ИРИНА КИРИЛОВА
Един ден старостта ще почука на вратата ти. Ще ѝ отвориш и ще я поканиш да влезе. Ще седнете един срещу друг и ще чуеш тя да ти казва:
- Дойдох, защото и ти си вече като мен!
- Не искам! – ще отговориш ти.
- Аз и през годините идвах при теб – като звук, като звън на камбана, като топъл полъх…
- Не съм забелязал, бях забързан в този живот, имах толкова много работа. Но все още не искам да остарявам!
- Чуй ме! – ще каже старостта. – Това не можеш да го отминеш като разбит път, като счупено дърво, като отлив на морето. Това е необходимо, за да разбереш живота си, за да оцениш направеното, за да плачеш за загубеното.
- О, аз изживях толкова бурен живот, но нямах време да се замислям – ще кажеш ти.
- Затова съм тук. За да изминем твоя път заедно. Аз те гледах как вървиш по пътеки, по които растат тръни. Краката ти ставаха кървави, но ти продължаваше да вървиш и излизаше не на връх, а в падина. Помниш ли това време? Какво спечели от това? Болести. И те щяха да те довършат, ако не беше срещнал една забележителна жена. Тя ти даде себе си, за да не вървиш в тръните.
Аз те гледах как пътеките стават много. Тръгваше в едната, за да гониш кариерата. После в другата откриваше парите. В третата се родиха децата ти. В четвъртата всичко се обърна и ги изгуби. В петата бяха жените, които те мамиха, че сексът е любов. Помниш ли колко пътеки измина – криви, грешни, трънливи и как не намери онази, която върви само нагоре? Всичко гледах, защото знаех, че един ден ще чукна на вратата ти. Но ти никога не се замисли, че аз съществувам. Ти живееше с усещането, че си чаровен, че всяка врата ти се отваря заради усмивката ти, че животът е кино и ти си главният герой. А аз те гледах как трупаш болести и ми беше толкова жал за тебе, защото знаех какво те чака, когато аз чукна на вратата ти.
- Ти си ме гледала? И нищо не си направила, за да ме спреш?
- О, как да те спра? – ще каже старостта. – Спира ли се отвързан кон?
Спира ли се бурен вятър? Спира ли се огъня в гората? Ти мислеше в този живот, че си здрав като кон, че можеш да бързаш и да отхвърляш задълженията си като вятър, който отминава, че си като огън, който може да опари всяка жена и след нея да остане пепел.
Ти беше човек с мнения, които не подлежат на оспорване. Ти беше егоист.
- Спри! Не казвай повече нищо! – ще кажеш ти. – Аз срещнах онази жена и тя ме извади от егоцентричните ми стремежи, но я срещнах много късно.
- Това беше кармична среща – ще каже старостта. – Точно тогава, точно в онази година, точно на онова място ти трябваше да я срещнеш. Иначе щеше да загинеш духовно. Тази жена даде себе си в жертва, за да си жив ти. Тя се поболя от любов по тебе, но ти и това не разбра.
- Разбрах го, но винаги странични обстоятелства ми пречеха да я направя щастлива.
- Хайде, не лъжи мен – старостта! Аз всичко гледах. Гледах отдалече, защото тази жена не ми позволи да се доближа до нея и да чукна на вратата ѝ. Тя беше борбена, тя беше устремена, тя беше смела, тя беше мечта за всеки мъж, тя беше на високо и аз не можах да я стигна, когато отидох да чукна на вратата ѝ. Но ти не оцени това.
Защото от едната ти страна винаги вървеше дяволът. Колкото тя тикаше към теб ангела, за да те води в правата пътека, толкова ти се оглеждаше дяволът до теб ли е. А той никога не те остави. Защото дяволът търси силните физически, за да ги сломи духовно. И ако не беше тя, ти нямаше да станеш известен.
- Стига! – ще кажеш ти и ще се разплачеш с глас – Стига, не мога да я върна. Нея вече я няма, но е в сърцето ми и сега, когато вече съм стар. Единственото, което искам е, тя да е до мен, тя да ми дава чаша вода, тя да завива гърба ми, който така ме боли. Но най- страшното е, че в мене е празно. С нея си отиде душата ми.
- Трудно живя, а как създаваше впечатление, че си щастлив! – ще каже старостта. – Много грешки направи и то само затова, защото никога не се събуди с мисълта, че един ден аз ще чукна на вратата ти. Така е с всички, които забравят, че аз съществувам и един ден, рано или късно идвам.
А ти ще захлупиш глава на възглавницата и дълго ще плачеш с глас.
Разказ от новата книга на Ирина Кирилова
СТЪПКИ КЪМ ВИСОКОТО
