ПОТУЛЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ ОТ ВРЕМЕТО НА СИМЕОН ВЕЛИКИ
Често казвам на приятелите си, че историческите извори са само индикация за реалността в миналото. Сведенията от старите летописи трябва задължително да бъдат потвърдени от други данни, идващи от областите на ономастиката, археологията, антропологията, етнографията. Само така може да се определи със сигурност дали определена хроника представя истински събития, или е продукт на пропаганда на даден владетел, влиятелна група хора и т.н.
Все пак, индикация или не, историческият извор е важен. В такъв случай е странно защо нашите учени са предпочели за ползват летописите създадени от враговете на дедите ни, а нашите стари автори са пренебрегнали. Поради тази причина твърде малко от нас знаят, че през Средновековието у нас са създадени работи, в които ние сме свързани с древните народи на Балканите.
По времето на цар Симеон I е създаден превод на хрониката на египтянина Йоан Малала. Най-интересния пасаж от нея засяга разбира се Ахил Пелеев, чиято войска е представена от мирмидоните, които в ново време са наречени българи: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”
Изображение на Ахил Пелеев с типичната за българите кика
Пак във времето на властването на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”
В същата епоха, от която са тези важни сведения е създаден старобългарски превод на Еврейска История на Флавий Йосиф. Там пък българите са отъждествени със северните траки – даките: “ „илоурїи же и длъмате и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре въ истре живоущїи под од͠немъ плъкомъ живоуще римськыимъ“. Съвсем естествено – в гръцкия превод на Флавиевата хроника тази подробност липсва и това не бива да ни учудва.
За сметка на това отъждествяването на българите с даките (или дако-мизите бел.авт.) е било добре известно на нашите възрожденци. Христаки Павлович нарича дакийския цар Дикефал (Декебал бел.авт.) български владетел. Отец Спиридон Габровски също определя цар Декебал като господар на българите. Това прави и Поп Йовчо от Трявна в работата си Летопис и Родословие.
Важно за споменаване е и това, че преданието за намерението на княз Крум да изкорени лозята, за да предотврати пиянство сред хората си, има корени в разказаната от Страбон история за дакийския цар Буребиста, който, за да въведе ред сред своя народ, заповядва да бъдат изкоренени лозите. Сега идва ред да си зададем въпроса: Ако не сме потомци на древно балканско население, как във фолклора ни е попаднало предание за дакийски цар живял по времето на Гай Юлий Цезар?
Трябва да се отбележи и това, че в българския фолклор има запазени спомени даже и за римския император Траян, който се явява победител на дакийския цар Декебал. Това би било невъзможно, ако нашите предци не бяха обитавали Балканите преди 2000 години.
В работата на Отец Спиридон има и други интересни подробности. Духовникът поставя библейският Мосох като праотец на Българите и брат на Тирас, от когото Тракия получава името си. От Мосох идва и името Мизия, наречена от Отец Спиридон Мисиния, като е уточнено, че дедите ни населяват двата бряга на Дунава. Това е в пълна хармония със свидетелството на Страбон, че гетите (познати и като даки), и мизите населяват както северния, така и южния бряг на Дунава:
“Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi; from these Mysi sprang also the Mysi who now live between the Lydians and the p177 Phrygians and Trojans.”- Strab.VII.7.1
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html
Колкото и интересни да са сведенията представени от авторите творили по времето на цар Симеон I, колкото и ценни данни да предлагат писанията на Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др., ние не бива да приемаме всичко на доверие. Нека хвърлим поглед върху тракийската ономастика и по-специално имената на дакийските царе.
Декебал, наричан от нашите възрожденци Дикефал е един от най-известните владетели на северните траки. Акад. Георгиев свързва елемента -бал от името на тракийския цар със стблг. болии-по-голям, а името на друг цар Скорило тълкува със стблг. скоръ-бърз. 
Планината обгръщаща Дакия от север носи името Карпати. Това древно название е обяснимо с българската дума карпа-скала. Друвета/Δρουβητις е дакийско селище в близост до Дунава. Името бива тълкувано от Георгиев с албан. дума drute-дървета, макар българската дума дръвѣта/дървета – мн.ч. на дърво е по-подходяща.
Eдин от ръкавите на Дунава носи името Наракон/Naracon, повече от ясно е, че тук се касае за чуждото предаване на блг. На рѣке-на реката мест.пад. По същият начин е образувано споменатото от Херодот речно име Напарис/Νάπαρις (Her.IV.48). Реално то е гръцкото предаване на блг. На баре, На бари-на барата, на реката мест.пад.
Що се касае до езика на мизите, епиграфските паметници предлагат една интересна дума, тя е братер, като за нея акад. Георгиев признава, че съответства на стблг. братръ-брат. Хромий/Xρομίος пък е име на мизийски благородник споменат от Омир. То може да бъде изтълкувано със стблг. хромъ-изкривен, т.е. касае се за предпазно име, подобно по значение на Черньо, Грозьо. В миналото детската смъртност е била висока и, за да предпазят децата си, понякога родителите дават странни на вид имена.
Благодарение на Прокопий Цезарийски научаваме за интересни названия на селища от Мизия. Едно от тях е разположената на брега на Дунава крепост Вода/Bόδα. За всеки би трябвало да е ясно, че мизийския топоним е обясним с българската дума вода. Друго мизийско селище с българско име е Висдина/Βισδίνα. Eлементът Вис-/Βισ- отговаря на стблг. вьсь-селище, а -дина/-δίνα е предаването в склонен вид на името на бог Дин/Διν.
Този древен теоним бива тълкуван от акад. Георгиев със стблг. дьнь-ден, същият учен смята, че присъстващият в тракийски топоними елемент вис/vis съответства на стблг. вьсь-селище, място.
В случай, че имената на мизийските и дакийските царе, дакийските, мизийските планини, реки и градове са обясними на български, ние можем да приемем, че отъждествяването на българи с даки от наш летописец творил по времето на цар Симеон Велики е правдиво и навярно от този наш средновековен извор са черпили данни Поп Йовчо, Отец Спиридон и др. гледащи на българите като потомци на даките и мизите.
Обитаваните от даки, гети и мизи земи на север от Дунава предлагат и други приятни изненади. В работата си за северните траки, молдавският учен И.Т.Никулицэ пояснява, че масивния вал и ров са защитно съоръжение на тракийското население обитаващо територии на север от Дунава още през първо хилядолетие преди Христа. Същото съоръжение -масивен вал и ров се ползва от дедите ни по време на ранното Средновековие и така става ясно, че методът не е донесен от Сибир или Кавказ, а принадлежи на древното балканско население.
Подложилият на проучване старобългарската чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до заключение, че корените на тази керамика са на Балканите, като едни от най-ранните примери са от времето на Енеолита, т.е. отпреди 6500 години. Приблизително същата е и възрастна на свещения за старите българи символ IYI. Цитирайки своите колеги Тодорович, Церманович и др. Стамен Михайлов съобщава, че въпросния символ IYI се среща по керамиката от Винча.
Така за пореден път можем да се уверим, че свързването на средновековните българи с даки, мизи и др. древни жители на Балканите не е хрумване на някой наш служител на цар Симеон, а почива на реалност, която за жалост не съвпада с интересите на повечето от историците ни. Те предпочитат да следват покорно неиздържаните теории създадени от чужденци и обръщат гръб на сведенията представени от български летописци.
Истината обаче няма как да бъде потулена. В крайна сметка всичко излиза наяве, а на какво разчитат тези, които все още се опитват да затирят корените ни в Сибир или Казказ, за мен е пълна загадка. Дали е срам от направените грешки, дали е егото, което кара определени индивиди да фабрикуват нови манипулации – това ще покаже времето, а народът ни ще въздаде всекиму заслуженото.
Използвана литература:
Вл. Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.
Й. Ивановъ, Българетѣ въ Македония – Издирвания за тѣхното потекло език и народностъ, БАН, Държавна Печатница, София, 1915.
И. Т. Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987.
П. Георгиев, Стара Велика България, Булга Медия, 2019.
История во кратце о болгарском народ словенском, сочинися и списася в лѣто 1792 Спиродономъ Ieромовахомъ, Изд. Св. Синодъ на Българската Църква, София, 1900.
С. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.
С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.
Хр.Павлович, Царственикъ или Историia Болгарская, у Будиму, 1844.
„Летопис и Родословие” на поп Йовчо от Трявна
https://barin.blog.bg/history/2016/02/29/pop-iovcho-ot-triavna.1433979
The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com
https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4040.htm
