“Можеше ли столичната ул. Граф Игнатиев да се казва Мидхад паша? Или Пловдив да е все Филибе? Не зная дали ругателите на Русия си дават сметка как щяха да се наричат те, щяха ли въобще да съществуват и какво щеше да представлява българската земя, ако не беше Освобождението. Убеден съм, въображението им не може да стигне дотам. Това са най-вече хора с ограничени интелектуални възможности, за които русофобията е просто занаят, канал за парични постъпления или стълба за държавен пост. Нищо лично. Затова е интересно да потърсим невъзможните корени на русофобията у нас”, анализира председателят на Общобългарския комитет “Васил Левски” Васил Василев във Фейсбук.
“Като се вгледаме в това явление, виждаме две истини. Първо, омразата към друг народ не е присъща на българите. Има ли у нас туркофобия, въпреки 500-годишното робство? Няма. Отнасяме се към турците като към приятелски, трудолюбив народ. Има ли германофобия, въпреки че германците са ни въвличали в двете си световни войни с катастрофални последици за нас? Не ! Има ли англофобия и американофобия въпреки бомбардировките 43-44 година, разрушили една трета от София? Има ли сърбофобия, гръкофобия? Няма! Тогава защо има русофобия, след като не само са ни освободили от робството, но са помогнали държавата ни да се изгради и са я опазили от разпокъсване след Втората световна война. Защо към тях омразата има характер на държавна политика?
Да, това идва от незначителна част от народа – някои управляващи, някои лумпени и главно либералните перденца. Може да са малко, но са на повърхността.
Да, у нас каймакът на обществото се е образувал от утайката му; да, руснаците също имат грехове към нас; да, но все пак?
Що за феномен – едни са ни причинили безброй мъки и нещастия, а не ги мразим, а други са ни измъкнали от робството и ги проклинаме. Това не е ли ненормално? Ненормалното явление може да има нормално обяснение.
В случая то е, че съвременната русофобия не е български продукт, тя е чужд плевел, присаждан на наша почва, тя е вносен вирус, предназначен да заразява податливи политически организми и продажни съвести.
Второто, което откриваме е, че русофобията не се стреми да предизвика омраза на българите към руснаците. Това няма как да се постигне. Все пак има Шипка, Гурко, Скобелев, Столетов, Сан Стефано…
Целта на този шум е чрез публични, предизвикателни обиди, хули и закани да се предизвика огорчение, обида, ненавист сред руснаците към българите. Наскоро някакъв сръбски професор ни нарече варвари и аз възневидях половин Сърбия заради него.
Когато президент на България, макар и бивш, сипе обиди към Русия, когато български вицепремиер просташки навиква руския патриарх, когато политически труп развива еврокариера върху русофобията, когато лумпени поругават руските паметници, а властта ги гледа благосклонно, естествено е руснаците да променят отношението си към българите.
Правят го бавно, но трудно обратимо. Ето, такава е схемата. Това е целта. Руснаците да ни гледат не като приятели и братя, а като предатели, неблагодарници и врагове. И когато попаднем в беда и се обърнем към тях за помощ, да кажат – каквото повикало, такова се обадило.
Това е в дъното, това е основната причина за русофобските изстъпления. Защото знаете ли кога Турция ще пристъпи към изпълнение на плановете си за България? Когато усети, че Русия ни е обърнала гръб. Не се надявайте тогава някой друг да тръгне да ни спасява. Другите ще ни продадат така, както продадоха Чехословакия през 1938 г. на Хитлер.
Най – кресливите русохулители са скрити проводници на схемата за ислямската дъга и на теорията за стратегическата дълбочина на бившия турски премиер Давутоглу. Русофобията не е толкова туркофилия, колкото българофобия. Тя е хибридна война не срещу Русия, а срещу България. Колкото повече ни откъсват от Русия, толкова повече ни набутват в хватката на Турция. И ако не направим нещо да поправим това ненормално явление, твърде възможно е един ден стратегическата дълбочина да ни погълне. И Трети март да отиде в небитието.”
Прочетете целия материал на следния линк:
© Actualno.com
