Катар (на арабски: قطر) е емирство в Близкия Изток. Намира се на малкия полуостров Катар, на североизточния бряг на по-големия Арабски полуостров. Граничи със Саудитска Арабия на юг, а от другите страни е обграден отПерсийския залив. Емирството Катар заема едноименния малък полуостров, дълбоко (на 160 км) вдаден в Персийския залив. Територията му представлява суха камениста пустиня с особено големи запаси от природен газ и редки оазиси.На запад, към крайбрежието, има малки хълмове, а най-високата точка е на юг – връх Курейн Абу ал-Баул, висок 103 м. Климатът е тропически – горещ и сух. Валежите са много оскъдни – под 100 мм годишно, и падат предимно през зимата, когато има силни бури. В страната няма достатъчно течащи води. Прясна вода се добива от подземни води, но Катар разчита основно на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода за пиене.
Ранна история
Ислямът се разпространявал в целия арабски регион до края на 7-ми век, в резултат на ислямизацията на местните арабски езичници. С разпространението на исляма в Катар, Ислямският пророк Мохамед изпраща първият си пратеник, Ал Ала Ал- Хадрами до владетелят на Бахрейн (който се простирал от бреговете на Кувейтна юг от Катар , включително Ал-Хаса и Бахрейнските острови), през 628 година го поканил да приеме исляма, както вече бил поканил други царства и империи от времето му, като Византия и Персия. Mundhir, в отговор на Мохамед, съобщил че приема исляма и жителите на Катар станали мюсюлмани, възвестявайки началото на ислямската ера в Катар.
По времето на управлението на Умаядиии Абасидите в Дамаск и Багдад, е имало разрастване на търговията с Катар. Якут аль-Хамави, арабски историк и биограф, който починал през 1229, виждал Катар като населено място известено развъждането на камили и коне, по времето на Умаядии. По време на възхода на Абасид в Багдад, се разраства перлената индустрия в богатите води около Катар. Търсенето на Катарската перла се увеличило на Изток, като достигнало чак до Китай. С разширяването на меркантилните дейности по бреговете на Катар, населените места започнали да се разрастват и на север от Катар, особено в Мурваб с повече от 100 малки каменни къщи.
В началото на 16-ти век Португалската империя повишила своята власт и влияние над Персийския залив след установяването на власт над Ормузкия проток. Португалската империя създала търговски отношения с много пристанища от Персийския залив, включително Катар, където се изнасяло злато, сребро, копринени тъкани, карамфили, всички видове перли, кехлибар и коне. Това продължило докато португалците не били изгонени от Катар и Оман през 1522 от Османската флота.
През 18-ти век, мигранти създали селища за добив и търговия по крайбрежието на днешен Катар. В началото на века, хората на Бани Халид разширили властта си в Източна Арабия с площ от Катар до Кувейт. Зубарах, което вече се е било очертало, като едино от ключовите морски пристанища в Персийския залив, с намерения на разширяване на търговията с перли до много части на света, ставащо щаб на администрацията на Бани Халид в Катар и главно пристанище за техния регион и страните от централните арабски територии. Продуктите, който са се внасяли от Сурат намиращ се в Индия до пристанището Зубарах включвали: син памук , „Камбей“ памучни дрехи, чадри, шалове, бамбук, кафе, захар, черен пипер, подправки, желязо, калай, масло, топено масло и ориз. Някои от внесените стоки оставали в Зубарах за ползване на място, а останалите били транспортирани с камили.
Управлението на Бахрейн (1783-1868)
През 1783 г. родът Ал Халифа от Бахрейн завладели Катар.
През 1821, като наказание за пиратството, кораб на Източно Индийска Компания бомбардирал Доха, унищожавайки града и принуждавайки стотици жители да избягат. Жителите на Доха нямали представа защо са били нападнати. В резултат, катарски бунтовнически групи започнали да се появяват, за да се борят с Ал-Халифа и да търсят независимост от Бахрейн. През 1825 г., Камарата на Тани била създадена с шейх Мохамед бин Тани като първият лидер.
Въпреки че Катар е имал правен статут на зависимост, негодувание избуяло срещу Бахрейн Ал Халифа по протежението на източното крайбрежие на Катарски полуостров. През 1867 г. Ал Халифа започнал инициатива да смаже Катарските бунтовници, изпращайки масивни военноморски сили към Ал-Уакра. Това довело до морската Катаро-Бахрейнска война от 1867-1868, където Бахрейнските сили разрушили и разграбили от Доха и Ал-Уакра. Въпреки това, агресията на Бахрейн била в нарушение на Англо-Бахрейнскя договор от 1820 г. . Тази атака и Катарската контраатака, подтикнали британския политически агент, полковник Луис Пели, да наложи споразумение през 1868 година. Неговата мисия за Бахрейн и Катар и миреният договор, била постижение в историята на Катар, защото така мълчаливо признал независимостта на Катар от Бахрейн и изрично признал позицията на шейх Мохамед бин Тани, който бил важен представител на племената на полуострова. Дипломатическият отговор на Британците за това нарушение задействало политическите сили, които щели да допринесат за основаването на Държавата Катар през 18 декември 1878 г. (поради тази причина, датата 18 декември се чества всяка година в Катар, като Национален празник). В допълнение към порицанието на Бахрейн за нарушаване на договора, Британският протекторат (на полковник Луис Пели) поискал да преговаря с представител на Катар.
Искането извършило с мълчаливото признаване на статута на Катар, като независим от Бахрейн. Катарците избрали за свой преговарящ, предприемачът и дългогодишен жител на Доха, Мохамед бин Тани. Ал Танис бил взел сравнително малко участие в политиката в Персийския залив, но дипломатическият набег гарантирало тяхното участие в движението за независимост и тяхната хегемония като бъдеща управляващата фамилия и династия, която продължава и до днес.
Османско владичество (1871-1916)
Под военен и политически натиск от страна на губернатора на Османският вилает от Багдад, Мидхат паша, Камарата на Тани в Катар премилана под османско владичество през 1871 година. До края на тази година, османското владичество се простряло от Кувейт до Катар. Османското правителство наложило реформистки (Танзимата) мерки,относно данъчното облагане и регистрирането на земята, за да се интегрира напълно в тези области на империята.
През март 1893 г. в битката при Вабах (10 мили западно от Доха), шейх Ясим бин Мохамед ал Тани победил османците. Въпреки че Катар не получават пълна независимост от Османската империя, резултатът от битката бил мирен договор, който по-късно щял да бъде в основата на Катар, който по-късно щял да се очертае като отделна автономна държава в рамките на империята. Британците първоначално се отказали от Катар и Персийския залив като точка посредник, която била на път към своите колониални интереси в Индия, въпреки че откриването на петрол и други въглеводороди в началото на 20 век щели да дадат нов тласък на интересът им.
Британското владичество (1916-1971)
Османската империя изпаднала в безпорядък, след като загубила битки на различни фронтове в Близкия изток на първата Световна война . Катарите участвали в арабския бунт срещу османците. Бунтът бил успешен и османското владичество в Катар се сринало. Обединеното кралство и Османската империя предоставили тяхното признание на Шейх Абдула бин Джасим ал Тани и на неговите наследници, да властвт над целия Катарски полуостров. Османците се отказали от правата си в Катар и след избухването на Първата световна война, шейх Абдула бин Ясим ал Тани, който бил про-британец, принудил турците да се откажат от Доха през 1915 година.
В резултат на разделянето на Османската империя, Катар станал британски протекторат на 3 Ноември 1916. На този ден, Обединеното кралство, с цел да наложат своята система за администрация, подписали договор с Шейх Абдула бин Ясим ал Тани. Докато Шейх Абдула се съгласил да не влизал в никакви отношения с всяка друга власт без предварително съгласие от страна на британското правителство, Перси Захария Кокс, политически жител в Персийския залив, който бил подписал договора от името на своето правителство, гарантирал защита на Катар „ от цялата агресия по море “.
На 5 май 1935 г., шейх Абдула подписал друг договор, който бил в състояние да получи съгласието на Великобритания за защита на Катар от вътре, както и всякакви атаки от външни сили. Петролни залежи за първи път били открити през 1939 година. Въпреки това, експлоатация била забавена от Втората световна война.
Обсега на Британската империя намалил след Втората световна война, особено след индийската независимост през 1947 година. През 1950-та, нефтът започвал да заменя добиват перли и риболов, като основен източник на Катар. Приходите от петрола започнали да финансират разширяването и модернизацията на инфраструктурата на Катар. Натискът за британско оттегляне от арабски емирства в Персийския залив се увеличил през 1950 г., и Британците признали независимостта на Кувейт през 1961 година. Когато Великобритания официално обявила през 1968, че ще се откаже от политическите си насоки (но не и икономически) от Персийския залив след три години „, Катар се присъединил към Бахрейн и седем други членки в федерация. Регионални спорове, обаче, бързо принудили Катар да подаде оставка и обявил независимост от коалицията, която щяла да се превърне в Обединените арабски емирства.
Независимост (1971-досега)
На 3 септември 1971 г., Катар официално получил своята независимост от Великобритания и става независима суверенна държава. През 1972 г. Халифа бин Хамад ал Тани завзел властта в двореца с преврат от управляващата фамилия. През 1991 г. Катар изиграл значителна роля в войната в Персийския залив, особено по време на битката при Хафиджи, в която катарски танкове по улиците на града, подкрепили Националната гвардия на Саудитска Арабия, които се борели срещу иракската армия. Катар също разрешил коалиционните войски на Канада да използват страната, като авиобаза за въздухоплавателни средства на ОСП мито.
През 1995 г. емир Хамад бин Халифа ал Тани завзел контрола на страната от баща си Халифа бин Хамад ал Тани, с подкрепата на въоръжените сили и на кабинета, както и съседни държави. Под емир Хамад, Катар е имал умерена степен на либерализация, включително стартирането на Ал Джазеера, телевизионна станция (1996), резолюцията на избирателно право на жените или правото да гласуват в общинските избори (1999 г.), изготвянето на първата писана конституция (2005 г.), както и откриването на Римокатолическата църква (2008 ). През 2010 г. Катар бил избран за домакин от ФИФА за световната купа по футбол през2022 , и щял да бъде първата страна в Близкия изток да бъде домакин на турнира. Емирът казал, че Катар щял проведе първите си национални законодателни избори през 2013 година.
Катар служил като Централно седалище за командване на САЩ и една от основните нови площадки на американската инвазия в Ирак през 2003 година. През март 2005 г. самоубийствен атентат убил британски учител в театър в Доха, шокиращо за страната, която не е имала възникнали терористични актове. Атентатът бил извършен от Омар Али Ахмед Абдулах, египтянин пребиваващи в Катар, който са подозирали във връзки с Ал Кайда в Арабския полуостров. През 2011 г. Катар се присъединил в операциите на НАТО в Либия. Също така бил основен източник на финансиране на оръжия за бунтовническите групи в Сирия за гражданската война. Катар искал да подпише мирно споразумение с Афганистан и през януари 2012 г. афганистанските талибани заявили, че създавали политически офис в Катар за улесняване на преговорите.
На 25 юни 2013 г., Шейх Тамим бин Хамад ал Тани станал емир на Катар, след като баща му предал властта в телевизионно обръщение.
Правителство и политика
Катар е абсолютна монархия под ръководството на семейство Ал Тани, чиито корени могат да бъдат проследени обратно към племето Бану Тамим. Династия Ал Тани управлявала Катар от както семейната къща била създадена през 1825 година. Не е имало независима законодателна власт, а политическите партии били забранени. Парламентарните избори, които първоначално са били обещани за 2005 г., били отложени за неопределено време.
Осмият емир на Катар бил Тамим бин Халифа Ал Тани, чийто баща Хамад бин Халифа ал Тани подал управлението към него на 25 юни 2013 година.
Върховният канцлер има изключителното право да назначава и освобождава министър-председателя и министри от кабинета, който заедно с Министерския съвет са най-висшият изпълнителен орган в страната. Съветът на министрите също инициира законодателство. Закони и постановления, предложени от Министерския съвет, се предават на Консултативния съвет за обсъждане, след което те се представят на Емира за ратификация.
Консултативното събрание или Меджлис Ал Шура е ограничен законодателния орган, чиято задача била да изготви и одобри законите, но емирът имал последната дума по всички въпроси. Парламентарни избори не са били провеждани до 1970 г., когато имало частични избори за тялото. Изборите за Меджлис Ал Шура са били обявени, а после отложени на няколко пъти. През 2011 г. седмият Емир обявил, че изборите на Съвета ще се проведат през втората половина на 2013 година.
През 2003 г. Катар приел нова конституция, която предвиждала преки избори на 30 от 45-те членове на Консултативния съвет. От 2012 г., Съветът е съставен изцяло от членове, назначени от емира.
Избираемият 29-членнен Централен общински съвет (ЦОС) има ограничен консултативен орган, насочен към подобряване на общинските услуги. ЦОС отправя препоръки към Министерството на Общински работи и селското стопанство. Несъгласие между ЦОС и Министерството може да бъде доведено до Министерския съвет за резолюция. Общинските избори са насрочени за всеки четири години. Най-скорошните избори за Съвета били през май 2011 година. Преди 1999 , членовете на ЦОС били назначавани от правителството.
Законодателство
Шериата (ислямския закон) е основният източник на катарското законодателство и се прилага за аспектите на семейното право, наследството и за престъпни деяния. Кодифицирано семейно право е въведено през 2006 година. Шериатските съдилища били премахнати през 2003 г., но шериатските принципи все още се прилагат по въпросите, свързани с личния статус (като брак, развод и попечителство на дете). В някои случаи свидетелството на една жена е на стойност половин човек и в някои случаи на жени свидетели не се приемали въобще.
Консумацията на алкохол е разрешена в Катар. Луксозните хотели имат право да продават алкохол само на възрастни клиенти. Чуждестранни граждани могат да получат разрешение за закупуване на алкохол за лична консумация. Дистрибуторската компания (дъщерно дружество на Катар Аирлайс) има разрешение да внася алкохол и свинско месо, която притежава единственият магазин за алкохол и свинско месо в страната, като ги продава само на хора с лиценз.
До неотдавна, ресторантите на Пеарл-Катар (на изкуственият остров в близост до Доха) е било позволено да сервират алкохолни напитки. През декември 2011 г. обаче, на ресторантите на Пеарл била забранена продажбата на алкохол. Не било дадено обяснение за забраната. Спекулациите за причината включвали желанието на правителството да проектира по-набожен образ преди първите избори в страната за царския консултативен орган и слуховете за финансови спорове между правителството и собствениците на курорта.
Много случаи на малтретиране на имигрантският труд са били наблюдавани. Катар не поддържа стандарти за заплатите за имигрантите. Съгласно разпоредбите на спонсорство на Катар, спонсори имат едностранното право да спрат разрешителните за работа на чуждестранните работници, да забранят възможността за промяна на работодателите, да докладва даден работник, укрил се „ на полицейските органи, и да откаже разрешение да напусне страната. В резултат на това спонсорите могат да ограничат работническите движения и работниците могат да се страхуват да докладват злоупотреби или търсят правата си.
Считано от 2005 г., някои от разпоредбите на Катарският наказателен кодекс позволяват наказания като бичуване и замерване с камъни да бъдат налагани, като наказателни санкции. Комитета на ООН срещу изтезанията, намирали тези практики, като нарушение на задълженията наложени от Конвенцията на ООН против изтезанията. Катар запазва смъртното наказание, най-вече за заплахи срещу националната сигурност.
Външна политика
Катар е бил също ранен член на ОПЕК и един от основателите на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Той е член на Арабската лига.
Катар е домакин на въздушната база Ал Юдеид, която действа като център за всички американски въздушни операции в Персийския залив. Катар има двустранни отношения с различни чужди сили. Това позволило на американските сили да използват военновъздушна база, за да изпращат доставки доИрак и Афганистан.
Катар подписал споразумение за сътрудничество в отбраната със Саудитска Арабия, с която споделя най-голямото газово находище в света. Това е втората нация, като първата е Франция, да обяви публично признаването на Преходния национален съвет на либийската опозиция като законното правителство на Либия, сред либийската гражданска война през 2011. Отношенията на Катар с Бахрейн и Обединените арабски емирства са обтегнати, поради възприеманата близостта между катарското правителство и Мюсюлманското братство.
Историята на сключваните съюзи на Катар дава представа за базата на неговата политика. Между 1760 г. и 1971 г., Катар поисква помощ от османците, британските сили и Ал-Халифа срещу Бахрейн, персите и уахабитите от Саудитска Арабия. Според изтеклите документи, публикувани от Ню Йорк Таймс, Катарските антитерористичните усилия били най-лошите в региона”, въпреки че Катар е бил щедър домакин на американските военни.
Катар е домакин на академични, религиозни, политически, икономически и конференции. 11-ият ежегоден форум в Доха включил ключови мислители, професионалисти от различни области, както и политически фигури от цял свят, за да обсъдят демокрацията, медиите и информационните технологии, свободната търговия, и въпроси за водната сигурност. Тази година била първата година на форума, който включвал конференция за бъдещето на икономиката на Близкия изток.
Военна дейност
Катар поддържа скромна военна сила от около 11 800 души, включително армия (8500), флота (1800) и въздушни сили (1500). През 2008 г. Катар похарчил $ 2,355 милиарда за военни разходи, 2,3% от брутния вътрешен продукт на страната.
Катарските специални части са били обучени от френски и други западни страни и се смята, че притежават значителни умения. Те също така помогнали на либийските бунтовници по време на битката при Триполи през 2011.
Демография
Преброяването на населението през 2010 г., е отчело общата популация на 1,699,435. През януари 2013 г. статистическият орган на Катар отчел повишаване на населението на страната до 1,903,447, от които 1,405,164 са мъже и 498,283 жени. По време на първото преброяване, проведено в 1970 г. населението било 111,133. Населението на страната се е утроило през десетилетието до 2011 г., в сравнение с малко над 600 000 души през 2001 г., оставяйки катарските граждани, като по-малко от 15% от общия брой на населението. Притокът на мъжете работници е нарушил равновесието между половете, и жените са само една четвърт от населението.
Разпределението на етническите групи е както следва: катари (арабски) 15%, други араби 13%; индийци 24%; непали 16%; филипинци 11%; Шри Ланкяни 5%; бангладешци: 5%; пакистанци 4%, други: 7%. През 2010 г. имало 250 000 филипинци в Катар, което ги правило третите по големина сред имигрантите.
Прогнозите публикувани от Катарските показват, че общия брой на населението на Катар може да достигне 2,8 милиона до 2020. В стратегията на Катар за 2011-16 е изчислено, че населението на страната ще достигне 1.78 м през 2013 г., 1.81 м през 2014 г., 1,84 м през 2015 г. и 1,86 м през 2016 г. – годишния темп на растеж е само 2.1%. Но населението на страната се увеличило с 1.83 милиона до края на 2012 г., което показва 7,5% ръст спрямо предходната година.
Религия
Сунитския ислям е преобладаващата религия. Според преброяването през 2004, 71,5% от населението са мюсюлмани, сунити и шиити около 10% мюсюлмани, 8,5% са християни, а 10% са „други“. Повечето граждани практикуват уахабизма.
Чуждите граждани са свободни да се присъединят с религии, различни от исляма, например християнството, индуизма, сикхизма, будизма, джайнизма ибахайската.
През март 2008 г. Римокатолическата църква била осветена в Доха. Мисионери не били допускани в общността. Църквата не показва християнски символи като кръстове, звънци, или камбанария на своята външност.
Християнското население се състои почти изцяло от чужденци. Чуждестранни мисионерски групи не действат открито в страната, но правителството позволява църкви за провеждане на богослужения. От 2008 г. било позволено на християните да строят църкви на земя, дарена от правителството.
Икономика
Основа на икономиката представлява добивът и преработката на нефт и природен газ. Нефтените запаси се оценяват на около 16, млрд.барела, с дневен добив около 790 500 барела. Със сегашния темп на производство запасите ще стигнат за идните 23 години. Годишният добив осигурява над 60 % от БВП и 70 % от държавните приходи. Около 85% от добива е предназначен за износ. Катар е разположен върху едно от най-големите находища на природен газ в света. Запасите от тази суровина надхвърлят 25,5 трилиона куб. м., което представлява повече от 5 % от световните запаси. По този показател страната се нарежда на трето място в света след Русия и Иран. През изминалото десетилетие Катар привлече значителни чуждестранни инвестиции за развитие на залежите с газ и през 2007 г. се очаква да се превърне в най-големия износител на втечнен природен газ. (Износът на втечнен газ започна през 1997 г.) За експлоатацията на най-голямото находище “Норт фийлд” (Северно поле) са създадени две акционерни компании – “Катаргаз”, “Расгаз” и “Расгаз-2” с участието на японски, американски, френски и южнокорейски капитали. Основни вносители на катарския газ са Япония и Южна Корея, с чиито компании са сключени перспективни сделки за 25 години напред.
Страната си поставя за цел да се превърне във водеща държава в енергийния сектор сред останалите членки на Съвета за сътрудничество в Залива. През последните години Катар е с положителен търговски баланс вследствие на високите приходи от продажбата на петрол и засиления износ на природен газ. За 2006 г. износът е на обща стойност 33.25 млрд.щ.д., а вносът – 12.36 млрд.щ.д. (f.o.b.). Страната е една от най-бързо развиващите се икономики в света, като доходът на глава от населението също е един от най-високите (29 400 щ.д. за 2006 г.). В доклад на Световната търговска организация за 2006 г. Катар е признат за най-перспективния пазар в Персийския залив. От 2000 г. насам Катар развива конгресния туризъм. Столицата Доха е домакин на 2-3 световни и регионални форума годишно. Катар е важен финансов център, в който функционират 14 банки, в т.ч. 10 чуждестранни. Според годишно изследване на Световната банка за 2006 г., пет катарски банки се нареждат сред стоте най-големи финансови институции в Близкия изток. Финансовите операции се регулират от Държавната валутна агенция, включваща 16 търговски банки. Основен проблем представлява недостигът на работна сила, от която само около 20% е от коренното население.
Катар инвестира милиарди долари в строителството и развитието на инфраструктурата. Проведените в началото на декември 2006 г. Азиатски олимпийски игри бяха повод да се ускори завършването на повечето нови инфраструктурни проекти. Външният дълг на Катар през 2006 г. е достигнал 25.7 млрд.щ.д. По данни от 2005 г. основни партньори в износа са: Япония (36.9%), Южна Корея (19.4%), Сингапур (8.2%). Катар внася предимно от Франция (11,5%), Япония (10,5%), САЩ (10,4%), Германия (8,4%), С. Арабия (7,3%), Обединеното кралство (7%), Италия (6,5%), Южна Корея (5,5%) и ОАЕ (4.8%), като структурата на вноса се състои най-вече от машини, транспортни съоръжения, храни и химикали. Отношенията между ЕС и Катар не са на желаното от Брюксел равнище. Според някои източници, финансовите ресурси на Катар, Бахрейн и Кувейт, които трите държави са готови да инвестират в отрасли на световната икономика, надхвърлят 300 млрд. щ. д. Тези данни привличат вниманието на европейските делови среди.
Езици
Арабският език е официалният език на Катар. Английският е широко разпространен. На фона на мултикултурната разновидност в страната, много други езици са също говорими, включително френски, хинди, урду, тамилски и тагалог.
Култура
Родната култура на Катар е подобна на тази на други арабски държави от Персийския залив. Арабските племена от Саудитска Арабия мигрирали в Катар и на други места в Персийския залив.
Националния празник на Катар се празнува всеки 18 декември и е денят, който празнуват своята национална идентичност и история. На този ден израз на обич и благодарност са предадени на хората от Катар, които са сътрудничили в знак на солидарност и обещали вярност и послушание към шейх Ясим бин Мохамед ал Тани като лидер през 1878.
Административно деление
Основна статия: Административно деление на Катар
