ЛЕКОТАТА, С КОЯТО НИ ПОДВЕЖДАТ

01 Февруари, 2020
0 коментара

Преди време участвах в някакъв кръг на журналисти, социолози и политолози, много умни разни такива, прочути, от тези, за които някой от героите на Илф и Петров, наречени „дореволюционните старци с жилетки от пике” би казал: О, Петрашевски, той е умна глава, не бих сложил пръст в устата му!”. 

Умници, многознайковци и ъпиниън мейкъри (да платим своя дан на съвременното поамериканчване, има си хас!). Всеки ден някой от тях се появяваше в телевизията и мейкваше обществения ъпиниън, тоест – общественото мнение. И аз също, какво да ви разправям, и аз също. Това беше преди години.
Тогава течеше войната в Украйна и все за това говорехме. Тогава забелязах, че многоучените и свръхинтелигентни глави са твърде склонни към злорад песимизъм. По това силно се различавах от тях. Те някак изумително безгрижно можеха да говорят за трета световна война и подсмихвайки се да вещаят даже точно кога ще започне.

 Все едно техните стари и побелели глави нямаше да се разтопят за секунди, преди съвсем да се изпарят, когато завалят термоядрените бомби. И да се отпечатат като сенки на някоя стена. Казвах си: дявол да ги вземе, държат се като имунизирани срещу смъртта! Или въобще не им пука дали са живи, или си мислят, че думите им нямат кой знае какво значение. И дрънкайки си така за едно бъдещо унищожение на целия човешки род, не правят нищо по-различно от това да си дрънкат за времето. Така де – бяха дървени, закоравели от научен цинизъм глави.
Но наистина много знаеха. 

И то не само за Хегел или за Спиноза, или за социалните теории на Томас Малтус, ами и за настоящите събития, при това в детайли, при това – знаеха неща, които много малко хора знаят или прозират. Един от тях, професор по социология, при една от тия срещи разказа историята на гражданската война в Украйна. Разказа я, изпълвайки разказа си с твърде интересни и „забавни” детайли. Самият той беше близък с Украйна по някакви причини и затова знаеше повече подробности от всички други. И в неговите описания имаше нещо, което ме караше да отпускам безсилно ръце и да въздишам. От ужас и отвращение.
Оказваше се, по неговите думи, (а той наистина беше дяволски добре запознат с нещата) че отделните воюващи фракции в тая голяма източна страна, са всъщност частни армии на някакви главорези. Бивши ченгета, настоящи украински и руски олигарси. 

Някой от тях бяха и евреи, за цвят, просто явно за да се налее малко масълце в теорията на конспирацията. Мутро-бизнесмени – в украинско-руски вариант.
Боже, колко смешно. Да паднеш и да умреш! – така си казвах и ми беше ужасно тъжно.
Дори и думите на социолога да не бяха съвсем верни, в тях сигурно имаше голям процент истина. Той говореше с имена, с цифри и при това (и най-важното) нямаше защо да си измисля. 

Ние бяхме вътрешен кръг и всички тия истории не излизаха от него. М-да.
Цяла гражданска война – водена всъщност между малките, а може би и съвсем не малки армии на някакви изроди и мутри. Наречени „нови бизнесмени”.
С особеното си чувство за хумор професорът наричаше техните армии „тези, които са на котлова храна при Еди кой си” – тоест – използваше съвсем армейски израз, като за наемници. 

Хиляди, десетки хиляди наемници, на котлова храна при своя водач и генерал Еди кой си – прочут украински или руски бизнесмен и олигарх. Въоръжени от него, обучени от него, мотивирани от него.
Мотивацията, ние добре знаем, се осъществява с пари.
Тия армии се биеха жестоко помежду си. И в сблъсъка помежду тях загиваха непрекъснато невинни цивилни хора. И тия армии се биеха не за свободата и истината, не за независимостта и справедливостта – а за интересите на тоя и оня нов феодал.
Измираха хора.
Горе долу по това време гледах интервю с украинско момиче, изнасилено и горено (за да бъдат изличени доказателствата) от някакви руски наемници. То едва говореше. Беше обезумяло. Няколко часа след интервюто съобщиха, че момичето е умряло. Не издържало на горенето. Наемниците били хора на…това естествено нямаше никакво значение. Но аз знаех, че са хора На. На някой от тия свине, които заради властта си и парите си са готови на абсолютно всичко. Новите феодали.
И защо разказвам това именно сега? 

Каква пък е връзката?
Ще ви кажа: Откак през главата ми минаха тия мисли, думи и картини – аз съм много по-внимателен.
От 19 годишен участвам във всякакви протести. 

Готов съм да нападна всеки, който има власт и си въобразява, че с нея може да тъпче хората безнаказано. Това е заложено дълбоко във все още горещата ми кръв.
Но откак пред очите ми се появи картината на една така зловещо режисирана гражданска война – аз треперя и въздишам.
Започне ли някаква малка, наша война, (слава Богу – досега са все безкръвни) аз си казвам:

 Дали някой наглец не стои зад това със своите интереси? 

Дали не стои зад тая работа някой дебел изрод с много пари? 

И дали изпод тия уж свещени протести, изпод тая уж спонтанна народна борба…не прозират неговите лапи?
Дали тоя (Еди кой си) не си набира свои хора на котлова храна – да се борят, а ако трябва – и да воюват – уж за правата на обезправения народ – а всъщност – срещу неговите политически конкуренти?
Дали това не е просто едно разчистване на сметките между олигарси?

 Едно боричкане между нови феодали, които имат достатъчно средства, с които да манипулират целия народ? 

Та те държат медиите, те държат средствата за информиране, те държат рекламата, те държат и гласовете на ъпиниън мейкърите, да ги вземат дяволите! 

Как да разбере човек?!
Как да знае: ако тръгне да се бори – дали няма да се бори за интереса на някой нов сатрап? Срещу интереса на неговия бизнес-конкурент…
А иначе пропагандата, преформирана в клюки, слухове, новинки по жълти медии (вече абсолютно всички медии са жълти!) и т.н. си върши работата. 

Можеш да настроиш един народ срещу някого или срещу нещо за нула време!
Затова аз въздишам и отпускам ръце.
И в същото време съм дяволски скетпичен и подозрителен, но и внимателно преценяващ ситуациите по отношение на това – на кого да дам подкрепата си. 

И за кого да се боря.
Бих казал така (като съвет към себе си, но и към по-младите):
А.не слушам никого
Б.само гледам, наблюдавам и оценявам – на основата на моралните си принципи,
В. действам на основата на моралните си принципи.
Цяла младост бях лъган. 

Е, слава Богу, това ми помогна да развия имунитет към лъжите.
Разпознавам ги. Пожелавам на всеки такъв имунитет.

                                                    Калин Т. за Галерия                              https://svobodnoslovo.eu

                           https://tele.click/fil7_bot?start=fa0cc06d57c9f21c88b35a24cc8da097

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.