Комисията за защита на конкуренцията и Аграрният университет подписаха меморандум за сътрудничество във връзка с подготвяния секторен анализ на пазара на храни от първа необходимост и в частност – сектора на млякото и млечните продукти. Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов заяви, че ще разчитат на експертизата на Аграрния университет, а ректорът на вуза доц. Боряна Иванова гарантира, че АУ ще се постарае да бъде максимално полезен, предава Plovdiv24.bg.

В Пловдив днес се провежда първото изнесено заседание на КЗК, в което участват председателите на най-големите браншови производствени и преработвателни предприятия Димитър Зоров, Владислав Михайлов, Симеон Караколев.

Междинният доклад от секторния анализ показва, че има драматични деформации в сектора на млекопреработването и производството, намаляване на стада, колене на животни и т.н., които от своя страна водят до драматични демографски последици. В тази връзка КЗК препоръчва коригиране на конкурентната среда. На 12 март изтича 3-месечния срок на първия сет препоръки, след което ще започнем да задаваме въпроси, посочи доц. Карадимов.

През последните 5 години (2020-2025 г.) има 25% намаляване на производството на сурово краве мляко. Вносът е близо 45 %, съобщи Жельо Бойчев, член на КЗК.

И още цифри за млечното производство: млечните крави са намалели с 26%, овцете – 46%, козите – 42%; за земеделските стопанства – крави – минус 66%, овце – минус 65%, кози – минус 70%. Това показва, че няма устойчивост в сектора и че това се случва за сметка на най-малките и средните ферми. Ние сме свидетели на един заминаващ си, отиващ си сектор, отбеляза Бойчев.

По отношение на себестойността, анализът показва, че за 5-годишен период има увеличение с 27% на разходите за производство на мляко, но производителите получават средно 10% по-малко помощ от колегите им другите европейски държави. Секторът е принуден да продава млякото на цена, която се равнява почти на неговата себестойност, което прави изключително нерентабилно това производство. Трябва и сме длъжни да дадем отговор – защо цените са едни от най-високите, а производители и преработватели изнемогват.

Димитър Зоров смята, че българската политика в сектора не е в унисон с европейската, но има огромни грешки и в европейската конструкция. Такива например са проблемът в суровинният сектор с коридора от Украйна, който е профилактиран към периферията на ЕС, като за тези суровини не са задължителни европейските стандарти. От друга страна е споразумението Меркосур, което допълнително ще нанесе удар върху земеделието у нас. Благодарение на санкциите, Русия сега произвежда всички, а ЕС, въпреки мерките, не успява – заяви той.

Владислав Михайлов съобщи, че млекопреработвателните предприятия технологично стоят добре на фона на Европа, въпреки че имат огромен проблем с работните места. Смята, че целият сектор е ограбен, в последните 10-15 години парите не стигат до производителя, а потребителят плаща прекалено висока цена.

„Да не се окаже, че утре българинът няма да има какво да сложи на масата да яде? До 1990 г. България с влакови композиции, с кораби е изнасяла млечни продукти в цяла Северна Африка, по-голямата част от Близкия изток и почти целия Съветски съюз навремето. В момента анализът показва, че с 48% се е увеличил вносът на млечните продукти в България – България, която е измислила киселото мляко!“ – коментира той.

Заради драстичното намалението на овце с 46% през последните 20 години, сега 20 000 семейства няма да сложат агнешко месо на трапезата, посочи от своя страна Симеон Караколев. Всички фалирали ферми са малки и средни стопанства, а това е гръбнакът на икономиката в Европа. Всички стопанства са оставени да се давят и да потъват.

Междинният доклад не съдържа информация за преструктурирането на най-голямата млечна компания у нас – ОМК. В КЗК е образувано производство, което още не е приключило. Карадимов обяви, че за пръв път комисията тръгва към ревизия на осъществена сделка.

Във втората фаза на секторния анализ ще се изиска информация за млекопреработвателните предприятия. Към момента е ясно, че за 5 години са фалирали 215 предприятия, което не е нормално.