„Авиаторът”, филм за Кирил Градинаров, през погледа на сина му - историята на един красив живот Марин Граднаров...

26 Юни, 2017
0 коментара


Има филми, които могат да се разказват, за които с думи може да се обрисува сюжета, да се анализират героите, да се отдаде дължимото на камерата, режисурата, осветлението и музиката. 

Но има и други, в които истинското кино е властелинът. И те са за познавачите, за пристрастните, които обичат и разбират тайните на това изкуство. При тях също може да се направи опит за описание, но ще се получи сурогат, невярна картина. 

Документалният филм „Авиаторът” на колегата ни от БГНЕС, операторът Марин Градинаров, по известен в артистичните среди като режисьор, е от втория вид. И не може да се разкаже- трябва просто да се гледа. Защото професионализмът на автора като че ли е надделял над родовите спомени и емоции, които, обаче, по един елегантен и изтънчен начин са вплетени в това вълнуващо екранно платно. 

Лентата е една красива история, в слово и картина, за неговия баща, пилотът Кирил Градинаров. Своеобразен герой за сложното време, в което е живял- преди, по време и след Втората световна война, изпитал възходи и падения в живота, срещал се с изпитания, тежки решения, но и с аромата на лиричните мигове, непременно свързани с красиви жени. 

Когато човек изгледа „Авиаторът”, изпитва усещането, че е гледал игрален , а не документален филм. В него сякаш оживяват онези невероятни години на тъй нареченото от Гертруда Щайн „изгубено поколение”, живяло между двете световни войни, познато от перипетиите и творчеството на Хемингуей, на Скот Фицджералд, на Зелма, на Томас Елиот, на Ерих Мария Ремарк. 

Може да се усети и носталгичната тръпка, характерна за хората, които разбират с цялото си същество, че животът е миг и всеки момент може да бъде разбит на парчета. Такива личности, с ум и талант, бързат за усетят цялата пъстра гама на земното си пребиваване, да вкусят жилото и меда с пълни шепи- като в незабравимия филм „Английският пациент”… Не е пресилено сравнението. Един филм е и усещане. Често забравяме сюжета, историята, но помним героите, чувството. 

Ако обичате да гледате най-доброто от ретро филмите - тази лента е за вас. Кирил Градинаров съвсем няма излъчването на Великият Гетсби, но пък има неговия замечтан поглед. Той е много българин, патриот, професионалист в летенето, привлекателен мъж, най-общо- чаровник. Престижната му професия и лични качества са му спечелили една красива жена, ревнива дори и то ненапразно. Във филма проличава, че често е гледал от люка на военния си самолет света на дребните пристрастия и се е извисявал над тях.

 Авиаторът е имал предимството да се наслаждава на едрите мащаби - навън и вътре в себе си. Съдба. Синът му, Марин Граднаров е вплел интуитивно във филма и самоироничния си поглед-преимуществото да гледаш от разстояние един живот, за който мнозина могат само да мечтаят. И да го гарнираш с тънко чувство за хумор, което прави разказаната история запомняща се. 

Ама това го могат само майсторите… „Не, не успях да си преодолея пристрастията си”, признава Марин Градинаров. За баща ми истинските мъже бяха авиаторите и аз, за съжаление, не можах да продължа професията му, но чувствах дълг, че трябва да направя филм за него, продължи авторът. Цял живот съм мислил и за игрален филм, истински, но не успях, имах един , но той мина и замина, не съм излизал на червения килим в Кан, не са ме номинирали за „Оскар”, но…може би, в другия живот, не в този, самоиронично споделя Марин Градинаров, с малко тъжна усмивка, като някакъв герой от филмите на Фелини. „Не знам кой беше казал, че всички филми, с изключение на скучните, са добри, но мисля, че едно киноплатно трябва да е такова, че още от началото да хване зрителят, за го държи за гърлото докрай, отвреме навреме да го пуска, пак да го стиска- това са законите”, смята авторът. Ако съм успял в този филм, то е станало случайно, добавя Марин Градинаров. 

Цял живот съм харесвал не “файтона с навлеци”, които обикалят като цветарки от телевизия в телевизия, нито „известните”, нито силните на деня. Но винаги са ме привличали онези със световно неизвестните житейски съдби, хората уж в сянка, уж зад завесата, понякога приемани като теркове, чешити и капии, но със собствена философия, обратна на общоприетата, готови с цената на всичко да я отстояват, разсъждава авторът. „Авиаторът” е филм за гледане, не е за разказване. 

Марин Градинаров, независимо от строгата му самооценка, е успял да надмогне личния момент и е дал свобода на таланта си на оператор, на режисьор, на човек с набито око за детайла, за красивите хора. Приятели ,познати, както и всички почитатели на доброто кино, могат да посетят премиерата на „Авиаторът”, която ще се състои на 27 юни 2017 г., вторник, от 18.30 ч. в „Евро Синема”. 

Ще полетите доста нависоко, гарантираме!

Прочети още на: 
http://www.bgnes.com/laifstail/kino/4518692/

ЕТИКЕТИ: BG;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.