Отиде си от света един художник, поет, драматург, писател. Отиде горе, за да видят ангелите пърстрите картини, за да се радват на един интелектуалец, който живееше единствено, за да твори.
Той беше човек, той беше истински, той беше дошъл на света, за да дава. Както сам казваше, „аз съм орисан, за да рисувам”.
На 1 февруари в Туристическия информационен център трябваше да бъде открита изложба, в която да има и негови картини.
Той чакаше с нетърпение този ден. Но съдбата реши друго, причини му мъки и страдания и го отне от нас.
В този скръбен ден, когато Боян Илиев отива в други измерения, можем да мислим за него само добро. Той беше председател на Дружеството на художниците в Хисаря, той пишеше нова книга, той определяше себе си като самотник.
Дали ще е самотен там, горе? Не, около него ще има сродни души, които знаят за какво са живяли на този свят.
Такъв беше Боян Илиев. Даде много на града и хората го уважаваха.
Да преклоним глава, да кажем „Бог да го прости” и нека е светла паметта му, за да остане в душите на хисарчани.
От екипа на „Тракийски свят”
**Той беше много искрен, когато идваше при мен в студиото, докато работих в Хисаря. Знаеше много, разказваше за лошото, което са му причинили, за доброто, което е постигнал и никога не мислише, че може да се загуби.
Вечността – там остава Боян Илиев. Това личи и от интервюто, което даде за сайта и за вестник “Хисаря днес”. Щеше да ме рисува с шапка на главата, защото много обичал жени с шапки. Дано ни гледаш отгоре и рисуваш невидимото, което ние не виждаме и не усещаме.**
Ирина Кирилова
