МВР: Днес без утре!

12 Септември, 2015
0 коментара

Измина достатъчно време, за да можем да кажем със сигурност, че реформата в МВР не се случва. Става въпрос за истинска, необходима и вече неотложна реформа за реинтегриране на ключовата система в сектора за обществен ред и сигурност, която се разпада пред очите ни. Досега са налице само заявки и няколко малки стъпки, по-тежките от които – в погрешна посока.

Решенията в дванайсет и пет

Каквато и да е конкретната сфера на дейност, предмет на анализ, първият извод неизменно е един и същ - грешните насоки се залагат още в самото начало. И до настоящия момент никой не е определил колко служители на МВР действително са необходими, независимо дали става въпрос за полицаи, пожарникари, спасители, администрация и т.н. А когато се говори за реформиране, пренареждане, рестартиране, ключов и пръв по време въпрос е именно този.

За преодоляването на несъвършенствата (меко казано) в закона "Йовчев" бяха предприети редица изменения. Обявени като приоритетни, те не включваха връщането на редица работещи и неслучайно премахнати алтернативи по отменения закон. Последният, сам по себе си също недотам съвършен, се прилагаше на прилично ниво и от неговото равнище можеше да се надгражда. И най-вече – заложените от предишното управление бомби със закъснител останаха необезвредени. На техните взривове сме свидетели вече десет месеца. За пример може да бъде посочен непрекъснато нарастващият дефицит по бюджета на ведомството, закономерен резултат от допълнителните разходи, заложени в Закона за МВР (ЗМВР), за които бюджетно осигуряване не беше предвидено. Допълват го възникналите поради целенасочено проведената от ексминистър Йовчев кампания за масово пенсиониране на служители задължения на МВР за изплащане на обезщетения.

Погрешната посока

Зададена още в началото на настоящия управленски мандат, макар и от друго ръководство на вътрешното министерство, неправилната посока на неосъществяващата се реформа не е променена и до настоящия момент.

Измененията в нормативната уредба доведоха до възникването на нова категория служители в МВР. Досега във ведомството работеха държавни служители по ЗМВР и лица, работещи на определени длъжности по трудово правоотношение (т.нар. ЛРТП). От 1 април 2015 г. обаче в МВР се предвижда да има и държавни служители по Закона за държавния служител (ЗДС), а не по ЗМВР, т.е. държавни служители със статут, идентичен със статута на служителите в други ведомства. Като резултат от това нововъведение в МВР ще има държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДС и лица, работещи по трудово правоотношение.

При подобно решение обаче разпределянето на служителите трябва да се съобрази с функционалното разпределение на дейностите между отделните звена в системата и между съответните нива и длъжности вътре в самите тях. Тоест концепцията за структурата и функционалността следва да предхожда тази за разпределението на хората. Нищо от посоченото не се случва в МВР понастоящем – нито е изработена и възприета концепция за функционалността на службите, нито за структурата им, която да е съобразена с функциите, нито пък такава, която да държи сметка за адекватното използване на човешките ресурси в системата. И това е твърде лесно за онагледяване.

Законът казва кои са полицейските органи, като изброява конкретни структури и предвижда изискване служителите в тях да осъществяват определени дейности. В утвърдения през февруари тази година, при действието на сегашния ЗМВР и в рамките на настоящия управленски мандат, Класификатор за длъжностите в МВР обаче е пълно със "специалисти", а и с началници на групи, сектори и отдели, които са част от звена, нямащи нищо общо с ключовите дейности на МВР и най-вече – с полицейските функции, осъществявани от полицейските органи. И понеже реално липсва какъвто и да било законов или по какъвто и да било начин обоснован принцип за определяне на това кои длъжности, с какви мотиви и поради какви причини следва да бъдат определени като такива, заемани по служебно правоотношение по ЗМВР, съответно по ЗДС, съществуващите нормативни пропуски предстои да се мултиплицират.

Съгласно Кодекса за социалното осигуряване (КСО) съвсем скоро ще се наложи на министъра на вътрешните работи да внесе в Министерския съвет своето мотивирано предложение за диференциране на длъжностите в МВР на такива по ЗМВР и по ЗДС. При липсата на концептуални и принципни положения, съобразно които да се направи такава тежка, сложна и задължително много добре обоснована диференциация, твърде вероятно е да се окажем отново в безпринципната ситуация да третираме като служители по ЗМВР хора, които нямат нищо общо с полицейската работа. А разделителната линия всъщност е някъде там.

Временно за постоянно

Един наистина абсурден резултат от случващите се промени е възможността на идентични като характер и съдържание на функционалните задължения длъжности да се окажат назначени нов държавен служител по ЗДС, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г., и заварен на длъжността отпреди промените държавен служител по ЗМВР. Защото, ако дадена длъжност бъде определена като такава за заемане по реда на ЗДС, назначеният на нея отпреди това служител със статут по ЗМВР ще запази и работата, и статута си. И то до прекратяването на служебното му правоотношение в системата, т.е. до пенсия. А тя ще е при старите условия, със стария статут, привилегии, обезщетения, зачитане на категорията труд и при прилагане на възможността за ранно пенсиониране, само защото служителят е постъпил на работа в МВР например на 31 март 2015 г. От своя страна, колегата му, който седи на бюрото срещу неговото и работи абсолютно същата работа, но е станал част от системата на МВР само с един ден по-късно, ще изпълнява същата длъжност, но при съвършено различните условия на ЗДС.

Да, това са преходни норми – нормативни решения, предназначени да регулират отношенията в рамките на периода от време, в течение на който служителите, оказали се в заварено положение, ще работят в МВР. Само че този преходен период ще продължи поне 20 години. Време, за което обосновано можем да предполагаме, че ще се приемат още няколко несъвършени закона за МВР. В този смисъл промяната, наричана реформа, не решава проблеми, а създава нови. И е нетрайна, объркваща и демотивираща служителите. Всеки момент предстои правоотношенията по ЗМВР на огромен брой служители да бъдат трансформирани в такива по ЗДС.

Неяснотата и несигурността, свързана с новия статут, а и с последиците на отпадането на статута на служителите по ЗМВР, вече водят до масово напускане на млади и перспективни кадри. И ако в един момент, както вече усилено се говори, се достигне до отмяна на текста от закона, който регулира описаното по-горе запазване на статута на служителите при заварено положение като такива по ЗМВР, около 5000 души във всички структури на ведомството ще се окажат с различен от сегашния си статут и без яснота относно последиците при прекратяване на правоотношенията им – особено свързаните с възрастта за пенсиониране и с дължимите обезщетения по ЗМВР.

Едновременно с това, т.нар. пенсионна реформа на министър Ивайло Калфин не държи изобщо сметка за спецификите на работата в сектора. Позната като "52 и 10", тази реформа в социалната политика на държавата предвижда, че ако редови служител на МВР постъпи в системата на 22-годишна възраст, навършвайки 49 години ще има необходимия за пенсия по ЗМВР стаж от 27 години, минимум 2/3 от които в системата. Реформата предвижда обаче пенсиониране при достигане на възраст 52 години и 10 месеца (без да коментира стажа), която възраст освен това расте всяка година с още два месеца. Съответно този служител не би могъл да се пенсионира, преди да навърши 54-годишна възраст, в течение на което време ще трябва да изпълнява идентични полицейски функции, бидейки професионално "амортизиран" и все по-малко отговарящ на обективните критерии за осъществяване на специфичната полицейска работа.

Адекватните алтернативи

Определянето на статута на служителите в МВР, независимо от това дали законодателят ще възприеме сегашното решение (да се прилагат и ЗМВР, и ЗДС), или ще потърси приемане на качествено нов ЗМВР, в който да разграничава служителите по статут, трябва да се осъществи не по структури, а според функционалните характеристики на длъжностите. Със статут като досегашния следва да са само служителите, които непосредствено осъществяват полицейски функции, както и техните преки ръководители – до началник-група включително. Техният труд следва да се зачита при пенсиониране за такъв от първа категория, да подлежат на ранно пенсиониране, както и да получават облагите, свързани с това. Става въпрос за служителите, които пряко и непосредствено упражняват полицейски правомощия или конкретно осъществяват специфични полицейски дейности. Всички останали служители следва да бъдат определени като администрация, трудът им да се зачита за такъв от трета категория, с късно (нормално) пенсиониране при условията на КСО, с различно социално осигуряване и с възможност за по-дълга кариера във времето. Без ясното разграничаване на полицаи и администратори, включително ръководители, девоенизацията в системата остава само формална, каквато винаги е била.

Важно е също така на служителите да се дава възможност за кариерно развитие, както по вертикала, така и по хоризонтала, включително когато служител достигне евентуална пределна възраст за заемане на специфична длъжност. Не може да се очаква от полицаите от охранителните звена да са на улицата цели 30 години. В тази хипотеза не би трябвало да се абсолютизира дори и премахването на пенсионирането поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по инициатива на работодателя, но само ако ведомството осигурява на тези служители възможност за хоризонтално продължаване на кариерата в административните звена чрез регулярни конкурси за длъжности в администрацията, предназначени за опитни служители на МВР, а не за първоначално постъпване в системата.

И ако проблемът отчасти е финансов, неговото разрешаване също преминава през истинска реформа в МВР. Тя следва да има за свой резултат оперативно действащи и модерни като визия служби за обществен ред и сигурност, изцяло обезпечени с техника и средства, създадени в изпълнение на детайлно разписана и обоснована концепция, гарантираща включително липсата на излишни разходи и недопускането на непредвиден преразход. Структурите на тези служби от своя страна следва детайлно да реализират възприетата концепция, да са специфични, достатъчни и с конкретни правомощия за осъществяване, които да не се припокриват излишно с тези на други органи, звена и ведомства. И в тези структури да са заети само и единствено хора, годни да изпълняват особените задължения на служителите в този ключов за всяка страна сектор.

http://www.capital.bg/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.