Мнения Daily - И "реформаторите" станаха васали на Пеевски и ДПС!!!

15 Декември, 2015
1 коментар

Стокхолмски синдром

И "реформаторите" станаха васали на Пеевски и ДПС

От статия на адв. Михаил Екимджиев в "Медиапул"

Смешници от местния политически театър, подвизаващи се като "реформатори", преди малко повече от година бяха удостоени с честта да управляват заедно с Бойко Борисов. Направиха този ценностен компромис в името на възвишени цели и идеали – да европеизират политическия живот в България, да реформират съдебната система, да ни освободят от захапката на олигархията, да върнат държавата на хората…

Тринадесет месеца по-късно все по-малко се говори за идеи, а още по-малко за идеали. Сякаш упоени в задушливата прегръдка на Б. Борисов, реформаторите притихнаха, снижиха се, размиха се в безличната маса на по-едрия коалиционен партньор. Успани от медийните сирени на Пеевски, повечето министри от Реформаторския блок зациклиха в зоната си на институционален комфорт, явно изпълнили личните си кариерни проекти. Хъс за промяна остана само у Христо Иванов и Петър Москов.

Логично и двамата срещнаха жесток отпор от мафиотски лобита, овапцани с боите на целия политически спектър. Целите и залозите на двамата министри обаче бяха несравними. Докато Москов трябваше да се справи главно със схемите за източване на здравната каса, Христо Иванов целеше конституционни промени, отнемащи огромни властови и корупционни ресурси.

Затова Москов тактически губеше само басовете с Борисов за резултатите от разни мачлета, а Христо Иванов беше превърнат в боксова круша на премиера и на целия му разноцветен отбор. За разнообразие в боя се включиха и резервите от ДПС.

Тъй като реформите в съдебната система целяха повече независимост на съдиите и повече отчетност на главния прокурор, те a priori бяха неприемливи за босовете, които практически назначиха главния прокурор и неговите протежета във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Тяхната логика е желязна. Който има главния прокурор, получава три в едно. Той държи всички прокурори, а чрез Цацаровото мнозинство (16 от 25 членове във ВСС) командва парада в съдебния съвет и в цялата съдебна система. Емблематични примери за това са назначенията на Владимира Янева, Георги Колев и Румяна Ченалова на ключови места в най-важните съдилища...

Затова и парламентарният аборт на промените в конституцията не е изненада. Не е изненадваща и оставката на Христо Иванов и оттеглянето на подкрепата към управляващите от Радан Кънев.

Изненадата дойде от Москов, Лукарски и Кунева. Те вече не говорят за принципи, а от договорената реформа останаха само компромиси. Нищо, че поредното приклякане пред силовашките методи на Борисов прилича повече на ритуално самоубийство, отколкото на разумен компромис.

Традиционно в българската политика принципите не са на почит. Традицията ни не познава нито рицарските турнири, нито дуелите. У нас конфликтите се решават със засади и с предателства. Затова еволюционно сме развили рутинна способност без угризения и свян да обясняваме и да оправдаваме удобните лъжи и предателства.

Има популярен психологически тест. Дават на дете бонбон и му казват, че ако устои на изкушението да го изяде през следващите 10 минути, ще му дадат още един. Така се пробва зрелостта и способността да се преценяват ползите и загубите във времева перспектива. Москов, както и хората на Кунева и Лукарски спонтанно, по детски избраха сигурността и сладостта на първия бонбон. Да им е сладко!

Нищо, че това доуби илюзията, че могат да бъдат реална алтернатива на поддържания от Борисов, АБВ и ДПС олигархичен ред. Парадоксално е, че към зрелост и далновидност призова точно Петър Москов, който първи грабна бонбончето.

Така, демонстрирайки пълната клинична картина на "стокхолмски синдром", "реформаторите" "со кротце со благо" станаха заложници в кабинета "Борисов" и васали на Пеевски и ДПС. Като в немислима сюрреалистична бурлеска видяхме и чухме в един хор Москов и Близнашки, Кунева и Цветанов, Лукарски и Цацаров. Следвайки личните си амбиции, маскирани като грижа за стабилността, те предадоха Републиката, заради която съществува цялата държавна машинария.

Явно Борисов като тесен познавач на "Винету" и на индианския фолклор предвиди, че ще изберат да реформират своята реформа вместо неговото управление. Сред мъдростите има и нещо окуражително за хората с илюзии и за изоставените от своите съратници Радан Кънев и Христо Иванов: "Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!"

Обратен завой

По върховенство на закона България отново напомня за 90-те години

Майкъл Лей,бивш генерален директор на ЕК по разширяването,пред Euractiv

България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 г. най-вече от геополитически съображения и без да се ползват изцяло от правата и задълженията на членството. Да членуваш в ЕС бе възнаграждение за отхвърлянето на авторитарното управление, както беше с Гърция, Испания и Португалия през 80-те години. 

 Членството можеше да бъде отложено с още година до 2008 г., но ЕС създаде уникален механизъм за наблюдение за върховенството на закона и прилагане на евентуални санкции при неизпълнение на поети ангажименти. Мониторинговата система действа и днес, почти десетилетие откакто двете страни са членки.

Последният доклад за сътрудничество и проверка относно Румъния показа значително подобрение. Проблемите с корупцията си остават, но органите за борба с нея вече "имат зъби" благодарение на реалните правомощия да разследват и това доведе до обвинения и присъди за представители на всички партии.

Докладът за България обаче много неприятно прилича на първоначалния доклад на еврокомисията от 1997 г. по повод подадената молба за членство. Сега, както и тогава, независимостта и ефективността на правосъдието, както и организираната престъпност и корупцията са посочвани като големи неразрешени проблеми.

Всъщност български политици от различни партии толерираха и печелеха от "рентиерско-олигархичната" държава. Но правилата и законите на ЕС все пак оказват някакво влияние.  Антимонополните правила на ЕС направиха по-труден живота на компании, доминиращи пазара след падането на комунизма.

Румъния със солидната си ресурсна база и по-разнообразна икономика дръпна пред България по доход на глава от населението. Но над 20% продължават да живеят под линията на бедността и в двете страни. Над 40% от населението на Румъния и почти половината от това в България са в риск да изпаднат в бедност, сочат данни на "Каритас Европа".

Две десетилетия след подаването на молба за членство в ЕС и почти десетилетие след приемането им народите на България и Румъния все още се усещат като втора категория граждани на съюза. Българското правителството трябва да демонстрира повече решителност в справянето с постоянните проблеми с върховенството на закона и спечелване доверието на гражданите си. Участниците в социологически допитвания в двете страни одобряват натиска от ЕС над правителствата им.

От разширяването си ЕС научи важен урок - че проблемите с върховенството на закона трябва да се решават категорично още в началото на процеса по приемане, а не в края му. Този подход сега се прилага към Западните Балкани и трябва да бъде приложен спрямо Турция. 

Изправени пред няколко кризи и под упорит руски натиск, лидерите на ЕС бързат да се впуснат в realpolitik. Но ако искат да довършат интегрирането на България и Румъния и да стимулират реформите в страните на изток, те трябва да внимават покрай това да не направят компромиси с принципите, на които се твърди, че е основан Европейският съюз.

http://www.capital.bg/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Анонимен
#1 от Оракула от Делфи
16 Декември, 2015 | 07:59
Напиши отговор
Оценка: +2
Питам се , защо хората , като г-н Михаил Екемджиев са толкова малко , нуждата от статии, като тази е крещяшта точно в тази мътна "Бойковщина". Чудя се дали на г-н Михаил Екемджиев не е време да му спретнат едно дело с" помоща" на Прокуратурата. "Ще ги познаеш по делата"...
Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.