Моят род Яланджийски от село Калековец е на 267 години.
Когато се събрахме триста човека, за да честваме 220 годишнината му, потомците построиха чешма в центъра на селото, за да напомня за рода и да утолява жаждата на минаващите.
И днес като си мислих за тази чешма, ми дойде на ум за една чешма, построена от българин в Париж до катедралата „Парижката Света Богородица.“
Никой от минаващите туристи не знае, че тя е построена от майстор Колю Фичето. Този човек е един българин от Дряново, с когото винаги трябва да се гордеем.
Още на три годинки остава без баща, а на 10 години отива при тревненските дюлгери, за да учи занаят.
После на 23 години е калфа, майсторлъка взема от брациговски майстори и научава как се строят черкви, камбанарии, мостове.
На 36 години е признат за истински майстор – строител и става известен не само в България.
Господ го надарил с умението да гради, да има строителна фантазия, да изчислява и да разбира от всичко, свързано с една сграда. Знаел турски, гръцки и румънски език.
И знаете ли защо е направил онази чешмичка в Париж?
Защото катедралата започнала да ерозира и да се руши и една от стените се пропукала. Никой от прочутите архитекти не разбирал защо става това.
По това време Колю Фичето градял моста над река Янтра при Бяла, Русенско. Управител на областта бил Мидхад паша. По негова поръчка се градял този мост.
Мидхат паша се изучил в Париж и знаел перфектно френски език и още няколко чужди езици. Имал връзки с френското правителство.
Като научил за тревогите на французите, той им препоръчал да им изпрати един български майстор, който всичко разбирал.
Заминал Колю Фичето в Париж. Завели го в църквата, огледал всичко и установил, че има подпочвена вода. Направил така, че да отведе водата изпод земята, каптирал я и решил да направи чешма, да не тече водата зян. Всички били възхитени.
Върнал се Колю Фичето в България, за да продължи работата по моста над Бяла. Когато го препоръчали на управителя на Русенска област, той казал точно за колко пари ще построи моста.
Мидхат паша не повярвал и поискал чертеж, да види как ще изглежда мостът. Майсторът нямал чертеж, но направил макет на моста от восък и го показал на пашата. Френският възпитаник се сащисал от това, което видял. А за доказателство, че може да направи всичко това, майстор Колю Фичето казал на пашата, че ако този мост не стане такъв, какъвто е восъчният, и ако не го направи за 700 000 гроша, нека Мидхат паша да му вземе главата.
Започнала работа. И мостът станал за чудо и приказ. Точно както го бил намислил майстора. Дълъг 276 м. и широк 9 метра, той имал 14 свода с отвор 12 м. с релефни изображения на животни.
Поддържали го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, с два брегови устоя. Той свързвал Русе с Търново, Плевен, София.
Този мост, завършен в 1867 година, който и до днес съществува, разкрива не само гениалния талант на Колю Фичев, но е признат за архитектурно чудо, за най – високо постижение на инженерната мисъл.
Майстор Колю Фичев бил възнаграден богато, а турската власт го наградила с орден „Меджидие“.
Послеслов:
….“ Че корен нямаш ли, плод не вързваш. И аз така, каквото можах, направих. Мостове градих, дето да събират човек с човека, и манастири, дето да го събират с Бога, и чешми, дето да утоляват жаждата на тялото. И храмове да утоляват душата.
И кули за часовници, че хората все искат да уловят времето, да подредат нещата наспоред него.
Ама времето кой може го хвана, него го няма. Времето е в туй – да чуваш какво ти казва дървото и да накараш дървото да те слуша, и камъка, и пръстта и водата, да
станеш едно с градежа и да го градиш тъй, че да остане.
Викат – самоук съм бил. Че то кой не е самоук на тоя свят?
То цялото училище е пред очите ни. Ако имаш очи да го видиш, научаваш го. Ако ли не, не. Аз мойто школо на времето на Баева ливада го подкарах.
Гледах най – напред от дряновските майстори, после от разни дюлгери от Влашко до Цариград, от Черното море до Дубровник…
С албанци съм работил, с гърци, с турци, с италианци… видял съм много.
На тия , дето не знаят, съм показвал, от тия, дето знаят, акъл съм вземал. Който иска да научи нещо, научава ги. Не иска ли, и сто даскала да му туриш,
все тая.
Щото на човек можеш насила да му вземеш, ама да му дадеш насила можеш ли?
Та така… Над 15 черкови съм вдигнал през годините. Аз съм им правил теркове, аз съм ги смятал, аз съм ги пазарил и аз съм ги градил. Като деца са ми.
И хубави станаха – за прослава на майстора си и на Господа…
Че то моженето ни е от Бога, неможенето ние си го правим сами. За черкови тогаз даваха
хората.
И за школа, и за чешми…
Пък не е да са имали повече! От малкото си даваха. Пък вие сега не проклинайте беднотията си, щото онуй, дето днес идва на акъла ви, утре ша доде на ръцете ви!
Можете да сте господари на всичко и роби на всички, от вас си зависи.
Ако помежду си не градите толкоз дувари да ви делят, ами повече мостове да ви събират, правете, струвайте, оставете по нещо.
Първом за това мислете. Не слагайте талигата пред воловете! Като работиш със сърце, парите сами ша додат.“…
/ Цитат от „Дестинация Дряново“/ Ирина Кирилова
Беленският мост е сводов мост, разположен над река Янтра на 1 км от град Бяла (Област Русе), чието име мостът носи.
Той е построен от Колю Фичето и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство.
Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. Построен е по заповед на Мидхат паша.
Беленският мост пресича река Янтра. Той се намира на 1 км от град Бяла в Област Русе, на пътя между Плевен и Русе.
Той е дълъг 276 м и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни.
Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя.
Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени.
През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.
За Колю Фичето и Беленския мост Феликс Каниц казва:
„И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлична постройка на Балканския полуостров извън Цариград.“
Мостът е запазен като паметник на строителното изкуство. Използва се само като пешеходен. Южно от него е построен съвременен мост.
