Моят път ще бъде да съм достоен човек

04 Април, 2017
0 коментара

Родена е в София. Баща й е родом от един опожарен до основи по време на Априлското въстание от турците град с името Стрелча. Книжовно средище, с буден и неуморен дух за просвета и жажда за свобода. Името произлиза от Стрелец, а първите обитавали тези земи са траките, оставили след себе си над 300 могили.

Всъщност Стрелча е на педя разстояние от град Оборище, където е проведено Първото Велико Народно Събрание. В непосредствена близост до този бунтовнически град е и Копривщица. В тези земи самоотвержено са пробуждали народа за спасение Васил Левски, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Любен Каравелов, Панайот Волов. Баба й, майка на майка й, е родена пък там, където виното се носи в кърпа, защото е гъсто като подквасено кисело мляко. Казват, че е Мелнишко. Обаче е от Хърсово. Та майка и погалена от съдбата има пряка връзка с този край и е една от най-големите фамилии в тази околия.

Иначе, първите стъпки в професията направих през 1999 година, когато се появих на малкия екран като водеща на новините на „Нова телевизия“.

Посветена е на благотворителни каузи като организатор на първия в България фестивал за социална интеграция на деца „Вярвам в теб”.

Едно интервю на Тодор Стефанов за сайта skandalnitenovini.wordpress.com

– Кои са вашите слаби страни?

– Хубав въпрос. Всеки би искал да знае слабите ми страни, за да може да ги експлоатира, колкото се може повече. Особено във времената, в които живеем. Трудни, объркани, неясни, без конкретно начертан път за развитие и просперитет на хората в държавата ни. Това са времената, когато лицемерието и безчувствието взимат преднина, а в надпреварата по нравственост и човечност има спорни участници. Знам ли? Може би са не една и две слабите ми страни, но най – добре може да отговорят хората, които ме познават. Едно е какво мисля аз за себе си и нещо съвсем различно, какво мислят приятелите ми, познатите ми и изобщо хората за мен. Зная, че съм много критична към себе си. Ужасно критична към собствените си недостатъци. Може би трябва да бъда по – великодушна и да си прощавам по – често. Също така се радвам на едно свое качество. 

Постоянно обикалям като ловджийско куче в собственото си вътрешно аз и търся да надуша слабости и като намеря, а това е неизбежно, започвам да правя всичко по силите си, за да пропъдя тези фриволности. Ха-ха. Активизирам се постоянно да работя и да усъвършенствам себе си. Имам един приятел, който често ми казва, че съм като китайска капка. Всъщност захвана ли се с нещо оптимистично и полезно за обществото, правя всичко по силите си да убедя много настоятелно хората около мен, защо искам да го направя. Защото искам да оставя нещо след себе си. Личната ми философия е, че земният път на човек трябва да е осезаемо изпълнен с бутикова творческа дейност, с красиви мигове, с полезност. Присъствието ни се осмисля да обичаме и да създаваме в изобилие. И колкото повече създаваме, толкова повече създаваме…Ако трябва да съм честна – в съдържанието си материалният свят е доста посредствен и елементарен за мен.  Ще Ви призная слабостите ми. Слабост са ми усмивките, които виждам, когато правя нещо за хората. Слабост са ми светлите хора. Слабост са ми приятелите и близките. Слабост са ми дейностите на „Сдружение Азбукари“, което вече 3 години твори.

– Кои са нещата, които бихте искали да избегнете на работното си място?

– Бих искала да работим в среда, в която държавните институции и бюрокрацията не пречат на всяко свежо начинание. Именно това поведение се отразява пагубно на творчеството и креативността на хората, а това влиза и като остра задушлива миризма през прозорците на гражданските организациите, които искат да помагат да се формират верни политики. Бих се радвала българите да бъдат по-позитивни и да насърчават развитието на всяка, изпълнена с полезен замисъл инициатива, защото всяко добро дело, има отношение към живота на хората, като цяло в държавата ни. Бих искала да не виждам толкова апатичност, безразличие и високомерие. Понякога точно тези, които парадират, имат най-малко основание да правят това, защото не са за похвала, че са се откъснали от правилата за етиката в човешкото общуване. Бих искала да избегна онзи поток с негативна енергия, който генерират хората, защото ако се събере общото й количество, ще е по-голямо от произведеното от атомна електроцентрала. Представете си какъв сноб свободна енергия би се оформил, ако изпълнените с отрицателни емоции опитат да сменят полето на своето действие. Няма да повярват какъв душевен оргазъм ще изпитат. Също така ще разберат, че животът е толкова красив, че ще вероятно биха се проклинали за всяка секунда време похарчена в злоба, негативизъм, разрушителност, язвителност, нечисти помисли, поквара и т.н.

– Къде се виждате след 5 години?

– Мисля, че когато вперя поглед в бъдещето, виждам доста и неподозирани за близките ми неща. Постоянно ги изненадвам. Някои от тях ме срещат в реалността като непознат на улицата и ми дават знак, че вече това събитие съм го виждала в ума си. Ние сме това, което мислим. И зная, че „Всичко което е, съм! Всичко, което съм, е!“  Ежедневието ни е резултат от нашите мисли. Голямо благоденствие ще има, когато повече хора работим с любов за заобикалящата ни среда.  

Където и да съм след 5 години, зная че ще съм добре и ще съм доволна от себе си и от живота си. Моят път ще бъде да съм достоен човек, защото и до този момент съм успяла да удържа на бурите и не съм се променила. Ветровете бяха силни и безжалостни. Също така съм човек, който не прави компромис с идеалите на родолюбието, човеколюбието и хуманизма на цивилизацията. Те са смисила на новото време.  След 5 години може да развивам в огромен мащаб, в макро среда, това което прави Азбукари в момента. И зная, че социалната политика е силната ми страна, защото съм пълна с енергия и имам нужда да я раздавам, но само в правилната посока. И съм повече от убедена в развитието на този план, защото го зная!

– Имате ли някакви хобита?

– Хобито ми е да работя и да съм доволна от всеки един резултат. Движението с творчество ми създава усещане за пълнота и вярно предназначение. Всеки от нас има мисия и трябва да я осъзнае. Обичам да шофирам, понякога карам мотор, на сърце ми е да разглеждам природата, да посещавам светилища, църкви, паметници на културата, пещери, обожавам планината. През последните години съм превзета да чета по темата за произхода на древните българи. И всеки ден се радвам на новите си открития. Творецът е дал толкова много на българите и България, че ако можеше това да се види от всички посърнали сънародници, едновременно биха изпаднали в екстаз от признание, вълнение и несдържана радост.

– Какво мислите за България сега?

– България може да се оправи много бързо и в кратки срокове. На нея и трябва визионер с ясни цели, намерения и сигурна кръвна връзка с предците ни от миналото. В момента виждам голяма доза отчаяние и безпътица. Осъзнавам, че живителните сили на обществото са изцедени до максимум. Хората вече не вярват на политиците и партиите, това показват моите наблюдения, когато сондирам мнения в социалните мрежи, приятелите си и близките си. А сред тях има много интелигенти българи. За това положение не са виновни единствено и само политиците, които държат в застой държавата ни повече от 25 години. За четвърт век България можеше да е втората Швейцария. Това не е непостижимо. След като обществото обаче толерира безобразното поведение на политиците и се примирява с липсата на реформи и напредък, задоволява се с лъжи и манипулации, това е споделена вина. Груба грешка и на народа е, че делегира наивно права за управлението на живота си и парите си на политици, които са със странно минало и непроверени качества.

– Какво мислите за децата, с увреждания в България?

– Време е да има официален регистър за броя на хората с увреждания в България. Все още няма добре аргументирана държавна политика към хората със специални образователни потребности. Това е областта, в която „Сдружение Азбукари“ работи активно и успешно, с подкрепата на обществото. Децата с увреждания имат човешки чувства, като всички нас, и заслужават да живеят добре, да бъдат обичани и обгрижени. Белег за постигнато еволюционно развитие има тази държава, която се е отнесла подобаващо към хората в неравностойно положение и пенсионерите. 

Големите държави в Европа са пример за това. И е хубаво, когато ги сочим за образец, да прилагаме политиките им и тук, а не всичко да остава до границите на жалко сравнение с думи, а делата ги няма никакви. Искам да уточня, че „Сдружение Азбукари“ е неправителствена организация, създадена през 2012 година. Същността на работата ни е да развиваме социалната интеграция, да насърчаваме и подкрепяме талантливите деца и да ги вдъхновяваме да не изоставят мечтите си. „Сдружение Азбукари“ доказа, че е инициативна организация, която умее да събира хора с разнообразни интереси, образование и професии, обединени от идеята да помагат и да подобряват условията на живот на децата. Нашата организация създаде първата в България комбинирана, обществена детска площадка за игра и обучение, адаптирана и за деца със специфични потребности. Откриването й даде възможност на стотици деца в град София, с различни физически увреждания, да играят заедно със своите връстници в адаптирана среда, отговаряща на всички европейски стандарти. За това, че реализираният проект е важен и подпомага социалното включване на уязвимите групи, потвърди и посещението на съпругата на най-малкия син на британската кралица Елизабет II Едуард – принцеса Софи. 

Тя беше наш почетен гост при посещението си в България в края на месец юни 2013 г. С този първи за страната проект Азбукарите показахме, че успяваме да отправяме правилни послания, имаме верни и устойчиви практики, и разбира се, работим отговорно, динамично и с голямо вдъхновение. Всичките ни усилия водят до положителни резултати. Потвърждение за това е създадената втора в страната детска площадка, подходяща и за деца с увреждания в град Велико Търново, с генералната финансова подкрепа на компания „Лактима“. Този дълъг път, изминат с подкрепата и любовта ни към децата, вече представлява Национална кампания за социална интеграция „Вярвам в теб!“. Тя е своеобразна социална политика на „Сдружение Азбукари“ и компаниите, които ни подкрепят, на национално ниво. Щастлива съм, че сред тях има корпорации, които настояват да се включат отново в следващите етапи на развитие на този проект. Ние осъществихме и проекта „Стая за усмивки“, финансиран от „Експириън България“. Също така дадохме възможност на повече от 1000 деца да участват в две последователни издания на фестивала на толерантността „Вярвам в теб!“ – 2012/2013. Реализирахме два национални конкурса за рисунка и няколко благотворителни концерта. Изградихме детска площадка за малките посетители в Националния исторически музей и развихме изобилие от инициативи, посветени на спорта, интеграцията, музиката и съживяването на българските традиции.

Основната заслуга за всичките успехи на организацията ни е на Азбукарите, на членовете и на симпатизантите ни. Нищо от това, което сме направили дотук нямаше да бъде реалност, без техния неуморен труд и хилядите трудности, с които се сблъскахме. Готови сме да създаваме дълготрайни партньорства за развитието на социално значими инициативи. Всеки, които намира смисъл в правенето на добро, може да ни потърси и да стане наш съмишленик. Благодарни сме на всичките ни приятели, които поддържат безотказно огъня на развитието на „Сдружение Азбукари“

Ние работим за просперитета на България!

 Имате ли някакво впечатление за децата, лишени от родителски грижи в България?

– Разбира се. Цялата ни енергия е проява на отношение и сериозно впечатление от качествата на децата, независимо дали са без родители или са с физически увреждания. Всяко се нуждае от семейство, грижа, възпитание и от много, ама много любов!

– Какво е за вас политиката?

– Политиката е инструмент, който ако се използва правилно и с чисти намерения, може да превърне за кратко време България в процъфтяваща градина.


 Всеки който иска да помогне може да потърси ТУК контактите на Цвета Кирилова.

https://tsvetakirilova.blogspot.bg/2015/04/blog-post_69.html?m=1

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.