Доскоро се приемаше като либерално некоректно да се говори за християнофобия и преследване на християни. Либералните адепти на „европейските ценности” заклеймяваха само ислямофобията.
На 9 юли 2015 г. папа Франциск обаче каза, че в „тази трета световна война, която преживяваме днес (…), се извършва една от формите на геноцид и това трябва да спре”.
После при посещението си в САЩ заяви, че броят на убиваните мъченически християни днес е по-голям от този по времето на Римската империя. През декември 2015-а Хилъри Клинтън като реакция на исканията на Доналд Тръмп да се спре влизането на мюсюлмански имигранти в САЩ говори за „набиращия скорост геноцид” над християните, който трябва да се прекрати.
На 27 януари 2016 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция против геноцида срещу християните и другите религиозни малцинства в Близкия изток.
Седмица по-късно на 4 февруари и Европарламентът прие резолюция за геноцида на ИДИЛ спрямо християните и други религиозни малцинства.
Проучване на „Пю рисърч център” показа, че в целия свят имаме рязко нарастване на преследвания, убийства, сплашване, репресии на религиозна основа.
В една трета от общо близо 200 държави съществуват много високи религиозни противопоставяния, докато през 2007 г. това е било характерно за една пета от тях.
Около една пета от държавите в света са били обект на религиозен тероризъм или религиозно насилие през 2012 г. Най-потиснатата религиозна група в света са християните, които са в различна степен преследвани в 151 държави.
От 1910 до 2010 г. процентът на християните в Близкия изток е намалял от 14 на 4. В Ливан, единствената страна в региона, където християните имат някаква власт в политиката, процентът им спрямо цялото население е намалял от 78 на 34. Родено в Близкия изток, 2000 години по-късно християнството там може да изчезне. Не успяха изцяло да го унищожат нито Римската империя, нито халифатът, нито Османската империя.
В Ирак преследването на християни започва скоро след американската инвазия в 2003 г., когато те са около 1,5 млн. души. Днес в резултат на процесите на разпад и на религиозните войни са останали около 500 000.
През 2014 г. ИДИЛ завладя няколкото най-големи християнски града там и започна да убива онези християни, които отказват да приемат исляма. Унищожи най-стария манастир в страната и гробницата на пророк Йона, почитан и от християни, и от евреи, и от мюсюлмани.
Според неправителствената организация Alliance Defending Freedom броят на християните в Сирия през последните години е намалял от 1,25 млн. на 500 000.
Нахлувайки в християнските региони, ислямските джихадисти слагат червени знаци на домовете на религиозните малцинства, което означава, че ще бъдат унищожени.
Така християните изчезват в Близкия изток, като същевременно в Европа се увеличават мюсюлманите. В Близкия изток се създава религиозно чисто пространство за разлика от ЕС, който в нарастваща степен семултикултурализира .
„Боко харам” в Африка според доклада „Глобален индекс на тероризма 2015” убива даже в по-големи мащаби от ИДИЛ. Атакува християнските райони, влиза от къща в къща и иска от всеки да приеме исляма. Този, който откаже, е убиван на място.
Християните и другите малцинства са вземани за заложници, разпъвани на кръст, насилствено ислямизирани, избивани, поробвани, прогонвани от техните домове, жените и момичетата са пращани в сексуално робство.
И това прави не само ИДИЛ. Те не са много по-добре при уж неговия противник Саудитска Арабия, който предложи да построи 200 джамии в Германия и е финансирал вече стотици джамии, фондации и групировки в целия свят, обучил е и куп нашенски ръководители на исляма.
Там е забранено публично да се изповядва християнството и всички граждани са длъжни да бъдат мюсюлмани. Забранено е влизането в страната на християнски свещеници и разпространението на християнска литература.
Ако граждани на Саудитска Арабия приемат християнството или някоя друга религия, се наказват със смърт и религиозната полиция следи стриктно за това. Оттам звучат фетви с призиви да се унищожат всички църкви на Арабския полуостров.
В България гореща тема е външната намеса в разпространението на исляма у нас както във версията на неоосманистка Турция, така и в по-радикалните салафитски версии, каквито имаме в пазарджишкото циганско гето.
Учителите в трите ислямски средни училища в страната, издържани от Турция, признават, че децата отиват там, защото някой им плаща пансиона и храната.
Циганите в Пазарджик най-напред бяха евангелисти, но след това се оказа, че повече пари се получават, ако си салафит. И станаха салафити. Някой отвън плаща, за да станеш мюсюлманин или да учиш исляма, и бедните родители на бедните деца в едно все по-неравно, създаващо гета общество, се обръщат към исляма.
Ако само 15 хиляди са приелите исляма в Пазарджик, то може би мащабите на ислямизация у нас днес са по-големи, отколкото когато и да е било през последните два века.
Съжителството между етнически българи и български турци бе най-силно по времето на социализма поради това, че и едните, и другите бяха възпитавани в светски дух, който ги обединяваше, а не ги разделяше. Възходът на религията днес, и то в резултат на различни външни намеси, носи със себе си опасности, които тепърва ще тресат обществото ни.
В началото на своето развитие между 1618 и 1648 г. капитализмът трансформира противоречията на първоначалното натрупване на капитала в 30-годишна религиозна война в Европа, в която са избити по различни оценки между 5 и 10 милиона души. Сега май става същото.
Броят на загиналите поради религиозни различия и във външно религиозни конфликти през последните три десетилетия е по-голям, отколкото във всеки друг период от 1648 г. насам. При днешния глобализиран неолиберален капитализъм лявото одесня и се превърна в част от системното статукво, неспособно да се противопостави и коригира нарастващите социално-икономически противоречия, както по време на социалната държава до 70-те години на ХХ век.
Бедността, несправедливостта, сегрегацията, неравенството, експлоатацията и военните окупации на капиталистическия Запад приемат при това положение религиозни форми на съпротива.
Социално-икономическите противоречия на неолибералното натрупване на капитала се трансформират в религиозни конфликти от рода на тези в края на Средновековието.
В ход е нов възход на религиите и суеверията и нова 30-годишна религиозна война в света, в която умират и могат да умрат повече хора, отколкото в онази първата, преди четири века.
http://www.trud.bg
