Език свещен на моите деди! Втора част...

27 Май, 2020
0 коментара

* Език свещен на моите деди

Преди много време, някъде през 60-те години на миналия век, когато българския език току-що беше започнал да се обновява, далеч от своето модернизиране и съвременното му иноватиране, във вестник „Стършел” по повод започващите езикови нововъведения имаше чудесен надпис: „Език свещен на моите деди, язък за тази дето ги роди”. Какво ли би казал този остроумен шегаджия днес, ако беше се запознал дори само с 

Един ден на Алекс Серсемски - българската пост модерна журналистка

Алекс Серсемски – беше пост модерна журналистка в една българска пост пост модерна медия.

Нейният мейн таргет беше чистотата на пост модерния български език. Алекс беше диипли инволвирана в своя таргет. Прекарваше часове в Уеба. Следеше блогове, изучаваше трендове, Участваше във форуми, партисипираше в дискусии. Чатеше, лайкваше, хейтваше. Беше по-скоро лайкър отколкото хейтър. Но се изправяше срещу всеки инвейзор в българския пост модерен език. Като онези старци от БАН, одобрили само половината от нейния пост модерен вокабюлер. Обсервираше, маргинализираше, сегрегираше, дерогираше, дискриминираше, инкриминираше. 

Създаваше репортажи за прайм тайм на телевизията. Публикуваше сам тайм съобщения в Уеба. Пишеше ени тайм за жълтия вестник. 

Съпортваше бранда на медията и брандираше всички нейни ивенти. Инициираше началото им, мотивираше задвижването им и финализираше техния край. Влагаше много креативност в творчеството и креираше творчески хитове. Наблюдаваше мониторинги и мониторингваше наблюдения. Промотираше подтикването и подтикваше промоциите.. Беше фен на почитателите си и почиташе феновете си. Менаджираше управлението на своя стаф и управляваше второто ниво на мениджмента. Вярваше в тим билдинга, но разчиташе на боди билдинга.

Днес Алекс беше супер бизи. Предстоеше й бизнес трип. Както винаги Алекс беше във Уеба.

-О ,Май Год, вече е лейт афтънун! – възкликна Алекс. Кликна тук, кликна там. Клоузна всички сесии и излезе от офиса. Както обикновено, влезе в близкия фаст фуд, за да хапне хем енд егс с яйце или лънчови митчета

На път за дома се отби в любимия си марков Гащи магазин. Избра си подходящ кейжуьл ъндеруеър. Показа своята гащи кард. Получи страхотна редукция Излезе хепи и не забеляза как се озова в къщи. В къщи свари само дядо Сандьо. Родителите казваха, че носи неговото име. Дядо Сандьо беше старец с бистър ум и Алекс много го обичаше. Само дето горкият нищо не вдяваше в пост модерния български.

-Дядо, какво правиш?

-Вечеря, чедо, вечеря.

-Губиш си времето. Сега навсякъде предлагат толкова хубави неща.

-Така е, чедо, така е много са и се са убави. Само, дето не стават за ядене

Алекс преглътна забележката на дядо си. Явно й липсваха следобедните чатове и дискъшъни. 

-Дядо, утре пътувам в бизнес трип. Трябва да представя две презентации, да партисипирам в пет панелни дискусии, а после съм заета с 3 уърк шопа.

-А, бе, то дядовото биваше ли толкова път да биеш за трима шопа? И овде си ги имаме. Верно, не са сите фърк, ала би могла да найдеш.

-Не, бе, дядо , то е нещо друго..... – започна да обяснява Алекс –Важното е, че имам опън бизнес тикет. Осигурява ми място в ени клоузд флайт. Чекирах се два пъти в Уеба и сега хванах трипа в ръцете си.

Дядо Сандьо премигна няколко пъти. Това за бизнеса беше ясно, Другите думички звучаха странно, някои даже неприлично. Ала те младите сега какво ли не говорят?!

-О, М. Г. – простена Алекс – времето за слипинг вече тече. Така ще пропусна сутрешния си джогинг. Гуд найт дядо!

Дядо Сандьо се замисли. Много му се щеше да отговори на внучката си с някаква завързана думичка, каквито тя толкова много знаеше. Или както би казала Алекс –да отговори в нейния стайлинг. Дядо Сандьо помисли, помисли, па си спомни нещо. Стори му се подходящо.

-Айде, чедо, СЕРВУСТ !


Честит празник

                         на българските букви, на славянската писменост и българския език!

Дано да го празнуват и нашите внуци и правнуци. Дано! 

Но, за да остане нещо, което ни е дадено, то трябва и да бъде пазено!

Отдавна изгубихме промишлеността си, селското стопанство… 

Непрекъснато губим образованите си млади хора. Сега сме на път да изгубим и най-голямото богатство, оставено ни от предците – българския език. 

Разрушението върви неусетно и невидимо. Но, ако се спрем и се вгледаме, става очевадно. 

Мътните капки на чуждиците отдавна капят върху езика ни, изсъхват и се вкаменяват. В днешно време върху него се лее кален поток…

Така, че вместо да палим свещички и да пляскаме през прозорците с ръчички, както ни призовават днес от всякъде, нека да запретнем ръкави и да изметем тая кал преди да се е вкаменила.

Прикачвам призив към всички родолюбиви българи.


                                                                                         Юри Атанасов

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.