Често ми се е случвало да водя дискусия с представители на научната общност, които трябва да обяснят как така едни и същи мотиви се появяват на различни локации, отстоящи на хиляди километри едно от друго. Така че до болка добре съм запознат с различните становища.
(Поста е специален подарък към Руслана Бояджиева)
Най-обичам да чуя клишето: „Ами, това са универсални символи.“
Хайде сега познайте какво аджеба искат да кажат с това?
Не се морете, ще ви кажа.
Означава, че възникват абсолютно локално без някой да ги донесе като информация или знание.
Наричат го културната конвергенция (Cultural Convergence): Този термин се използва, за да се опише процесът, при който различни култури стават по-подобни с течение на времето, често в резултат на подобни обстоятелства или нужди. Акцентира върху сходните решения, до които се достига. Още: Теория на независимото изобретение (Independent Invention Theory): Това е най-общият и директен термин, който описва идеята, че сходни културни елементи или иновации (като земеделието, технологиите или символите) могат да възникнат самостоятелно в различни общества, без да е необходим контакт между тях.
Като цяло това е напълно материалистичен напън да се обясни трудно обяснимото, защото трябва да приемеш или изумителна културна трансмисия между носители на знанието от различни народи, или контакт с божествени учители.
Този подход наречен „културна конвергенция“ е атеистичен и се противопоставя на дифузионизма, който твърди, че иновациите се разпространяват от един център.
Конвергенция обаче не отговаря на истината и изключително много пречи на самата наука, защото изключва датирането на дадените символи.
Нека ви дам следният пример. Преди Шлиман да открие Троя, европейската наука е считала, че символът на сувастиката произлиза от Индия.
Хайнрих Шлиман открива руините на древна Троя през 1870 г., когато започва първите си разкопки на хълма Хисарлък в Мала Азия (днешна Турция). Там той открива буквално хиляди примери на символа „сувастика“. Много от откритите изображения са върху тежести на стан. Датирани са в ранен бронз, ок. 2600 г. пр. Хр.
Това измества със 100 години назад появяването на този символ. Най ранните в Индия са от ок. 2500 – 2000 г. пр. Хр.
Мохенджо-Даро, Харапа, Лотал.
Оттогава е изтекла много вода. Намерени са още по-стари, но не просто със сто години, а с няколко хиляди. Най-старите — ПОДЧЕРТАВАМ ЧИСТИ форми на символа — са от нашата територия, или в по-широк смисъл — от Балканите, и са на над осем хиляди години.
Символът не е откриван само на споменатите места, но навсякъде, където е откриван и датиран, той буквално чертае пътя на мотива през хилядолетията. В никакъв случай не е възниквал на случаен принцип, а е донасян като знание посредством носители на определена култура.
Аз, за разлика от привържениците на „културна конвергенция“ ще добавя това, което те автоматично игнорират.
Четете внимателно!
Няма — буквално няма по лицето на земята култура или народ, в чиято древна история, митове, религии, свещени писания или фолклор да не се разказват истории за това как на земята първо управлявали богове, после хибриди между хора и богове, наричани герои, богатири, полубогове, а след тях дошло управлението на хората. В Библията тези първи управители са наречени ангели — детайлно е описано и в „Книгата на Енох“.
Историците ни буквално зачеркват съществуващи сведения, като ги неглижират с термина „митове“. За древните митовете са тяхната история. Имаме запазени сведения за Балканите, Египет, Шумер и много, много други места, където династичните генеалогии започват по гореописания начин.
Писменост, земеделие, металообработване, изделия от метал, знание за билките и медицината — списъкът е дълъг. Всички те са посочени, като знание дадено от богове или божествени учители.
Тук няма да дискутираме, дали това са обожествени предци, дали тези богове са били хора или нещо друго, но фактите говорят, че познанието за много цивилизационни умения, изобретения и иновации превърнали се в катализатори са донесени, чрез контакти на местно население с носители на информация. И това няма нищо общо с изнасиления термин „културна конвергенция“.
До тук с това. Какво обаче виждаме на колажа, който ви показвам? Виждаме мотив, който Мария Бояджиева — баба на Цветемира Йорданова (Cvetemira Jordanova) — е извезала на пазвата на женска риза, върху плат, изтъкан от нейната майка — от прабабата. Този мотив не просто е аналогичен на съпоставените с него, а те са 100% идентични.
Проблемът е, че ги виждаме върху керамика от нашите земи, която отстои от извезания мотив с повече от седем хиляди години. По времето, когато Мария Бояджиева е везала тези мотиви, артефактите от Градешница и Слатино дори не са били открити.
Какво тогава виждаме? Виждаме съхранена хилядолетна памет, предавана като неписан канон — от баба на щерка и внучка, поколение след поколение, род след род. Традиция, спазвана в стари дни с религиозна страст и с вяра за продължаване на рода и благослов на домочадието.
Виждаме хилядолетия, изчертани като свидетелство за наследството на народа ни — за корена и за това колко дълбок е той. Този корен — тук, в тази именно изстрадала свещена земя.
Ето това виждаме.
Помнете, пазете и предавайте това знание напред. Знайте и съхранявайте като светиня защото истината има способността да ни прави свободни.
На изображението виждате мотив който след изследователите е познат като „проявлението на божествената“. Това е женски образ, превърнат в символ на плодородие. Изразена утроба и семе, зародиш – плод в нея. Свещената майка. Позата на ръцете се нарича „адорация“ но цялостно в науката е известена с термина „епифания“.
Откривател на плочката от Градешница е археолога Богдан Николов, който също потвърждава написаното.
Огромно и необятно е знанието съхранено във везбената ни традиция.
За по-обширно разбиране, препоръчвам книгите ми „Сърман“, „Елбетица“, „Олътарь“ и „Какво се крие в българските шевици“, които могат да се поръчат оттук:
1. https://www.facebook.com/TeraPrintVarna
2. https://www.facebook.com/KnigaSarman
Източник: фб
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
