Началото на 20 век. Мъж прави ремонт на дома си и открива нещо безценно. Мъжът не е кой да е, а д-р Стоян Христов, съпруг на дъщерята на Христо Ботев – Иванка Ботева. Това, което открива също не е „какво да е”, а единственият оцелял екземпляр от „Национален календар за 1875 година”, сътворен и издаден от Христо Ботев.
Какво представлява този на пръв поглед обикновен календар, отпечатан под формата на голям лист хартия за окачване по стени? Представлява гениално дело, в което наред с традиционните православни светци, Ботев по своя си талантлив начин включва и героите на националноосвободителната ни борба и съпротива. Да прочетем заедно от календара: „17 февруари – Памет за умрелите в Диар-Бекир”, „9 март – „Св. 40 мъченици и Васил Левски мъч”, „25 март – Благовещение, братия К. И Д. Миладиновци, родом из Струга”, „30 юли – Великомъч. Стефан Караджа”, „5 август – Великомъч. Хаджи Димитър Асенйов” и още десетки и десетки други. А в центъра на това патриотично мерило, на времето е изобразен Хаджи Димитър и прочутото стихотворение на Ботев за него. Една важна подробност, която говори много. Само две години след гибелта на Левски, Ботев без класическите тюхкания и дълги умувания на нашата църква, практически канонизира Дякон Левски. Да, той няма никакво канонично право да го прави, но сякаш провидението му подсказва кои наши герои народът ще тачи като светци.
Нещо повече, революционерът, уж известен с някои антицърковни изказвания, обогатява и пантеона на класическите православни светци, при това го прави с уважение, много знания и без да нарушава догмите, като акцентира на светци с български произход.
В една статия, Димитър Делийски, авторът на най-доброто изследване на този календар, справедливо отбелязва, че „атеиста” Ботев е почел 62-а канонични български светци, а в официалния днешен православен календар те са 56. Интересен факт. Но не това е най-важното, а друго. Ботев практически създава един блестящ, достъпен, кратък и патриотичен нагледен учебник по история и национално самоосъзнаване, защото вътре са посочени и чисто исторически събития и личности, които да почитаме, като например ослепените воини на Самуил и редица наши царе. Той буквално гради национална памет. Въобще когато разгледаш по-внимателно неговия календар, в главата ти започват да се блъскат нелеки въпроси, сякаш чуваш камбанен звън, идващ през времето.
Защо Ботев едва на 24 години е успял да отсее ценното за националната памет и това което прави един народ – истински народ, а ние все нещо се лутаме? Въобще как тачим националните си герои? Как учим за тях? Има ли го календара на Ботев окачен в учебните стаи? Не знам. Дано го има, ако го няма, грях е. Грях е не само към него и хилядите мъченици паднали за нас, но и към тези, които ще дойдат след нас.
(Снимката е благодарение на Национална Библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)
БГпреведи: Да забележим че датата за Васил Левски е 9 март! Този календар изглежда доста по-добре от краткия ден 2 юни. За съжаление качеството е противно, не се чете… Добра идея е да се направи такъв за сега, ние бихме ако качеството беше друго!
https://bgprevedi.com/national-calendar-by-hristo-botev-37069-2/
