Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-ия организацията е твърде слаба):
- Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;
- Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;
- Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
- Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
- Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков.
Избухване
Калъчевият мост в Копривщица, от където е даден първият изстрел по време на Априлското въстание
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Ход на въстанието
Първи революционен окръг
На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души начело с войводата Таньо Стоянов Куртев. До село Хайдар четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си сражение. На 27 май се води бой близо до село Априлово. През нощта при проливен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и е разбита.
Карта на най-значителните действия по време на Априлското въстание
В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се опитват да следват първоначалния общ план, който е повече четнически, а не масово въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено само в IV рев. окръг. Самият Стамболов се скрива неизвестно къде и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България.
На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10 000 души редовна войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.
„Български въстаници 1876“ (картина на В. Антонов)
От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново. Трявна и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода Христо Патрев. След няколко сражения на 8 май води битка с редовна войска и е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата Батошево, Кръвеник, Ново село и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали, и са разбити след тежки сражения. В присъствието на множество новоселци се огласява създаването на Новоселска република, просъществувала девет дни, като въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз. В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от Троян начело с Иван Книговезеца.
Втори революционен окръг
В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика.
На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода. Начело на четата стоял военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна, които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и заловена. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен.
На 8 май в гората в Ягач до Чирпан е образувана малка чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, но почти веднага е разбита след сражение с турците.
Трети революционен окръг
Паметник на априлските въстаници в с. Белица (Софийска област)
Въстанието не избухва във Врачанско поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.
- Действия по места
При започването на сръбско-турската война през юни избухва въстание във Видинско – в селата Ново село, Флорентин, Гъмзово и др. Въстаниците масово участват в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и др. и дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния.
На 12 юни 1876 година част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина с цел да се присъединят към предполагаемото въстание. След многобройни сражения и последните групи четници окончателно са разбити в Троянския балкан.
БРЦК подготвя в Румъния чета, оглавена от Христо Ботев, чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За военен ръководител е определен Никола Войновски, който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец – Никола Симов-Коруто. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.
На 17 май 1876 г. четниците превземат командването на парахода „Радецки“ и го заставят да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат до село Бутан. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта и до сутринта достига до моста около с. Оходен. След кратка почивка продължават към с. Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия.
През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села.
Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два табура пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата.
Войновски е избран за негов заместник. Под негово ръководство четата води бой в района на село Лютиброд. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до Троянския балкан. На 13 юли и в района на с. Шипково е разбита окончателно.
Четвърти революционен окръг
Униформа, пушки и котки на въстаниците от Копривщица
След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков. Окръгът бил разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна „хвърковата чета“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега Оборище), Поибрене, Баня и др.
На 20 април въстава и Старосел. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността ѝ. Дотогава движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.
Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части (низам), командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани „редифи“ (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и др. Срещу 8 – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия. Силите били наистина неравни. Още на 26 април под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април Хафъз паша превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп. На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 5000 души превзема Батак и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата. Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.
Отделни въоръжени групи от Средногорието успели да се оттеглят към Балкана, а стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг. Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието и I рев. окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците.
Пети революционен окръг
Н. Обретенов е определен за ръководител (заедно с Н. Славков) на отделен окръг – Софийския, който (както сам пише), обхваща областите и „къде Македония“. При създадената обстановка – арестуването на Славков и оттеглянето на Обретенов във Влашко – до фактическо изграждане на самостоятелен революционен окръг там не се стига.
Гюргевският революционен комитет въз основа на съществуващия опит и революционна практика все пак включва организационно в подготвяното въстание през 1876 г. и част от Югозападна България – по-точно Банско-Разложкия край, който в хода на подготовката на Априлското въстание е включен в мрежата на IV (Пловдивски) революционен окръг. Преждевременното избухване на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката котловина. В края на май и началото на юни са извършени арести по селата в района, както и в Банско и в Разлог.
Разловско въстание
Основна статия: След като Васил Левски създава Вътрешната революционна организация, БРЦК му изпраща Димитър Общи за помощник. Той самият се предлага за революционен апостол в Македония, но Левски му няма доверие и отказва. Така на практика Македония за момента не е активно включена в тези революционни планове. Все пак въстание, макар и непряко свързано с Априлското, избухва и там – главно по поречието на река Струма и река Брегалница. По името на първобунтовното селище то е известно като Разловско въстание и е организирано от солунската група Българска зора. Следствие на разкрития въстанието избухва преждевременно в Разловци на 18 май 1876 година. Две въстанически чети от около 60 души овладяват селото, след което бунтът се разраства в Малешевско и Пиянечко. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп Стоян Разловски и Димитър Попгеоргиев, която действа в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май.
Потушаване
Турски войски в българско село след въстанието
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
През 1876 г. на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – низам. Османската империя се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието или много близо до него.
Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Горна Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Мидхат паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен двигател е бившият дунавски валия Мидхат паша, председател на комитета Сюлерге (метла). Военните операции се водят от висши военачалници, като командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.
Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните, редифи вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10-хилядната армия на Фазлъ паша. Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат Копривщица. Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от „Сърби“ и „Московци“. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25 май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници. Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Жертви и материални щети
Паметна плоча пред дома на поп Марко Костов, Старосел
Според българската историогра̀фия загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Историческо значение
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската Освободителна война.
Априлското въстание изиграва и ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, с която се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава поема по пътя на капиталистическото развитие и отваря вратите за развитие на буржоазията.
В българското изкуство
- В литературата
Първият български роман „Под игото“ на патриарха на българската литература Иван Вазов е изцяло отражение на онази историческа епоха на революционен дух и порив към свобода. Творбата описва подготовката, избухването и потушаването на въстанието. Не са малко и другите Вазови творби, които пресъздават героизма на българските борци.
- В киното
Подготовката, избухването, ходът и завършекът на Априлското въстание намират отражение в българския игрален филм, от 1976 година, „Записки по българските въстания“. Филмът е създаден по едноименната творба на Захари Стоянов. Актьорът Радко Дишлиев се превъплъщава, по изключителен начин, в ролята на апостола Георги Бенковски.
Освен това има няколко екранизации на романа „Под игото“ от Иван Вазов, в които е показан този известен момент от българската история.
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
