Искам сигурност. Искам правосъдие. Искам да не се страхувам от институциите, използавани като бухалки от властта

12 Август, 2020
0 коментара

Гневна съм. Признавам. Не владея политическото говорене и дори да звучи скандално, не се опитвам да го овладея. Чувствам се като във водовъртеж, в който борбата е на живот и смърт, а не като във фотосесия-надпревара кой ще излезе с най-добрия кадър.

Не ми е безразлично мнението и отношението на съгражданите ми, но и не е определящо за това как и колко участвам и ще продължа да участвам в борбата със статуквото. Това статукво, което не е една партия, а цяла мрежа, изградена от политици, хранещи се с плътта и душите на българския народ. Простете, на тези, чието предвижване от т. А до т. В затрудних… и благодаря ви, на всички, които сте с мен, решителни и непоколебими.

Противно на твърденията на „анализиращите“ протестите, аз не съм „на площада“ защото не мога да се справя с физическото си оцеляване. Това го мога. Навън съм защото отказвам да живея в първото ниво на пирамидата на Маслоу.

Искам сигурност. Искам правосъдие. Искам да не се страхувам от институциите, използавани като бухалки от властта, а искам да им вярвам. Искам свобода на словото. Искам свобода за развитието на децата ни в собствената ни държава. Искам справедливост. Искам. Искам силно, отчаяно дори. Искам много неща. Нормални неща.

Обиждайте ни, госпожи и господа платени писачи в жълто-кафяви сайтчета и телевизийки. Обиждайте ни. Но ако си отворите залепените с дребни банкноти очи, ще видите, че на протестите не „се търкалят“ хора, които не могат да се справят с животите си, а напротив. Там сме хора, които отказваме да участваме в схеми, далавери, алъш-вериши и гнусни договорки за самоцелна власт и лепкави пачки.

Вашето спасение, НЕуважаеми властимащи, е политическото невежество на иначе качествените хора в протестите. Но и тази апатия и отвращение от политическия живот, което така добре ни внушихте, ще преодолеем. И осъзнаването, че ние, отвратените, допуснахме вас, отвратителните да ни унищожавате, е на дневен ред.
Треперете. Защото гневът ни ще ви застигне и прошка няма да има. Защото нас ни водят вяра и идеали – нещо, което вие не разбирате, но нещо, от което трябва да се страхувате.

                                                Искра Михайлова                 https://svobodnoslovo.eu/

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.