Човеколюбието няма национална окраска.
Няма нужда да му даваме национална принадлежност.
На състраданието проявлението не е по-различно.
Или го носиш в сърцето си, или не.
Грехота е да размахваш човеколюбието, страданието и състраданието, за да се докараш и да градиш имидж на богоугоден, а вътрешно да знаеш, че си мръсен шарлатанин.
Колко тъжно, болно, е да знаеш, че си негодник, търсещ на всяка цена утвърждаване и същевременно да изпитваш мъчителна, фанатична необходимост, нагло и безсрамно да се показваш със свят ореол.
Алчността и неподготвеноста са непреодолими проблеми на дните ни.
Но… в действителност се оказва, че некадърността не е никакъв проблем.
Важното е да я опаковаш в луксозна хартия, да й сложиш жълто-синя панделка и да я изтъргуваш с правилния евроатлантически дух.
Дали пък няма да е по-добре да взема един спрей и да нашаря кучето си в жълто и синьо.
Пък да постеля българския флаг пред едно чуждо посолство и да му дам да скача върху него.
Да се въргаля, колкото иска.
То е диабетик, вече не вижда.
Всеки ден му бием инсулин.
И състраданието ми така няма да има граници, нали…
То като се въргаля върху българския флаг и друго може да направи.
Всичко му е позволено. Не вижда.
Важното е, че вие дами и господа, и аз, неизменна част от вас, сме много състрадателни.
Дали накрая да не взема и аз да скоча до него и като видя, че съм предизвикал вниманието на ръководството на мисията, да размахам техния флаг високо, а да тъпча… да тъпча… да търкам нашата светиня до скъсване с подметките си, защото тя търпи всичко.
А в най-сюблимния момент на солидарността си с евроатлантическите ценности и състраданието в тях, да изкрещя:
– Ваш съм! Винаги ваш!
После скрито да погледна надолу в краката си, към разкъсания от нозете ми флаг и да му прошепна:
– Прости!
Ти имаш силата да простиш, а на мен ми се живее.
Кара ми се ферари с цвят червен, искам асансьор, който да ме вкарва от паркинга директно в хола ми, а тук е пътят на необятните възможности.
Харесал съм си имение в Испания и яхта в Португалия.
Тези екстри, ти Българска светиньо, не можеш да ми ги дадеш с държавна заплата.
А ако престъпя закона, в стремежа си към тази заможност, какво мога да очаквам от теб –
Справедлив съд?!
Няма как да се богатее без престъпление.
Още Емил Зола е дал разковничето на заможността:
– „Зад всяко натрупано богатство се крие някакво престъпление.“
Никой не би могъл да удържи това, на което българският флаг е способен – и като предателство спрямо него и като върховен героизъм.
Затова, прости ми, мое мило знаме!
Ти ще искаш съд за всяко мое престъпление.
Ти цъфтиш в достоен труд и чест, а сега тази чест липсва в дните ни.
Така би било справедливо, но в това безчестно време, прости…
Защото сега времето позволява друго.
Тези мили хора, от тази прекрасна мисия помагат на всеки, който е солидарен с интереса им. Важното е да правиш всичко, което искат.
А сервилността се услажда.
Дойде време, в което мижитурки, които нямат и един бял косъм на главата си от истинско напрежение и дейност, свързана с националната ни сигурност, да се изживяват като корифеи на националния ни интерес.
Някои нямат и един ден военна служба през живота си, а се превръщат в най-именитите специалисти по военни операции.
Дори музикантът, експертът по забавления, шоуменът, търговецът, може да се изправи горделиво, със самочувствие че познава до съвършенство проблематиката на националната сигурност, стига да е застанал пред правилната камбанария, за да благоговее от звъна на езика на камбаната й.
Най-важното е да убедиш народа, че всичко което правиш е в името на българския национален интерес.
Това е магическа формула.
Тези умни хора познават този процес до съвършенство и са единствените, които могат да удовлетворят стремежите ми в този момент.
И хич няма да ги интересуват евентуални мои престъпления.
Те ще припознаят и най-големия рекетьор, крадец, измамник, дори и шофьора му, за свой, важното е да се следва зададената правоверна линия.
Ще застанат като ястреб над мен, докато съм им изгоден.
И никой няма да има каквито и да е претенции – за нищо, както и към всичко, което ще върша в преследването на кариерата и заможността си.
От мен ще е нужна единствено лоялност.
Всичко друго ще ми съдействат да го правя грамотно.
И това в никакъв случай няма да е предателство или пък меко казано продажност.
Това ще е партньорство.
Най-парадоксалното в тази ситуация е, че дори едно престъпно поведение, ще се представя за престиж, а успаните ни чувства, безсрамно ще го аплодират.
Мило мое знаме, ти си търпяло и понасяло най-продажните си политически елементи във времето.
Ще понесеш и моето безумие.
Ти можеш да търпиш всичко.
Ще започна с размах като създам партия, лоялна на западната демокрация.
Всъщност ще ми я създадат и осигурят.
Ще забраним руските класици за изучаване в училище и университетите.
За Висоцки, за руски балет, кино, каквото и да е културно тяхно проявление, ще настъпи краят.
Ще трябва да забраним и Вазов.
Да, няма как да е патриарх на българската литература с това „Като Русия няма свята друга на света“.
Ще лишим България от всяка енергийна зависимост от Русия.
То, Европа, който разсъждава трезво, разбира че няма да може без Русия, но България ще може.
Бай Ганьо всичко може, важното е келепира да върви.
И като стана въпрос за келепир – контрабандата, наркотрафика, търговията с оръжие, както и едни по-завоалирани дейности ще ги вкараме в такъв механизъм, който някои господа не са и сънували.
Парите са най-важното нещо на света? – провокира Бърнард Шоу.
Те означават здраве, сила, достойнство, щедрост и красота, тъй като ламтежа за тях означава болест, немощ, срам, злоба и грозота.
Мило мое знаме, да не забравя за РСМакедония.
Там такива ще ги свършим, че ще се моля цял живот, пък и сетне, ако има такава възможност, да ме прощаваш… Ти Българска светиньо, и всички български юнаци, които са умирали за теб … и Господ…
Прости ми… мило, мое знаме!
Прости ми, Господи…
Днес, на Разпети петък…
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС https://afera.bg/
