Лицата от протеста: Валентина, Васил, Георги и Гаврил...Part 2

25 Септември, 2020
0 коментара

Коя е най-голямата лъжа, която сте чули за протеста?

Валентина: Моята любима е от вчера – Божков плаща по 800 лв. на всеки протестиращ. По-рано беше само 50.

Гаврил: Според мен най-голямата лъжа я изрече Борисов – това, че на протеста е мафията.

Кое в протестите смятате за грешка? Какво мислите за блокадите? Много хора не ги одобряват.

Валентина: Грешка бе това, че допуснахме провокатори. Ние ги виждахме тези хора още от самото начало. Те са облечени различно, говорят различно, държат се различно. Но не успяхме да ги неутрализираме. Например, ако бяхме повече хора от протеста и по-добре организирани късно вечерта на 2 септември, подобни изкривявания нямаше да се случат.

Васил: Иначе одобряваме изцяло блокадите. Лъжа е, че са били платени. Познаваме лично хората, които отделяха от времето си, за да са при палатките. Блокадите бяха изключително добре организирани и съвсем културни. Пропускаха се всички коли със специален режим на движение, понякога и градски транспорт. Не се вдигаше излишен шум. Не се трупаше боклук. Това бе последната фаза на един мирен, цивилизован граждански протест.

Гаврил: Освен това блокадите бяха страхотна възможност за среща на протестиращи и непротестиращи и за сближаване на мненията им. Докато бяхме там, непрекъснато се спираха граждани и разговаряха с нас, спореха, ние обяснявахме, те задаваха въпроси, ние отговаряхме. Блокадите се оказаха център за мирен дебат и обмен на идеи.

                                                                                   Васил и Гаврил

Кой е най-големият ресурс на България днес?

Хората. Особено най-младите – тези, които още не са минали през университета. Това е големият потенциал, макар за развитието му да е нужно време. Иначе най-достъпният ресурс, който може веднага да се използва и да има съществен ефект, това са българите в чужбина. Трябва ни точно тази критична маса от свободни и успели хора. Но вместо това ние отново се цепим на такива, които бачкаме в България, и онези от чужбина, дето все много знаят.

Кое е това, което ви обезкуражава в България днес?

Георги: Провалът на прехода. Неосъществената амбиция на родителите ни да сме държава с европейска уредба, а то се получи, че уж влязохме в ЕС, а не сме излезли от Варшавския договор.

Васил: Освен това разочароващо е повърхностното мислене на много българи. Задоволяването на някакви минимални материални нужди се оказа достатъчно, за да се почувстват комфортно. Една западна кола на старо, един малко по-голям апартамент, през лятото на море в Гърция и до тук. Толкова са ни амбициите и мечтите. И това е просто влудяващо. Не може да е толкова ниска летвата ни. Не може да мислим, че така сме добре. Не, не сме добре. Ние сме много, много назад.

Кой е ключовият глобален проблем, който не търпи отлагане?

Валентина: Според мен основният проблем на човечеството днес е наложеният индивидуализъм. Особено в западния културен контекст. Индивидуализмът е другото лице на егоизма – всеки да се оправя сам. А това по никакъв начин не помага за решаването на който и да е друг глобален проблем.

Васил: Има много универсални проблеми, но за мен на първо място е глупостта и липсата на качествено масово образование. Настоящите форми на обучение са абсолютно неадекватни за нуждите и нагласата на хората да се образоват. Това е фундаментален въпрос и липсата на решение води не просто до пропуснати ползи, а до застой и регрес.

Георги: Към това ще добавя екологията. Гори, води, въздух – всичко това е изчерпаем ресурс. Oк, за нас ще има, но за тези след нас?

Гаврил: Ами аз да обобщя. Населението на земята ще продължава да се увеличава и без правилно управление на ресурсите, без добро образование и без общи усилия перспективата е мрачна.

По какво бихте искали да приличате на родителите си и на тяхното поколение?

Васил: По тяхната издръжливост и упоритост. Защото ние сме малко разглезени. Ако нещо не ни хареса, веднага се прехвърляме на друго. Ние сме много бързи да сменяме разни неща – във всякакъв аспект – професионален, социален, личен. Докато те някак по-добре разбират смисъла на постоянството и лоялността.

Гаврил: Освен това са имали по-голямо усещане за заедност. Това ни липсва днес.

По какво не бихте искали да приличате на тях?

Родителите ни са имали много по-ограничени възможности, по-ограничен избор и може би затова не са се научили да поемат рискове. С други думи – липсва им достатъчно кураж и инициатива.

Но пък в строго личен план са взимали големите решения да създадат семейство или да имат деца, с много по-голяма лекота и смелост отколкото ние днес.

Свързвате ли родината с националното знаме? На протеста има много знамена.

(Четири еднакви отговора) Да.

Нуждае ли се човек от родина?

Васил: Ако дълго време си живял транзит, много лесно можеш да минеш без този аспект от живота. Той започва да ти липсва само, ако познаеш тежестта на това да имаш родина и след това се откъснеш. Тогава вече става проблем.

Валентина: Родината е част от самоидентификацията. Къде принадлежиш? Кой си? Какъв си? Не че не можеш да живееш без нея. Можеш, разбира се. Но нещо в теб ще остане непълно.

Допускате ли възможността един ден да се занимавате професионално с политика в България?

Георги и Гаврил: По-скоро не.

Валентина и Васил: По-скоро да.

Бирата свърши. Протестът започва.

                                                        Роси Михова

                                                               https://offnews.bg/                https://svobodnoslovo.eu/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.