Уважаеми приятели и колеги,
Уважаеми госпожи и господа,
По повод предаването от 21.08.2026 г.
#ДамскиГамбит2 #КоновалецЗеленски #АзовЦРУ
Анастасия Гешева, историк, издателство „Послепис“; Весела Станчева, макроикономист; Теодора Ангелова, журналист, „Ефир Студио“; водеща: адв. Мария Мусорлиева, „Дамски гамбит“ в „Хитове в мрежата“, България 24. – виж:
споделям следното:
1. От въпросния дамски гамбит чухме интересни мисли и разсъждения. Редом с това госпожите изложиха ред неверни разсъждения и виждания за близката българската история. Това се отразява и на техните анализи.
2. По въпросите: а) Имало ли е фашизъм и нацизъм в България; б) За присъединяването на Царство България към Тристранния пакт; в) Покрай тези въпроси ще засегна и някои други.
Тези отговори ще са под формата на цитати от книгите ми, което не разкрива в пълнота историческите процеси. По-подробно и обстойно това може да се види в книгите ми.
На корицата на книгата ми ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа, не случайно съм сложил мисълта на П.К. Яворов: „Унищожението на българщината е дело интернационално!“.
Пиша сложил, понеже книгите аз си ги издавам (Дирум – Д.А.Й., издател) и разпространявам, редом с „Хеликон“, „Сиела“, „Гринуич“, книжарници в центъра на София и др. На борсата на щанда на „Хелиопол“.
а) имало ли е фашизъм и нацизъм в България.
[стр. 71] „Посочихме, че това „въстание/бунт“ се именува още и за първо „антифашистко“. Това понятие също е привнесено. „За дълъг период от време употребата на термините фашистки режим и фашистко управление е пряко свързана с идеологическото отношение, което има БКП към политическите процеси в България след Първата световна война. (Повд. – ДЙ) Както в повечето случаи и по този въпрос българските комунисти възприемат изцяло тезите на Коминтерна. Още през 20-те години на XX в. в документите на Третия Интернационал започва повсеместно да се прилага етикетът „фашистки“ за събитията в Европа.“ [113][ 113] [СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ ПО ВЪПРОСА: ИМАЛО ЛИ Е ФАШИСТКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ? http://ihist.bas.bg становище-на-български-историци-23112022/ ]
[стр.249-251] „През годините на царуването си цар Борис ІІІ се стреми да предпази Българите и България от наднационалните сили, т. е. от интернационалното унищожаване на българщината. Да видим още нещо.
Секретар на цар Борис ІІІ е Станислав Балан. Той е третият син на акад. Александър Теодоров – Балан, известен и с това, че е първи ректор на Софийския университет. Най-големият син на акад. Балан е Владимир Балан, а вторият е д-р Милко Балан – лекар. Ще се спрем на най-големия и на най-малкия от тримата братя. Владимир завършва летателната школа в Германия заедно с Херман Гьоринг по време на Първата световна война. Служи известно време в едно авиозвено с приятеля си Гьоринг. Той е и великолепен художник. След войната Владимир Балан е в запаса като офицер. Опитва да се издържа със своята великолепна дарба на художник, но в тези години на хората не им е до картини. Животът му не е лесен.
След идването на Хитлер на власт, Владимир се обажда на приятеля си Гьоринг. Заминава за Германия и е зачислен в щаба на райсхмаршал Херман Гьоринг. Расте в кариерата. Става директор на авиокомпанията за граждански транспорт „Луфтханза“. Влиза във висшите среди на Райха.
В края на 1942 г. Владимир се обажда на брат си Станислав. Вика го спешно да отиде при него в Берлин, за да му съобщи нещо важно, отнасящо се до Негово величество. Станислав уведомява царя и на следващия ден заминава при брат си. Двамата братя се срещат в сладкарницата на радиокулата в Берлин. Владимир информира брат си, че в полицейските среди на Райха се подготвя убийството на цар Борис ІІІ. Това трябва да стане по възможност най-скоро и страната да се оглави от „фюрер“ – българин. Той трябвало да мобилизира българската армия и да я изпрати на Източния фронт.
Връщайки се, Станислав информира царя. Той веднага заминава при Хитлер. Фюрерът не знаел нищо. Пита откъде е информацията. Когато цар Борис ІІІ му казва, че е от средите на Гьоринг, настоява царят да се срещне лично с него. Царят се обажда на Гьоринг, и той след час долита в Берлин. В разговора се установява, че и той не знае за съществуващия заговор. Знаят или не знаят Хитлер и Гьоринг е отделен въпрос. От проучванията на Гьоринг се установява, че има такова нещо. Човекът, готвен за български „фюрер“, е запасният генерал Христо Луков. Оказва се, че за целта са сондирани мнения и с други лица, но никой не се съгласил да замести Негово величество. Дори и Луков проявил дълбоко колебание.
Цар Борис ІІІ се връща в София като попарен. Не е сигурен, че след раздухването на въпроса заговорът срещу него ще отпадне. Задействана е „машината“ на Никола Гешев, който в периода 1941–1944 г. е вече началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, предназначено специално за борба с комунистите. Без да се отклоняваме само ще отбележим, че Никола Гешев е съученик със Станислав Балан, Трайчо Костов, Иван Михайлов и други известни личности. Не злоупотребява и се съобразява за дружбата си с тях от времето, когато са учили заедно. Гешев изгражда широка агентура, състояща се от близо 200 агенти в средите на комунистическата партия, дори на най-високо ниво – ЦК на БКП/БРП.
Въпросът за ген. Христо Луков опира до Никола Гешев. На полицията не е удобно да убива „фашисти“. Той задейства агентурата си. На 13 февруари 1943 г. ген. Луков е убит от хора на Военната организация на ЦК на БКП. Следват блокади, арести и т. н., но убийците така и не са разкрити. Пак от неизвестни стрелци на 3 май е убит и бившият директор на полицията, запасният полк. Атанас Пантев. Пенсионер, не се занимава с комунистите, но и той е потенциален „фюрер“.
След всичко това, има нещо много важно! За „услугата“ направена на Никола Гешев, да бъдат „отстреляни“ въпросните „фашисти“, от КП също искат „услуга“. От Гешев се иска да отстрани някои първенци от комунистическата партия и най-вече Трайчо Костов и Методи Шаторов. Това може да се иска, по конспиративни канали, от най-високо комунистическо ниво. Иска се, когато Трайчо Костов излежава доживотната си смъртна присъда. Той е трън в очите на тези, намиращи се в Москва.
Гешев отчита процеса срещу ЦК на БКП. Трайчо Костов е спасен, без той да знае как, от съученика си Станислав Балан. За Никола Гешев е ясен фактът, че след като смъртната присъда на Трайчо Костов е заменена с доживотна, това вече го прави уязвим и ще е коз в ръцете на противниците му в КП. На този етап той се въздържа да действа по отношение на своя съученик и приятел от младини. Остава въпросът за Методи Шаторов.
Никола Гешев има хора във всички партизански отряди. Знае ред подробности, за това как стоят нещата сред партизаните.[508][ По-подр. виж: Петър Япов, Трайчо Костов и Никола Гешев: Съдебни процеси 1942 и 1949 г., С., 2003, с. 102–110.] За Методи Шаторов се спряхме по-горе. Искането за „отстраняването“ му може да идва от най-високо ниво, не само в БКП, но и в комунистическото движение, т. е. от наднационалните, интернационалните сили. Същото важи и за Трайчо Костов. За „вината“ на Шаторов видяхме, че не признава преднамереното противобългарско създаване на македонска нация. Интересна е причината за искането да бъде „отстранен“ Трайчо Костов, който е умен и предан на своя комунистически идеал…“
б) за присъединяването на Царство България към Тристранния пакт.
[стр. 228-232] „На 17 октомври 1940 г. цар Борис ІІІ получава от Анфузо – личния пратеник на Мусолини, предложение за участие на България в агресията на Италия срещу Гърция. „В отговора си до Мусолини от 18 октомври 1940 г. цар Борис ІІІ дипломатично отклонява „поканата“ за участие в италианската агресия на Балканите.“ [469*] [Йончев, Д. БЪЛГАРИЯ И БЕЛОМОРИЕТО (октомври 1940–9 септември 1944 г. Военнополитически аспекти, С., 1993, с. 15. *За външната политика на България от тези месеци по-подробно виж: Първа глава: Беломорието и някои страни от българската външнополитическа линия (октомври 1940 – април 1941 г.)]
Същевременно, германският натиск върху България за присъединяване към Тристранния пакт се увеличава. Цар Борис ІІІ и българското правителство полагат всички усилия за дипломатично отклонение на предложението от Рим. По същото време от Москва духат други ветрове. Оттам декларират: При положение че се сключи договор за взаимопомощ между България и СССР, Москва няма да има възражение за присъединяване към известния Тристранен пакт. Нещо повече: „Напълно е възможно и СССР да се присъедини в този случай към Тристранния пакт.“ [470][470 ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ПО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, С., 2006, с. 124.] Тази информация се дублира и в шифрограма на Георги Димитров до ЦК на БКП от 25 ноември 1940 г. В нея се посочва: „Съветското правителство днес е отправило до българското правителство конкретно предложение за сключване на пакт за взаимна помощ […]. Съветският съюз се ангажира да поддържа справедливите териториални искания на България, и специално връщането на Одринската област до линията Мидия – Енос, Западна Тракия с Дедеагач, Драма, Кавала, както и да окаже на България всемерна помощ. При сключването на такъв пакт Съветският съюз не само не възразява против присъединяването на България към Тройствения пакт, но и сам той ще се присъедини към тоя пакт.“ [471] [471 БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917–1946), Том втори…, с. 1043.]
В телеграмата на Георги Димитров е важно да се отбележат два момента. Първият, в който се споменава за „справедливите териториални искания на България“, но в тях отсъства Македония!? Вторият, за Съветският съюз, че „и сам той ще се присъедини към тоя пакт“.
Дали е случайна позицията на Москва? Как да си я обясним? Какви са тези сили, които диктуват подобно изявление? Или по думите на цар Борис ІІІ: „Те са интернационални групи, по-скоро свръх национални.“ Тези „интернационални групи“, там в Москва, са пуснали дълбоки корени. Те диктуват процесите, както в СССР, а така и в не малка степен в компартиите, ръководени от Комунистическия интернационал.
Затова не е случайна и политиката на БКП по отношение на Тристранния пакт. Да се спрем на нея, през погледа на един комунист-идеалист – Върбан Ангелов. Според него: „След и по повод сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г., вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония. От името на партията Централният комитет издаваше позиви, хвърчащи листове, а и писания по стените на зданията, в които се подканваше правителството да вмъкне страната в Тристранния пакт. В партията се внесе голям смут; водеха се оживени спорове – по-голямата част от партийните хора не можеха да смелят препоръките на ЦК да бъде присъединена страната към фашисткия съюз на Хитлер, Мусолини и Япония. Аз лично съм имал много спорове по този въпрос с другари даже и от тогавашния Централен Комитет. Становището на ръководството, обаче, беше разпространено и пропагандирано в цялата страна.“ [472] [472 Ангелов, В. „Неизвестни страници от миналото 1919*1923*1925*1944*1956* 1968“, С., 1993 г. с. 119.]
Службите на царството реагират и взимат мерки. „През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза; облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива подкани. На нашите възражения, че това не е дело на нашата партия, на наши хора, а се върши или от провокатори, или от някои наивни младежи, полицаят отговори: „Ние знаем много добре от кого се върши. Знаем, че вашата партия агитира за влизането ни във войната на страната на съюза, Правителството обаче е решено да пази неутралитет. То е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас.“ [ 473] [473 Пак там, с. 120.]
Върбан Ангелов продължава: „След около една седмица бяхме арестувани и отправени по различни села много наши другари не само от София, но и от другите градове на страната. На гарата видях Трайчо Костов, когото тоже откарваха някъде. Аз бях изпратен в с. Сини вир (турското име Сенебир), Новопазарско. В съседно село беше интерниран Никола Петков, а в другото – Антон Югов.“ [474] [474 Пак там.]
Въпросите на вътрешното и международно положение се обсъждат и на Седмия пленум на ЦК на БРП (к). Той се провежда през м. януари 1941 г. в София, квартал „Разсадника“ (Македонския квартал). Пленумът е свикан след пристигането на Антон Иванов от Москва. [ 475] [475 БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ в резолюции и решения на конференции и пленумите на ЦК, Том ІІІ, 1924–1944 г., С., 1953, с. 359.] На него се прави изводът, че: „Английският империализъм беше и си остава главният подпалвач на новата империалистическа война, макар да се прикрива лицемерно с фрази за демокрация и защита на малките народи. Настъпилото временно затишие на военните действия между основните сили на войната – Англия и Германия – едва ли ще продължи още дълго.“ [ 476] [476 Пак там, с. 379.]
„Агитацията да влезем в Тристранния пакт – според Върбан Ангелов – и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР.
Не е известно по чие нареждане, по чия инициатива се проведе агитация през 1940 и 1941 г. Не само това, но задграничното ни представителство нито тогава, нито след 9 септември 1944 г., т. е. след като се завърна у нас, не е казало нито дума в упрек на тогавашното вътрешно ръководство за това вражеско решение и за проведената в негово изпълнение агитация. Осъдихме и екзекутирахме Трайчо Костов, който тогава беше секретар на нашия Централен Комитет – това стана след 9 септември 1944 г. В приписаните му тежки обвинения, обаче не фигурираше, поне като изобличение за неспособност да се ориентира в решителни политически моменти, решението партията да е действала за влизане на България в Тристранния пакт и във войната на негова страна. Какво заключение се налага? Че идеята за влизането в Тристранния пакт и във войната е „спусната“ (да си послужим с този подходящ израз) отгоре – от Москва, от нашето задгранично ръководство.“ [477] [477 Ангелов, В. „Неизвестни страници от миналото 1919*1923*…, С., 1993 г. с. 120.]
В началото на 1941 г. германският натиск за присъединяване на България към Тристранния пакт се увеличава. „Даскалов и особено министърът на външните работи Попов, както и Драганов смятат, че трябва да се търсят пътища за запазване на неутралитета и за избягване включването в Тристранния пакт.“ [478] [478 Йончев, Д. БЪЛГАРИЯ И БЕЛОМОРИЕТО (октомври 1940–9.9.1944 г.) Военнополитически аспекти, С., 1993 г., с. 23. Може да се види и в: https: //independent.]
В Румъния е съсредоточена около 500 000 германска войска. Германският натиск се засилва все повече. Българското правителство решава да изпрати делегация начело с генерал-майор Бойдев, командващ въздушните войски, за преговори в щаба на фелдмаршал Лист. Делегацията получава инструкции на 18 и 19 януари 1941 г. в Министерския съвет от министъра на войната генерал Т. Даскалов, от министъра на външните работи Ив. Попов и от българския пълномощен министър в Берлин П. Драганов. „Пред българското правителство стои въпросът или доброволно да пусне през страната да премине 12-а германска армия, или тя насилствено да нахлуе в България.
На 20 януари царят извика във Варна Б. Филов, Ив. Попов, Т. Даскалов и П. Габровски и разискват върху инструкциите, дадени на делегацията, след което царят лично приема нейните членове. Взема се окончателното решение, макар и по принуда, Тристранният пакт да се подпише, без да се дава военна помощ на Германия. При така очерталата се конфронтираща обстановка остава самооправдателния и благосклонен призив на военния министър генерал Даскалов: „По-добре да минат като приятели, отколкото като неприятели. Нито можем да ги спрем в изпълнение на техните панове, нито имаме полза от едно противодействие, нито пък ще помогне някой.“ [479] [479 Пак там.]
На т.н. антифашистка борба (когато не е имало фашизъм), на АБПФК, който след 10 ноември 1989 г. стана БАС, няма да се спирам. Тези въпроси съм разгледал в книгата си „ЩЕ Я БЪДЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ?“.
Само ще посоча, че всяка година на 13 февруари се провежда Луков марш, от младежи с бедна историческа култура. Такова ни е образованието.
Това трябва да е:
ГЕНЕРАЛСКИ МАРШ!!!
Организаторите на марша следва да имат подобаващи исторически знания, за да дадат достоен отпор от така провъзгласилите се за антифашисти, след като в Царство България не е имало фашизъм. От АБПФК (Активни борци против фашизма и капитализма) се преименуваха на БАС (Български антифашистки съюз), НО пък само какви червени капиталисти станаха.
Хора, бдете!
Не на днешните неоинтернационалисти / неолиберали, затриващи Род и Родина!
Шествието следва да е с портретите на:
Убитите генерали и офицери в атентата на 16 април 1925 година в храм „Св. Неделя“. Също и на ген. Георги Вазов, починал 1934 г., на брат му ген. Владимир Вазов и неговите синовете, попаднали под ударите на т.н. народна власт и на др. генерали и офицери убити след 9.9.1944 г.
Добре е въпросният„Дамски гамбит“, и не само той, но и много други да попрочетат, да помислят и осмислят как паралелната власт работи срещу българите, русите и православието. Добре е и там, в Москва да си погледнат архивите. Не е случайно, че и присъединяването на Царство България към Тристранният пакт да се използва от политическите сили в Москва в политика на антибългаризъм. Кукловодът на политическата сцена и в Русия и в България е един и същ. В България инсталира политици водещи (някои изключително перфидно) политика на русофобия.
Да се прочете, помисли и осмисли как паралелната власт работи срещу българите, русите и православието, преди всичко е важно да се откроят и осмислят тенденциите в историческите процеси. Затова в книгата си БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО) се наложи да отида назад във времето, разглеждайки хилядолетната история на Българите и България. Показал съм кои са и как действат хилядолетните врагове на българите, русите и православието.
Привършвайки, посочвам цитат от книгата си „АПОСТОЛЪТ НИ ЗАВЕЩА…“.
[стр. 343] „Историците изследват и отделни събития, малки „отрязъци“ от време. Това в някои случаи е разбираемо. Колкото и да е „разбираемо“, все пак те се намират в нещо по-голямо, даже и в нещо „безкрайно голямо“, те са части от определени процеси и тенденции. Ако не се търсят и разкриват тези тенденции, то техните изследвания могат да се оприличат и да са „както яденето и пиенето минават за по-разбираемо занимание, отколкото мисленето и схващането на нещата в техните понятия.“ [ 48] [Хегел, Г. В. Ф. Науката логика. Първа част. Обективна логика. С., 1966, с. 331.] Нещо повече, „съставителите на такива истории могат да се сравнят – по думите на Хегел – с животни, които са изслушали всички тонове на една музика, но до слуха на които не е стигнало единното, хармонията на тези тонове.“ [49] [Хегел, Г. В. Ф. История на философията. т. 1. С.,1982, с.109.] Историята „не е неподвижна статуя, а е жива и приижда като мощен поток, който става толкова по-голям, колкото по-далеч прониква от своя извор.“[50] [Пак там, с. 212.]
Затова схващането на нещата в техните понятия, съотнесени в историята, може да се постигне по силата на наблюдение и изследване на малки, по-малки и безкрайно малки исторически единици. В последствие чрез постигане на тяхното интегриране, по силата на логиката за получаване на безкрайно голямо. Така ще може да се разкриват и посочват историческите тенденции и да се очертаят целите им, да се осветли към какво те са устремени.“
След като съм се постарал, в кръга на възможностите си, да откроя историческите тенденции, очертая целите и да осветля към какво се е устремила паралелната власт срещу българите, русите и православието, завършвам с цитат от книгата си БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)
[стр.465-467] „След 10 ноември 1989 г., новата емблематична дата в най-новата история на България, и прехода от тоталитаризъм към демокрация настъпиха сериозни промени. Най-голямата „промяна“ е тази, че стана така, че в България мафията си има държава. Пипалата на мафията обхванаха властта и оттам Родината ни! Случайно ли е това? Една нова, поредна неслучайност!
Проф. Лозан Стоименов през лятото на 2020 г. в разгара на протестите, под лозунга „Вън мафията от властта и прокуратурата“, прави аналитично изследване, на днес действащата българска Конституция. Анализът е под заглавие: „КОНСТИТУЦИЯ за създаване на МАФИЯ“. Разглеждайки и анализирайки Чл. 1, ал. 1 и 2; Чл. 11, ал. 1, 2, 3 и 4; Чл. 8; Чл. 11, алинеи 1, 2, 3 и 4; Чл. 12, ал. 1 и 2, на Конституцията на Република България той прави извода, че: „В управлението на България един връх на управленската пира мида няма. Има три, а реално, като се добавят СМИ, стават четири върха. Така се стига до орел, рак и щука.
Така формалното безвластие и хаос в управлението се постига чрез две равнища на разделяй и владей – чрез многопартийния плурализъм на борещи се идеологии и чрез разделянето на властите. За мафията става много лесно да внедри както в партиите, така и в разделените власти свои платени агенти и протежета и да оглави и овладее системата за управление НАПЪЛНО и ЗА ДЪЛГО.“
Нещо повече! Проф. Лозан Стоименов стига до извода, че: „Този текст се оказа неудобен и пречещ за реализация на пълно управление на съдебната система от мафията, така че в Гражданския и Наказателния процесуални кодекси Тройната коалиция (40 НС) добави:
ГПК: Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.
НПК Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Така тройната коалиция извърши промяна на Конституцията, на която никой не се противопостави. Тази промяна заедно с Чл. 132 на Конституцията:
Чл. 132. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Комбинираният ефект е превръщане на вътрешното убеждение в СТОКА, която в условията на пазарната икономика МОЖЕ ДА СЕ ПРОДАВА И КУПУВА и БЕЗНАКАЗАНО ДА НАРУШАВА ЗАКОНИТЕ И КОНСТИТУЦИЯТА.
Крайният резултат е утвърждаване в Съдебната система на БЕЗНАКАЗАНО БЕЗЗАКОНИЕ.“
Проф. Лозан Стоименов продължава: „До тук са изложени текстовете на Конституцията, които в най-груб начин ликвидират демокрацията и осигуряват ДИКТАТУРАТА НА ПОЛИТИКО – ИКОНОМИЧЕСКАТА МАФИЯ. Без тяхното премахване и внасянето на нови, които да защитят и осигурят демократичното управление на държавата, тя ще върви към своя свещен конец.
Както става ясно, г-н Бойко Борисов не отбелязва нито един от посочените текстове за порочен и нуждаещ се от замяна. Същата песен пеят и много „именити“ политици и политолози: „българската Конституция е една от най-добрите и е станала образец за подобни в други държави“. Сред тях трябва да се добави „елцинската“ Конституция на Руската федерация, в която цитираните тук текстове са точно преведени на руски, което потвърждава предположенията, че двете конституции имат един и същ външен автор, който силно е заинтересован България да се управлява от вярна нему МАФИЯ!“ [719] [Целият анализ на проф. Лозан Стоименов може да се види в: https://trakiaworld.com/c/Bulgaria/Ucheni-ot-BAN-Upravlenskiyat-proizvol zastrashava-darzhavata-ni-Poveche-taka-ne-mozhe-Ostavka- https://trakiaworld.com/c/politika/KONSTITUTsIYa-za-sazdavane-na-MAFIYa-Prof Lozan-Stoimenov- ] – Заключава проф. Стоименов.
Заключението, „че двете конституции имат един и същ външен автор“, е многозначително и се вгражда в логиката на хода на движението ни през годините. Под диригентската палка на този „външен автор“ припяват и въпросните интелектуалци с тяхното открито писмо: „Договор за добросъседство или за високомерие и шовинизъм“, които ни принудиха да тръгнем и търсим пътека на Истината през историческото тресавище.“
С уважение,
Димитър Йончев,
София 24.08.2026 г.
ПП
Мои книги:
БЪЛГАРИЯ И БЕЛОМОРИЕТО (октомври 1940–9 септември 1944 г.)
Военнополитически аспекти, С., 1993.
https://www.academia.edu/41410231/България_и_Беломорието_октомври_1940_9_септември_1944г_Военнополитически_аспекти
„АПОСТОЛЪТ НИ ЗАВЕЩА…“, С., 2011.
https://www.academia.edu/30610252/Apostola_ni_zavesta_1_
ЩЕ Я БЪДЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ?, С., 2024.
https://www.academia.edu/123483270/ЩЕ_Я_БЪДЕ_ЛИ_БЪЛГАРИЯ_2_
Книгите ми:
БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ
(ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ,
БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)
и
ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ Част първа
не са качени в www.academia.edu
Книгите ми и тази на Димитър Хайдутов – ВОЙНАТА с РИМ от 681 година, която съм издал, могат да се закупят от мен на преференциална цена.
