Панама 1989 г.: забравената истина за американската инвазия
Не познаваме добре световната история. Например, какво се е случило през 1989 г. в държавата Панама.
Съединените щати нахлуват в Панама на 20 декември 1989 г., а бойните действия приключват пет дни по-късно.
Официална причина: възстановяване на демокрацията и защита на живота на 35 хил. американски граждани, живеещи в Панама.
СЪБИТИЯТА, ДОВЕЛИ ДО ИНВАЗИЯТА
1. Панамският канал е най-важният икономически и военен път, контролиран от Съединените щати. През септември 1977 г. президентът на Панама Торихос и президентът на САЩ Дж. Картър (по искане на международната общност) подписват споразумение, според което на 31 декември 1999 г. САЩ трябва да предадат контрола над Панамския канал на правителството на Панама.
2. В средата на 80-те години правителството на САЩ започва да оказва натиск върху Панама да се оттегли от споразумението. Правителството на Панама категорично отказва да предоговори условията на споразумението и отношенията между двете държави започват да се влошават. На 31 юли 1981 г. генерал Торихос загива в самолетна катастрофа при странни обстоятелства
3. През февруари 1988 г. Министерството на правосъдието на САЩ обвинява Мануел Нориега, командващ въоръжените сили на Панама, в трафик на наркотици и други престъпления. Но предлага да оттегли обвиненията, ако генералът се оттегли и помогне за ново споразумение за продължаване на собствеността върху Панамския канал. Нориега отказва.
4. През април 1988 г. САЩ увеличават военния контингент, контролиращ Панамския канал, с 1300 военнослужещи, “за да гарантират безопасността на американските граждани и интереси”.
5. През април 1989 г. президентът на САЩ решава да наложи икономически санкции срещу Панама. През май 1989 г. САЩ изпращат още 2000 войници в Панама “за да гарантират безопасността на американските граждани”.
6. През октомври 1989 г. панамски военни с подкрепата на САЩ правят опит за въоръжен преврат, за сваляне на Нориега. Заговорниците са ръководени от офицери, получили военно обучение в САЩ. Превратът се проваля. САЩ осъждат панамските власти за нежеланието им да следват демократичния път.
7. През ноември 1989 г. панамският президент Ф. Родригес се среща със съветски журналисти на пресконференция. Той обявява, че тежкото социално-икономическо положение в Панама се дължи на враждебната политика на правителството на САЩ, и че Панама планира да разшири връзките си с държави от целия свят, включително със СССР, за да намали уязвимостта ѝ поради икономическата зависимост от “една от великите сили”. Ден след речта, на 11 ноември 1989 г., САЩ започват евакуацията на всички членове на семействата на американските военни в Панама (7700 души персонал).
ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ “СПРАВЕДЛИВА КАУЗА”
Инвазията започва около 1 ч. на 20 декември 1989 г., като първо са задействани диверсанти, а в 2 ч. през нощта тактическата авиация на САЩ нанася удари по цели в градовете Панама, Колон, Рио-Ато и Давид. Основните точки на съпротива са атакувани едновременно. Веднага след началото на военните действия държавната телевизия на Панама е завзета и прекратява излъчването си, а час по-късно започва да излъчва изображение на емблемата на Министерството на отбраната на САЩ и апел към панамците да не нападат американски граждани и имущество. По същото време специалните сили на САЩ се опитват да заловят панамския президент Ф. Родригес и членовете на неговото правителство, но той успява да избяга. 111 американски транспортни самолета започват операцията: 84 от тях хвърлят въздушен десант а 27 доставят войски и оборудване на летищата Олбрук и Токумен и на военновъздушната база Хауърд. На 20 декември 1989 г., за един ден, американските оперативни групи до голяма степен постигат целите си.
На 22 декември 1989 г. американският полковник Майк Снел съобщава на репортерите, че в дома на Мануел Нориега във Форт Амадор са открити 50 фунта (22,68 кg) кокаин. По-късно, през януари 1990 г., след проверка се оказва, че пакетите съдържат брашно за тортили. Но това не променя нищо. Ожесточената съпротива продължила още няколко дни, а последното сражение се състояло на 25 декември. Американското командване се опасявало от разгръщане на въстанически действия, но това не се случило.
В Панама за първи път била изпробвана нова система за взаимодействие на апарата за психологически операции с гражданските и военните медии. Бил създаден специално подбран и инструктиран контингент от журналисти и фоторепортери, които са изпратени на съответните места навреме за началото на военните действия. Информацията, разработена от специалистите по психологическа манипулация, се представя на народа на САЩ и на международната общност чрез контролирани медии и от строго определени гледни точки. Освен това са използвани техники за “психологическа война”, за да бъдат накарани панамските войски да прекратят бойните действия и да се предадат.
В резултат от тази инвазия панамското правителство е свалено. Новият президент, Гилермо Ендара, идва в страната с американските сили и полага клетва като президент във военна база на САЩ.
МЕЖДУНАРОДНАТА РЕАКЦИЯ НА ИНВАЗИЯТА
След началото на инвазията 15 държави – членки на Съвета за сигурност на ООН, гласуват за осъждане на американското нахлуване в Панама, но САЩ, Обединеното кралство и Франция използват правото си на вето, за да блокират резолюцията. Организацията на американските държави осъжда американското нахлуване в Панама и иска изтегляне на американските войски от панамска територия. Двадесет държави са гласували в подкрепа на резолюцията, а една (САЩ) – против. ЕИО приема резолюция, в която изразява загриженост от действията на САЩ.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИНВАЗИЯТА
Няколко дни Мануел Нориега се намира в посолството на Ватикана, което е обградено от американски войници. За да го принудят да напусне, американците инсталират по периметъра на посолството високоговорители, от които денонощно се носи оглушително силна рок музика – в резултат на това атмосферата в посолството става нетърпима. На 3 януари 1990 г. той се предава, арестуван е и отведен в Маями. Осъден е на 40 години затвор от американски съд за насърчаване на тероризма. Осъден е и на 20 години затвор за “политически убийства” от новото правителство на Панама. На 29 май 2017 г. Мануел Нориега е починал на 83 г. в Панама.
Новият президент на Панама, Гилермо Ендара Галимани, веднага започва кампания за борба с паметта за президента Торихос, който е водел кампания за национализация на зоната на Панамския канал. Още през първите три месеца след инвазията са издадени нови училищни учебници, в които управлението на Торихос и Нориега е наречено “21 години военна диктатура”; преименувани са и международното летище в Панама и общинският стадион, които преди това носят името на Торихос. На 10 февруари 1990 г. президентът обявява, че панамските въоръжени сили са разпуснати. Официалната причина: “защо трябва да изхранваме собствена армия, когато американците ни защитават?”.
Панамският канал остава под контрола на САЩ “без ограничение във времето” и безплатно.
Операция “справедлива кауза” е класически пример за американската военна интервенция, прикриващи се зад “възстановяване на демокрацията” и “защита на правата на човека”. За да осигурят икономическите и политическите си интереси САЩ многократно прибягват до подобни действия.
Източник: “Информационна Защита на България”
