Именуемият Дякон Васил Левски се очерта като компетентна и централна личност…

17 Февруари, 2021
0 коментара

През последните две години в Османските архиви бяха открити над 50 документа и снимката, по която турските власти издирват Левски. ДУМА вече запозна читателите с част от новоиздирените архиви – кореспонденцията между Дунавския валия Хамди паша, Софийския мютесариф Мазхар паша, трима велики везири – Мидхат паша, Недим паша и Рюшди паша, Високата порта и султан Абдул Азис от 11/23 януари 1872 г. до 17/29 март 1874 г.  (https://duma.bg/zlodeyat-levski-sreshtu-portata-na-shtastieto-n209255). Днес ви представяме още от тези документи.

Бележка – всички цитирани тук новооткрити документи са обозначени със звездичка!*

Image title

*На 16/28.IХ.1872 г., една седмица преди Арабаконашкия обир Дунавският валия Хамди паша изпраща доклад до великия везир Мидхат паша. За първи път, много преди разкритията след обира на пощата, се появява името на Васил Левски като ръководител на тайната организация. Описана е и част от комитетската мрежа.

Хамди паша: „Българският комитет в Букурещ [БРЦК] е започнал да подсилва редиците си и е предприел нови стъпки за осъществяване на революционните си намерения. Преди два и половина-три месеца (б.а. – сиреч юни-юли!) комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч, Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание (Ботевград), както и в Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре… Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски… е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет…“

Следват имената на комитетските дейци: от Ловеч – поп Лукан Лилов, поп Кръстьо Никифоров, Христо Пушкаров, Димо Драсов, Цонко Златаря, Стоян Куюмджията, Лукан Цачев, Христо Цонев (Латинеца), Добри Механджията, Никола Сирков, Мирко (Миро) Павлов, синовете на поп Лукан – Марин, Илия и Христо Поплуканови; Анастас Попхинов (Плевен), Стоян Брънчев (Орхание), Христо Иванов – Големия (Габрово), Цочо Маринов и Иван Казанджиев (Троян), Васил Йонков (Гложене), Тодор Пеев (Етрополе), Пано (Патю) чорбаджи Павел Поппетров (Видраре).

Хамди паша предупреждава, че „участниците в този зловреден комитет… възнамеряват да прекарат [на територията] на вилаета пушки, винтовки, амуниции и други боеприпаси, пренесени през Никополската, Свищовската и Оряховската околии“. И заявява, че „никога няма да допусне порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа“.

За първи път е назовано името на „секретен служител“ – Зия ефенди, полицейски инспектор, знае български, легализиран като горски в Ловеч, заплата 700 гроша като „здравни разходи“. След Арабаконак и агентите, и „здравните разходи“ ще скочат тройно и четворно.

Към доклада Хамди паша прилага преведени на турски Програмата и Устава на БРЦК, приети от Общото събрание на БРЦК в Букурещ (29.IV./11.V. – 4/16.V.1872 г.). На това събрание Левски е избран за Главен апостол на цяла България. По решение на Левски Ловеч е центърът на Вътрешната революционна организация (ВРО). Оттук-насетне в османските документи Уставът на БРЦК ще бъде наричан „червената книга“ заради червените корици.

*На 25.IХ./7.Х.1872 г. великият везир успокоява Дунавския валия: „Дейността на комитетските дейци е позатихнала и наближаващата зима може да им попречи да приведат в действие революционните си помисли… Тези издания (б.а. – Уставът и Програмата) не бива да предизвикват ни най-малко притеснение… лицата, за които се говори, че участват в революционната  организация, се следят внимателно“.

И така: През юни-юли 1872 г. турските власти знаят част от комитетската мрежа и „следят внимателно“ комитетските дейци; знаят, че Ловеч е центърът на ВРО и че Левски е ръководител на ВРО; разполагат с основните документи на БРЦК. Едно не знаят – как изглежда Левски. Много скоро ще научат.

Въпроси: От кога турските власти разполагат с тази информация? От лятото на 1872-а или от по-рано? Как документите на БРЦК попадат в турски ръце? Кой е агентът/доносникът, разкрил част от комитетската мрежа и комитетските дейци? Кой е издал Ловеч като център на ВРО? Кой е издал името на Васил Левски?

Един доносник знаем със сигурност – през юли 1872 г. хаджи Иванчо Пенчович ефенди донася на Мидхат паша за „комитетската опасност“.

2. Предателства след Арабаконак

На 22.IХ.1872 г. 14 души обират пощенската кола, която кара 125 хил. гроша. Това е фаталната Арабаконашка авантюра, организирана от Димитър Общи въпреки изричната забрана на Левски. Арестувани са обирачите и комитетските хора, споменати в доклада от *16.IХ.1872 – общо 50 души. Мнозина сами се предават…

Един човек не е арестуван – поп Кръстьо. На 24.ХI.1872 г. Мазхар паша в телеграма до търновския каймакамин нарича поп Кръстьо muhbir и оценява „неговите досегашни донесения“ като „една негова похвална заслуга за народа и отечеството“. В превод muhbir означава агент, шпионин, доносник, предател, даже – велзевул. В новооткритите документи не срещаме името на поп Кръстьо.

Мазхар паша ръководи първото следствие – 19-28.Х.1872 г. в Тетевен и Орхание. За 10 дни провежда 58 разпита и очни ставки. Започват предателствата…

Димитър Общи издава 27 комитета; Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев-Страшника – по 15 комитета; Анастас Попхинов – 12 комитета и брат си Данаил; Гаврил Брънчов – 7 комитета; Павел Лалов, Атанас Гложенеца и Вутьо Ветов – по 3 комитета… И един през друг издават Левски.

Разкрити са над 70 комитета и над 150 комитетски дейци. Така мислехме досега. Истината е страховита. Тя е убийствена. Новоиздирените документи разкриват мащаба на пораженията върху революционната организация. Издадените комитетски дейци са над 500! Това четем в докладите на Дунавския валия (*7/19.ХI.1872), на Софийския мютесариф (*8/20.ХI.1872) и в изложенията на Великия везир (*18/30.ХI. и *26.ХI./8.ХII.1872) до султана и щаба на Втора имперска армия. Кои са тези над 500 души? Не знаем. Знае Високата порта.

3. Извънредната имперска комисия

*На 18/30.ХI./1872 г. Мазхар паша предлага да бъде създадена извънредна комисия, тъй като „местната управа в София ги е заловила и задържала (б.а. – обирачите и комитетските хора), то в съдебния процес тази управа би се оказала в двояката роля както на обвинител, така и на съдебна инстанция. Проведено по този начин, разследването няма да бъде убедително“.

И разпорежда: „комисията да разследва случая от всички гледни точки, да проведе, спазвайки закона, разпитите на извършилите престъпления и на тези, които подбуждат населението към бунт, както и да определи и наложи подходящи присъди, като не остави никакви основания на която и да е страна да твърди, че процесът не е справедлив“…

За членове на комисията са определени „следните почитаеми лица: изтъкнатият генерал Али Саиб паша, Йованчо ефенди (б.а. – хаджи Иванчо Пенчович), член на Отделението за наказателни дела към Съвета за съдебни решения, и пенсионираният от поста помощник-управител на Багдадския вилает Шакир бей, които се отличават със своята праволинейност и компетентност“…

Възнаграждението на всеки от тримата е по 15 000 гроша, на председателя Али Саиб – още 5 000 гроша, а на Шакир бей – „временна заплата от 10 000 гроша, тъй като в момента не е на платена служба“. Йованчо ефенди не е почетен с допълнителен хонорар…

В комисията участват още трима българи: Хаджи Мано (Мануил) Стоянов, Пешо Тодоров -Желявеца и Мито Каймакчиев – членове на Софийския меджлис, най-богатите софиянци. Хаджи Мано притежава Драз махала, а само дворът на един от неговите имоти се простира от Сатиричния до Народния театър. Желявеца притежава кв. „Лозенец“ и земите между Военното училище, ул. „Иван Асен II“ и бул. „Евлоги Георгиев“ – 76 000 кв. м. След 1878 г. тримата ще се сродят помежду си – имането трябва да се умножава… Ще бъдат все така богати и влиятелни, Хаджи Мано ще влезе в управата на БНБ, Желявеца ще стане кмет на София…

Особено ще преуспее Хаджи Иванчо Пенчович, наричан мило „Йованчо“ – член на Върховния съд и на Държавния съвет на Османската империя, най-пръв Мидхадов доносник и шпионин, а след 1878-а – депутат в Учредителното събрание…

Българите в Имперската комисия принадлежат към елита, обгрижван и употребяван от Високата порта. По принцип отношението на турците към „раята“ е унизителна смесица от презрение, пренебрежение и снизхождение – „българите са или глупави, или побъркани, или пък завеяни“ – така на *8/20.ХI.1872 Мазхар паша нарича заловените след Арабаконак. Един факт стъписва великия везир Рюшди паша (*18/30.ХI.1872): „Онези, които са инициатори и организатори на това движение против държавата, са коджабашии (старейшини), чорбаджии и учители“. Не някакви нехранимайковци, безделници, глупци и гламавци, а горният слой на българското общество, люде заможни и образовани.

Срещу възрожденския елит са представителите на имперския елит, които ще окачат Левски на черното бесило, щото си пазят привилегиите, имането и ордените. За награда Йованчо ще бъде закичен с орден „Меджидие“ IV степен. А Мано, Пешо и Мито (наричани Мано ага, Пешо ага и Мито ага) – с „Меджидие“ V степен. Инак всеки от тях е заслужил да бъде въздигнат като „Държавен предводител на епохата“ или поне – „Главен страж на Портата“…

4. Тактиката на Високата порта

Въпреки огромната агентура Левски създава неподозирана тайна организация, която застрашава  „Височайшата държава“. Империята разбира своя провал и не иска светът да види колко е болен „болният човек“. Не иска шумен политически процес, масови бесилки и мощен международен резонанс. Старае се да приглуши и потули провала, та всичко да мине тихо, по терлици.

Проанглийското лоби на Мидхат паша иска обратното. Посланик Елиът подтиква Мидхат да „докаже“, че тайната организация е руска или поне сръбска направа. Мидхат заповядва не само да се търсят, но и да се изфабрикуват „факти“ за руска намеса. Остава силно разочарован. Русия и Сърбия нямат никаква роля в българските комитетски дела.

Надделява политиката „Тихо, да не се разчуе!“. Процесът не е в Цариград, а в София – за да бъде далече от очите на чуждите дипломати. Разкрити са над 500 души, а масовите арести спират след края на ноември 1872 г. Не защото Портата има „технически“ проблем да ги изпоарестува и избеси. И не защото „системата“ няма да издържи на такъв „натиск“, а за да не се вдига шум. „Височайшата държава“ има всичкото право да тържествува. Но тя не тържествува. Напротив. Тя е стъписана от мащабите на революционната организация.

*7/19.ХI.1872. Дунавският валия до Великия везир: „Тъй като се разбра, че установеният брой на членовете [на комитетите] би надхвърлил 400-500 души, ако се пристъпи към залавянето на всички, повечето несъмнено ще признаят, че са участвали в това дело или че са знаели за него. Тогава ще се наложи всички да бъдат наказани, а понастоящем не е възможно и подходящо да бъдат определени наказания на толкова много лица“.

*8/20.ХС.1872. Софийският мютесариф до Великия везир: „Не е възможно толкова много лица (400-500) да бъдат задържани наведнъж и да бъдат подложени на разпит“. Мазхар паша предлага да бъдат наказани ръководителите, а на заподозрените „да им се направи само забележка и предупреждение да не им се налага да идват тук втори път“. И заявява, че „по никакъв начин пред колегите от следствената комисия няма да споделяме, че спрямо тях е проявено снизхождение“.

Великият везир одобрява предложението – като „особено подходящо“ и „уместен похват, преценка и приложение“, така че всичко да приключи „разумно и безшумно“, и на *18/30.ХI.1872 пише до султана: „Рано или късно подобни глупци ще си получат заслуженото“.

В края на ноември 1872 г. всичко приключва „разумно и безшумно“. Сякаш…

5. „Залавянето на злодея Левски ще бъде божие чудо“

За Портата няма съмнение, че Левски е главната фигура в тайната организация, създадена „с цел да отнеме от ръцете на мюсюлманите земята на дедите им и да изгради самостоятелно българско царство“ (Мазхар паша до Великия везир, */20.ХI.1872).

След края на ноември 1872 г. масовите арести спират, но издирването на Левски – не. Сноват потери, слухтят и душат агенти, шпиони, доносници и „изродици български“.

*25.ХI./7.ХII.1872. Великият везир до Одринския валия: „Залавянето и задържането на такива зловредни лица, без да им се даде възможност за осъществяване на тайните им съзаклятия и революционни намерения, е необходима наказателна мярка и дълг на правителството. С настоящето писмо се нарежда да проявите старание и положите усърдие за обезателното залавяне и задържане на споменатия Васил Левски“.

*25.ХI./7.ХII.1872. Дунавският валия докладва на Великия везир, че е разпоредил „споменатия злодей главатар Васил Левски… веднага да бъде заловен, като относно неговото залавяне и задържане бъдат приложени предвидените мерки за многократно извършване на строго забранена дейност. Ако той реши да избяга към Филибе или отсреща (б.а. – Влашко), залавянето на споменатия по тези места ще бъде едно божие чудо“.

*26.ХI./8.ХII.1872. Великият везир разпорежда Втора имперска армия да осигури „видимо присъствие на войска“, където е необходимо.

*2/14.ХII.1872. С нареждане на Великия везир са назначени още тайни агенти, заплатите им са вдигнати на 3000 гроша, като „им се разрешава увеличаване на паричните разходи извън 3000 гроша… вместо да бъдат удовлетворявани чрез бакшиш и подаръци“.

***

Левски ще бъде заловен на 27 декември 1872 г. Ще го разпитват шест пъти от 4 до 8 януари 1873 г. Ще му устроят седем очни ставки. Ще го обесят. И ще го захвърлят на „позорното гробище“…

Заключение на Имперската комисия:  

„Именуемият Дякон Васил Левски се очерта като компетентна и централна личност… Той е бил председател на всичките комитетски организации… Той е твърде хитър и лукав, а същевременно известен със своята храброст… И изобщо той отказа да съобщи някакви имена и лица…“

Под бесилото Левски ще каже на поп Тодор: „Отче, поменувай ме в молитвите си като йеродякон Игнатий!“.

И ще извика: „Боже, избави България!“…

Отец Минчо Хаджинедев от Дъбене ще запише в книгата с църковните песнопения, там, гдето е „Достойно естъ“:

„Обесиха у София Василя: февруари, ден 6, 1873. Ох!“…

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.