С какво ще се издържа комедийният актьор?
Нова телевизия обяви водещите на новия сезон на „Маскираният певец“ – това са Герасим Георгиев – Геро и Краси Радков – актьорът от телевизията на Слави Трифонов. Това всъщност повдигна много въпроси около това къде е Васил Василев – Зуека, който водеше предаването от самото му начало.
В интервю за „24 часа“ комедийният актьор разкри, че от три месеца вече не живее в България. Това, което го е накарало да емигрира, е неспазването на законите в страната и желанието да осигури по-добро бъдеще за малкия си син, който ще бъде първи клас.
„Махнах се не само от телевизията, но и от държавата. Така че не е добре да остана в предаването, когато живея в друга държава, защото е много трудно. Иначе Маги (продуцентът Магърдич Халваджиян – б.а.) ми предложи вариант, в който да пътувам за лайфовете. Но това е сериозен ангажимент. България е дъждовна страна със снегове и мъгли. Някой самолет да закъснее и какво, лайфът ще пада ли? Така че това не беше добър вариант за мене. А и да оставям семейството си по три дни в седмицата, също не искам. Това е. Решихме да сменим държавата с друга, в която законите се спазват. Простичко е.„, споделя Васил Василев пред изданието.
„Аз пряко не съм пострадал от никого и от нищо. Но няма как да се съглася нито с управляващите, нито с абсолютно никоя политика, която се води в България, че животът на българина, видиш ли, за 31 години толкова много се е променил, и то към добро. Нищо не му се е променило. Напротив. Храната му е много по-скъпа от цяла Европа, той мисли само и единствено за храна„, добавя той.
Комедийният актьор обяснява, че се е съсредоточил върху рисуването и в момента се издържа от продажбата на картините си, а съпругата му Ани е решила да започне частен бизнес в чужбина.
„Аз избрах едно малко по-добро бъдеще за детето си, за малкия ми син. Разликата между България и държавата, в която сме, е точно тази – има едни закони, които се спазват, има и едни хора, които се грижат за бъдещето на страната си. За мен това е важно в момента. За моя живот от пиедестала на 56-годишната ми възраст работата е ясна. Няма какво да търся за себе си. Единственото, което мога да кажа, е, че изключително добре започнах да продавам картини почти цяла година. Така че се заемам само и единствено и много сериозно с рисуване„, разказва още Зуека.
Той не пожела да сподели в коя държава точно се намира със семейството си, но е категоричен, че се чувства отлично – „като на курорт“ и вече е направил връзка със сънародници в тази страна.
https://www.dunavmost.com/
Днес по стената ми прескачат две имена. Двама души, с които се запознах по едно и също време, на едно и също място, преди няколко десетилетия. Днес те са героите на две интервюта, от вчера. В едното говори изпитата от славата, измъчена икона на Слави, пред която мнозина отправят отчаяните си молби за промяна на живота им. В другото – човечният и скромен, винаги леко тъжен в усмивката си Зуек, който с десетилетия разсмива онези същите, които се молят пред иконата на първия.
Когато бяха заедно, двамата бяха комично различни, някак първично – заради ръста си. Единият беше дълъг, гръмогласен, не особено пластичен и все още съвсем нестраховит, а другият беше дребен – с мимики и движения на неописуемо смешни пружини. Годините ги разделиха. Единият се превърна в шоу-звяр, напълни се с мускули, татуси, страх и слава. Другият влизаше в множество роли – обикаляше сцени, екрани, трупаше любов и възхита.
Вчера единият от тях публично заяви, че си е тръгнал окончателно. Не просто от екрана и сцената ни. Не просто от славата си, от добрите хонорари. Тръгнал си е от земята ни. Не защото не ни харесва, а защото има малък син, за когото трябва да се погрижи. Да му даде шанс да расте в държава, в която има правила.
Осъзнавате ли колко страшно е това? Когато от тук бягат неудачниците, си казваме, че те са просто слабаци, че са се предали. Когато пък бягат младите – си казваме, че те просто са наивници, че летят в небето. Когато от тук бягат богаташите, просто ги попържаме и забравяме. Наритваме и едните, и другите. После продължаваме да си живуркаме тук. Някак.
Само че Зуека не е неудачник, не е истински богаташ, нито е млад.
Когато преди време ми сподели, че ще се маха, точно бях взел в ръцете си една от безценните картини, които избухват изпод пръстите му. Зуека не е от тихите таланти, които искат да се крият в ъгъла на живота. Рисува както играе и на сцената – с енергия, пламък и крясък. Но изкуството му не го прави далечна икона. Напротив, приближава го до нас, простосмъртните, които докосват директно душата му. Безстрашна, оголена, на показ.
Сега гледам вкъщи картината на Зуека. После се сещам за Дългия. И си мисля, че вече не съм сигурен кой от двамата е по-висок. Наистина…
Радослав Бимбалов
