- В Аляска стана нещо много важно – Путин успя да предложи на Тръмп един цял свят и успя да покаже украинската мъка, украинската драма като страничен частен случай, който, разбира се, също е важен. Но главният сюжет между двамата – и те в това отношение са съучастници, в нещо, което още на са го казали, те го изказват от време на време, но не го говорят официално – Русия разполага със 132 трилиона долара разузнати природни богатства. Около половината от тези богатства не могат да бъдат извадени – Русия няма технологии за това. Второ, Русия притежава около 64% от всички световни запаси на всичко. Затова Мадлин Олбрайт навремето каза ключовата фраза “Вижте колко е несправедливо това една страна да притежава толкова много богатства!”. И Путин е предложил на Тръпм: “Искаш бизнес? Ето ти бизнес. Бизнес от земята до небето и отгоре. Толкова, колкото ти не можеш да поемеш. Нали мечтаеш за успешен бизнес? Ето, дай да направим бизнес. От нас суровините, от теб технологиите”.
- Путин предложи на Тръмп съвременна разновидност на отношенията между Сталин и Рузвелт. Според мен още е рано или не е време за Ялтенска среща. Срещата на двамата не е Ялта, но Путин върви по пътя на Сталин, без особена симпатия, разбира се, към Сталин. Сталин беше американофил и, между другото, англофоб. Сталин много дълбоко почиташе американските успехи в националното строителство. Сталин дълбоко е почитал американските успехи в икономиката. Рузвелт го е уважавал като победител в най-чудовищната война и отпреди това, разбира се. До голяма степен Русия беше модернизирана и индустриализирана с американска помощ, за което Русия си е плащала по най-сериозния начин – със злато.
- Според мен Путин отвори приказка за американско участие в Северния полярен път. Това е една отсечка покрай брега на Азиатския континент, която два пъти съкращава търговските пътища. Това е изключително икономически значимо начинание. Там само Русия се оправя, защото имат достатъчно ледоразбивачи. Но той е предложил на Тръмп и участие в тази инициатива. Тоест те са съучастници, те мечтаят за един нов икономически свят, в който Америка и Русия ще си помагат, няма да воюват. Путин още не може да го каже това официално, макар че хората се питат какво прави Кирил Дмитриев там в тази компания. Тръмп също не бърза да разкрие замисъла. Но по този начин Путин успя да покаже на Тръмп, че, да, Украйна е важна, но Украйна е частен случай на нашите отношения, ние можем да забравим за Украйна и пак да сме в здрави икономически и исторически отношения. Това е казусът “Сталин-Рузвелт”. Това беше вярната крачка на Путин, той успя да заинтересува Тръмп с икономически безбрежни перспективи, с икономическия хоризонт, в който Русия е готова да участва, стига да има насрещно участие от американска страна.
- Единственото, което Тръмп иска по украинския казус е да го оставят на мира. Да, той обеща да спре войната за два дни, не стана. “Да, украинският ревматизъм е много неприятен, много болезнен, но там все нещо ще измислим, важното е, че измислихме главното”. Путин нарисува на Тръмп икономическо общо бъдеще. Америка има огромен апетит за суровини и материали. Америка има нужда от това, тъй като тя тепърва ще се индустриализира. Това поне иска Тръмп, макар че му пречат много ефективно. Русия има огромна нужда от американски технологии. Без тях Русия няма да може да извади половината от тези 132 трилиона долара, които са в земята все още. Те са разузнати. А колко са неразузнатите никой не знае. Те също не са малко.
- На този етап за Китай остава само безпокойството да не би Русия да се отметне от своите вече поети задължения към Пекин. Още след първия разговор между Путин и Тръмп по телефона следващият събеседник на Путин беше Си Цзинпин, на когото трябваше да се обяснява, че тук няма предателство, а има разширяване на взаимоотношенията. Мисля, че по някакъв начин този въпрос ще бъде решен на 3 септември, особено ако Тръмп реши да отиде там и тримата заедно – с Путин и Си Цзинпин – разговарят за бъдещето на света.
