Канонада от снежни топки полетя към премиера Кирил Петков и председателя на парламента Никола Минчев на връх Шипка. За официалната церемония пристигнаха и членове на кабинета.
Чуха се скандирания „Русия!“, „Предатели!“, „НАТО вън!“ и др. от множеството със знамена на Русия и партия „Възраждане“ в ръце.
Организаторите мигновено реагираха, заглушавайки виковете на недоволните със силна музика и възрожденски песни.
Председателят на парламента едвам успя да произнесе словото си под мощните неодобрителни възгласи.
Множеството непрекъснато замерва със снежни топки Никола Минчев и Кирил Петков. Плътен кордон от гардове на НСО пази държавниците ни.
Снежна топка улучи в главата Кирил Петков.
Премиерът бе мощно освиркван и обиждан когато започна речта си. Тя бе предварително написана, той я държеше в папка, но не успя да я прочете. Той бе замерян многократно със снежни топки, които гардоветя на НСО се опитваха да хващат във въздуха.
„Еуфорията в сърцата на българите е била силна. Защо са се били нашите предци? Защо са дали живота си опълченците на Шипка? Защо са дали живота си руски, украински, финландски воини? За да бъдем свободни, независими и да имаме България единена. Стига сме се делили на различни групи! Време е България да каже: България е единна и всички почитаме Националния празник на България.“
Това заяви Кирил Петков пред събралото се множество на паметника на връх Шипка, а думите му бяха заглушени от скандирания „Оставка“ и нецензурни думи по негов адрес.
„Днешният празник е за единство. Не можем да се делим на различни групи българи. И руските воини, и украинските са се били, за да може да имаме свобода, независимост и единение. Всички българи трябва да разберат, че не е време днес за политически лозунги.”, посочи Петков.
„Всеки, който иска да направи разделение днес, не работи за интересите на нашата страна. Време е да кажем, че България е над всичко. Честит празник, българи!“, настоя премиерът Петков.
Петков успя да каже само няколко изречения и уплашен от „народната любов“ така и не прочете това, което му бе написано в папката, а каза няколко думи и буквално избяга от трибуната, замерван от хората.
