Германия живее с надеждата, че половината от тези един милион мигранти ще се включат в икономиката и няма да посягат на германки.
Вече няколко стотин германки от Кьолн и други немски градове подадоха оплаквания пред властите, че в новогодишната нощ са били сексуално малтретирани от стотици чужденци със северноафрикански външен вид. Има и изнасилени. Действия осъдителни от всяка гледна точка на западната култура.
Но какъв е интимният живот на тези милион млади мъже в хедонистична Германия, където секс и консумация на материални блага се виждат на всяка крачка? Те са извън това общество, а нямат свое, което да компенсира изключването им, както българските гастарбайтери имат български работнички да им режат мезето, докато си пият ракията и слушат заедно чалга, псувайки „тъпите германци“.
Те са сами в своята мъжка компания и повечето жени в Германия няма дори да си помислят за секс с тях. Защото обикновено секс става между равни, а мигрантите дори не са на дъното, техният социален статут е под дъното – те са новите европейски недокосвани. Техни са само проститутките, ако намерят пари да си платят, а пари те нямат.
Постоянно възниква въпросът защо се стигна до тук – милиони млади мъже да нахлуят в Западна Европа, някои дори рискуващи живота си по пътя през планини и морета? Войната в нестабилните райони на Близкия Изток, опортюнизма на безработното население, сигурността и богатствата на Запада? Това са само второстепенни причини за миграцията.
Първостепенни са западната демографска криза, алчността на европейците за по-богат живот и демокрацията. Да демокрацията, защото където няма демокрация и хуманизъм (държавите от Персийския залив, например), чуждестранните работници идват с договор за определен период, не могат да доведат семействата си и си заминават обратно когато изтече договорът.
Демографскатата криза и алчността за по-добър живот са всъщност двете страни на една и съща монета. Без деца се живее охолно, с едно дете се живее добре, с две деца повечето семейства ще трябва да пожертват ваканция, а с три деца няма да имат семейна кола, а да не говорим, че дори единият родител ще трябва да пожертва и кариерата си.
Затова най-лесното решение е на мястото на неродените деца да се поканят гастарбайтери. Милиони турци, северноафриканци, карибци и югославяни се заселиха в Западна Европа и Германия. Тези трудови вълни от 60-те и началото на 70-те застрашиха работните места и натискаха надолу заплатите на западните работници, които са и избиратели. Политиците намериха решение в хуманизма. Нежеланието на част от западняците да се внася работна ръка се заобикаля със станалата удобна системата от периода на Студената война, даваща политическо убежище и закрила.
И други индустриализирани държави извън Европейския съюз са изправени пред проблема с недостига на работна ръка и нежеланието на част от населението да се внася такава. Канада и Австралия са сред най-успешните. Те внасят толкова и такива хора каквито им трябват. Канада е географски защитена от непоканени мигранти, а Австралия изпраща дошлите нелегално през морето персийци, иракчани и афганци на лагер в съседните островни държави Науру и Папуа Нова Гвинея. Посланието, което отправят към тях властите е: „Никога няма да можете да се заселите в Австралия. Живейте в лагера или се връщайте у дома“. Същевременно австралийците приемат за имигрант всеки, от когото имат нужда и който е бил подробно преценен и оценен от тях.
САЩ имат квота за имигранти одобрена от парламента, но тази квота е недостатъчна за тяхната икономика, затова властите допускат влизането нелегално в страната на милиони латинос. Те работят главно в строителството, селското стопанство и сферата на услугите. Без милионите мексиканци американската икономика би изпитвала значителни трудности. От години в американското общество се дискутират до безкрайност мерки как да се реши този „проблем“. В крайна сметка тези работливи латинос вероятно ще бъдат легализирани.
А Германия живее с надеждата, че половината от тези един милион мигранти ще се включат в икономиката и няма да посягат на германки, а ще си доведат жени от своята култура и, както досега, ще живеят в гета. Останалите млади мъже, новите недокосвани, ще бъдат принудени или подкупени да си отидат сами, или ще бъдат депортирани. Но дали ще е възможно? Сцени, показващи товарене на хора на влакове (самолети) и насилственото им откарване нанякъде са много смущаващи за голям брой хора по света, виждали подобни картини от Втората световна война, а Германия страда от комплекс за вина.
Радко Попов
