КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ “ТРАКИТЕ” МАЛКО ПРЕДИ “ИДВАНЕТО” НА АСПАРУХ

31 Януари, 2020
0 коментара

КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ “ТРАКИТЕ” МАЛКО ПРЕДИ “ИДВАНЕТО” НА АСПАРУХ

До неотдавна – началото на ХХ век,  народната носия бе и паспорта на даден човек. Не само традиционната дреха показваше особености отличаващи един народ от друг, но по характерните белези на регионалните носии можеше да се разбере кой индивид откъде е, какво е семейното му положение, а дори и от кой род е.

Несъмнено, дрехата в миналото е спомагала да се разбере лесно етническата и регионална принадлежност на нейния носител. Да, имало е индивиди, които са се водели по чуждата мода, особено по време на чужди владичества, но народа, като цяло е оставал верен на традицията и е продължавал да носи традиционното облекло.

Понеже древното балканско население познато на гърци и римляни под името траки е обитавало огромна територия, то е съвсем естествено и да очакваме, че представителите на различни области носят различни дрехи. Видът на облеклото се определя не само от вкуса на дадени хора, но се влияе силно и от климатичните особености на областта, в която живеят въпросните хора, а не на последно място и техни бит.

Тези от предците ни, които са обитавали Атика и Пелопонес са носили различни дрехи в сравнение с роднините им от земите на север от река Дунав. По своите вази, южните ни съседи са създали доста образи на предците ни, но само на тези, които са били техни съседи в радващите се на топъл и мек климат региони. Там е нормално да се носи хитон и хламида, пеплос и химатион. Почитаният и от гърците Орфей понякога е изобразяван с хламида, докато неговите сънародници са представени с типичната тракийска зейра – древен вариант на българския ямурлук.Image title

Orpheus (left, with lyre) among the Thracians, from an Attic red-figure bell-krater (c. 440 BC) Attributed to the Painter of London E 497 - Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpg/800px-Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpgImage title

Орфей заобиколен от сънародници облечени със зейра-старият ямурлук

Как са изглеждали обитавалите доста по-хладни области северни траки разбираме благодарение на римляните. На създадената през II век Траяновата колона има голям брой реалистични изображения на гетите, които са познати и под името даки. За тях са характерни панталоните, дългата риза, менте стигащо до коленете, а и цървулите – без изключение атрибути присъщи на българския селянин.

Image title

Comati on Trajan's Column, Rome- Pietro Santi Bartoli - Romanian Academy Library

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3f/Comati_dacians_romanian_government_picture.jpg

От Овидий пък научаваме, че през зимата северните траки носят овчи кожуси и наметала от кожа на диви животни. Такова облекло е наложително за земите на север от Дунава, прочути със суровите си зими. Щом водите на голямата ни река са замръзвали редовно в периода декември-февруари, то температурита са падали наистина сериозно, а това принуждава хората да ползват овчи кожуси, абрабатени кожи от мечки, вълци и т.н.

Така става ясно, че овчите кожуси на старите българи, кожените шапки и т.н. не са атрибут донесен от Средна Азия, а облекло, което е типично за местното балканско население, влязло в историята под името траки. Важно е да се отбележи и това, че опитни археолози като Даниела Агре и Георги Китов уточняват в своя работа, че “Ако се съди по някои рележи от римско време (Траянова колона и др.? бел. моя), женската дреха (у траките бел.моя) твърде много прилича на българската национална носия.“ –Въведение в Тракийската Археология, с.20.

Заслужава си да се спомене и виждането на Георги Михайлов по отношение на облеклото на северните траки: "Даките са облечени така: Дълги гащи, тесни като беневреци, или с гънки като потури, или набрани много нагоре (което се получава от голямата дължина)... ако торсът е облечен, то е дълга под коленете риза с ръкави, разцепена от двете страни и препасана на кръста, или дълга под коленете дреха, разтворена отпред, нещо като менте. Шапките им са като капи, които покриват или не ушите. Рядко са обути и тогава носят като нашите цървули..." - Траките, 1972, с.132-133.

От времето на император Траян обаче, до това на княз Аспарух изтичат около пет века. Колкото и близко да е облеклото на северните траки от I-II век, до това на българските селяни, на нас са ни нужни по-късни примери, от VI-VII век. За наше щастие такива има и то в отлично състояние.

Става дума за направен от слонова кост артефакт, датиран VI век. Това е така нареченият Барберинов диптих. На него, в централния панел е изобразен римски император, най-вероятно Юстиниан Велики (но не е изключено и да е Анастасий I).

Image title

Barberini Ivory on display at the LouvreMarie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8e/Diptych_Barberini_Louvre_OA9063_whole.jpg

За нас от интерес е най-долния панел, на който се виждат имперски поданици от различни региони, носещи дарове. В левия ъгъл са представени двама селяни, единият, от които носи кравай, пита, а другия държи съд със зърно. Облеклото на тези двама дарители е неразличимо от това на българските селяни от ново време. Гуглите, връхните дрехи, панталоните, цървулите – всичко е идентично.Image titleЛъвът, придружаващ двамата дарители не бива да ни смущава. В датирания IV-V век документ  “Списък на служебните рангове” или още “Notitia Dignitatum”, като символ на Тракия/траките е даден лъв. Няма причина, в сътворения малко по-късно Барберинов диптих, лъвът да не е символ на Тракия/траките. Нека не забравяме и, че дори през Средновековието, лъвът присъства в българската хералдика – явно една древна балканска традиция.  

http://lukeuedasarson.com/NDthraces.png

“Списък на служебните рангове” - LIBI, T.1, 1958, c.230.

http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_230.html

Внимание заслужава и друга подробност от късноантичния артефакт свидетелстващ за балканския произход на народа ни. Зад император Юстиниан Велики е изобразен мъж, отново в типично за нас българите облеклоImage title

По-интересното в случая е това, че иконографията напомня на сюжет от изображенията на Тракийския Херос. Там, зад яхналия кон герой стои човек. Случайност? Все пак, Юстиниан I е представител на местното население траките, които са реално наши деди.

                           Оброчна плочка с изображение на Тракийския КонникImage title

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Sv_%20Georgi/IMG_2125.JPG

В миналото са правени сериозни проучвания засягащи произхода на носиите ни. Николай Колев установява особени елементи в облеклото ни, които той определя като древни, тракийски:

В българското народно облекло се явяват елементи, които могат да се приемат като наследство от старите траки, дако-мизийци и др. Едни от тях са наследени по силата на местното производство на текстилни материали за облекло, други поради изискванията, на географската среда и климатичните условия в новите поселища, на българските славяни. Много от тях са съвпаднали по степен на развой с дрехите на славяните и като че ли са се разтворили в масовостта на последните. Подобно съвпадение и взаимодействие може да се предполага, че е осъществено във формите на някои основни и първични части от състава на българските носии, като например дългите широки женски туникообразни ризи, мъжките широки гащи, дрехите с цепки при полите, каквито са женските саи и връхните дрехи, и др. Трета група елементи от облеклото на предславянското население на Балканския полуостров като че ли са потънали в българските носии непроменени поради целесъобразната им пригоденост по материал и форма към местните условия на труд и бит — напр. българският ямурлук (Велева, 1965, 72).” – Българска Етнография, с.169.

Колев е прав почти за всичко, но трябва да се внесе пояснение по отношение на израза българските славяниДунавските славяни, или както е правилно - славени, сключили нов съюз с княз Аспарух (старият съюз е от поне 527 или по-скоро 513 година) ca реално гетите – точно тези хора, за които Овидий твърди, че са облечени с овчи кожуси.

За тяхната женска носия Георги Китов и Даниела Агре споделят, че прилича на традиционната българска носия. Това показва, че за идване на нов, различен от местното население народ и дума не може да става. Още преди идването на римляните, гетите са обитавали земи както на юг, така и на север от Дунава и Черно море.

Да, ние сме наследили много елементи от древното балканско население, но не поради това, че обичаме чуждото, а поради факта, че представителите на това древно балканско население наричано траки, се явяват наши предци. Както доминиращият антропологичен тип у нас, така и най-често срещащите се хаплогрупи доказват това убедително.

В нашата култура и език няма три пласта: тракийски, славянски и прабългарски, а само един, чието правилно име е древнобългарски. Ние не сме смес от три различни народа, а потомци на три групи хора делящи един произход, но разделени от I до VII век политически, поради римската окупация на земите ни.

Аристокрацията се е продала и е служела на окупаторите, но народа ни е успял да запази своята реч и традиции през седемвековното римско владичество. По-късно, в периода XIV-XIX век се случва нещо подобно – част от чорбаджиите са верни на султана, но обикновения български селянин, а и част от интелигенцията остават верни на българщината и не предавата нито езика, нито вярата, нито традициите си.

Не е ли това урок за нас? Не е ли това напътствие как да оцелеем ? Днес известна част от жителите на страната ни се захласват по чуждото, някои даже обслужват чужди икономически и политически интереси, но като цяло, народът ни все още е непокварен. Много са тези от нас, които милеят за родното и не просто милеят, но и дават всичко от себе си, за да запазят българщината.

Колкото и упорити да са хитрите и рафинирани опити на чуждопоклонниците да ни разединят и обезверят чрез средствата за масова информация и унищожаване на образователната ни система, злото няма да успее. На това зло се противопоставят десетки хиляди, които въпреки всичко остават верни на завета на предците и не просто подкрепят доброто, но и те самите правят добрини.

Сега е дошло време за избор, сега всеки от нас трябва да реши към коя група да се присъедини: към унищожителите на България, или към тези, които упорито, но мирно и културно пазят традиции, език и дух. Не можем да си позволим да се колебаем или да бездействаме, защото апатията и пасивността са съюзници на противниците ни. Наистина е време разделно.

https://sparotok.blogspot.com/2020/01/blog-post_29.html?m=1&fbclid=IwAR3mlNvYNEo3JR68oKyIQ2eeWWzxMzZzntBHRl6RqlizmizQLKndfc-nIZc

                                       

                         https://tele.click/fil7_bot?start=fa0cc06d57c9f21c88b35a24cc8da097

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.