адвокатските и счетоводни кантори и фирми, които извършват регистрацията на офшорната компания, предоставят и т.нар. професионална услуга на „номинални акционери и директори”. Това са лица, които срещу заплащане се демонстрират като официални собственици и директори на кампанията, но всъщност извършват тази дейност вместо реалния собственик и по негово нареждане срещу заплащане. В официалните регистри фигурират само техните имена. Обичайно е едно такова лице да е вписано като собственик и/или директор на десетки, а понякога и на стотици компании.

Самоличността на реалните собственици остава известна само на адвокатската кантора и на банката, в която се открива сметка на офшорната компания. При първите анонимността се гарантира от професионалната тайна между адвокат и клиент, а при втората – от банковата тайна. Тайната на клиентите е пазена ревниво и строго най-вече заради финансова изгода и заради репутацията на съответната юрисдикция: никой не би потърсил техните услуги ако знае, че режимът на банкова тайна се преодолява лесно.

Обичайна практика е номиналните директори да издадат общо пълномощно на реалния собственик или на посочено от него лице, с което той да може да управлява изцяло и самостоятелно офшорната си фирма, но вече не като собственик, а като пълномощник, включително да сключва всякакви видове договори от нейно име по цял свят.

Съществуват и множество други средства за постигане на анонимност като тръстове, фондации и др.

В общия и масов случай офшорните компании се използват като законно средство за данъчно оптимизиране – евфемизъм за намаляване на данъчната тежест. Това се постига чрез концентриране на печалбата от дейността в офшорните дружества, където данъчното облагане е минимално. Има множество способи за пренасяне на печалбата от националната юрисдикция в офшорната: използване на холдингови структури, на търговски договори тип „вход – изход” (transfer pricing), обикновено префактуриране и др. подобни.

Офшорните зони се използват активно и за съсредоточаване и управление на огромни активи от прайвит екуити и хедж фондове. Значително по-ниското данъчно облагане води до увеличаване на нетната доходност от инвестициите.

Ниското данъчно облагане привлича доходите на спортисти, артисти, музикални звезди и т.н., които в родните си страни биха се лишили от сериозна част от законните си доходи заради високото данъчно облагане, стигащо понякога абсурдни размери. Всеки е чувал за проблемите на Щефи Граф, Меси и много други.

Не на последно място анонимността на офшорните зони се използва просто за съхранение на активи. Така наречените „паркирани активи” често са неактивни. Целта е да стоят далече от очите на кредитори (в това число и от непредсказуемостта и произвола на данъчните власти), ненадеждни съпрузи, нежелани наследници, и много често от рекетьори и изнудвачи.

Освен за тези сравнително приемливи цели обаче, анонимността привлече през годините и много незаконни дейности и капитали. Някои офшорни зони станаха място за укриване на печалби и капитали от незаконен бизнес (наркотрафик, контрабанда, финансиране на тероризъм, пране на пари от незаконни сделки). Немалко политици от цял свят намериха удобно място за получаване и укриване на подкупи.

През десетилетията офшорният бизнес се разви до такива размери, че някои анализатори оценяват размера на активите, държани в тях на около 20 – 30 трилиона щатски долара.

Такива колосални суми нямаше как да оставят правителствата на развитите държави безразлични.

Данъчното оптимизиране от гледната точка на правителствата и данъчните власти все повече изглежда като избягване и укриване на данъци. Отклонените данъчни приходи започнаха да стават прекалено големи, за да не им се обръща внимание.

Освен това, особено след 11 септември 2001 година, на ограничаването на офшорните зони (и най-вече анонимността в тях) започна да се гледа и като на важно средство за борба с финансирането на тероризма.

Какво предприеха развитите държави?

САЩ и водещите страни от ОИСР започнаха действия по морално дискредитиране на офшорните зони като убежища на престъпници в най-общ смисъл, като в това понятие опитаха да приобщят и неплащането на данъци. Изглежда общественото мнение по света лесно прие това.

Започна и въвеждането на правни механизми. Най-напред САЩ въведоха на двустранна договорна основа споразуменията за обмен на информация FATCA. Това беше бързо последвано от страните от ОИСР, които въведоха на двустранна, но и на многостранна основа, общ стандарт за автоматичен обмен на информация. Понастоящем всички офшорни зони (с много малки изключения) на двустранна или многостранна база са обвързани със задължението автоматично да обменят (предоставят) информация с всички останали страни за наличните сметки на техни граждани и размера на авоарите по тях към края на всяка календарна година ако те надвишават сумата от 250 000 евро. Първите доклади с информация за наличните сметки се очаква да бъдат получени през 2017 г. Обменът на информация се очаква да стане повсеместен през 2018 година.

Обмислят се и други мерки като създаване на единен регистър на офшорните компании в Европейския съюз, разкриващ крайните собственици.

Какви са перспективите?

Очевидно офшорният бизнес ще бъде значително ограничен. С излизането на все повече информация в следващите години моралните му основания ще бъдат напълно подкопани. Поне в началото правителствата ще се радват на допълнителни данъчни приходи. Вероятно ще бъде затруднена и международната престъпна дейност.

Дали това ще доведе до повече положителни резултати в дългосрочен план е неясно. Утежняването на данъчното бреме за корпорациите и физическите лица несъмнено ще повлече последици, които в настоящия момент трудно биха могли да бъдат предвидени. Да си припомним какво стана във Франция, след като правителството увеличи данъците до 75%: множество французи (и то от заможната част) се отказаха от френско гражданство и преместиха данъчната си резиденция в съседни страни. Най-нашумелият случай беше с Жерар Депардийо, който прие руско гражданство, за да ползва облагане от 15%.

Една спекулация (не предвиждане):

От 50-те и 60-те години на миналия век датира началото на активното изграждането на социални държави (т.нар. страни на всеобщото благоденствие). Социалните и други дейности, с които те са се натоварили, изискват наливането на все повече финансови средства. Логично се стигна до голямо задлъжняване на правителствата и до т.нар. дългова криза. Въпреки това не личи правителствата да преосмислят степента на намесата си. Въпреки ясните финансови резултати, политическата класа едва ли ще отстъпи от завоюваните сфери на влияние и контрол. Точно обратното: опитват се да лекуват проблема със същите средства, които са го предизвикали.

Тогава какво биха предприели? След като затворят възможността собствените им граждани да укриват/държат активи зад граница, ще започне постепенно налагане на уеднаквяване на данъчната тежест. Можем да се обзаложим, че това уеднаквяване няма да намали високите данъци до нивото на по-ниските, а напротив: на страни като България, Кипър и много други по-малки страни с нисък размер на преките данъци ще бъде оказан сериозен натиск и тези данъци ще бъдат постепенно приравнени към високите данъци в развитие страни, за да не се превръщат в данъчни оазиси.

Може да се спре дотук.

Но едновременно с това ще продължи под различни предлози тенденцията да се ограничават парите в наличност и кешовите разплащания. Хората за пръв път ще бъдат отделени от парите си, като помежду им ще стоят огромни и бездушни финансови институции.

Съчетаването на тенденциите за практически неограничено данъчно влияние на правителствата и възможността им чрез законови и административни средства да имат достъп до финансите и имуществата на гражданите си, без съмнение в бъдеще ще предизвиква големи изкушения пред политическите власти.

Докъде може да се стигне след 20-30 години може само да се спекулира. Макар че има произведения на изкуството, чиито автори, както обикновено, по-рано от всички са успели да надникнат в бъдещето.

https://money.bg/finance

ЕТИКЕТИ: Свят.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.