Сензационни разкрития за произхода на българите

Дълго време чакахме да се появи учен, който да стигне до категорично становище по проблема за произхода на българите. Имаме професори, които въз основа на една открита дума, правят кардинални заключения. Започна се с тюркската теория, която Златарски основаваше на думата „огл“, която НЕСЪМНЕНО била тюркската „агълъ“ и по никакъв начин не можела да бъде славянската „ъгъл“.

Имаме и Шафарик — привърженик на идеята, че българите са дошли от Финландия, но понеже във Финландия днес живеят хора, то беше пояснено от Рьослер, че специално българите са били отделно самоедско племе, демек сибирски канибали.

Имаме и застъпници на монголската теория. Тъй като човешката мисъл не познава граници, преминахме и Кавказ, и Волга, та се забихме чак в Манджурия. Оттам древните българи тормозили китайците и последните се принудили да построят Великата китайска стена, която се вижда и от космоса. Как да не сме горди, че в основата на всичко велико стоят българите?

Вметка: Вдигнахме три пръста и получихме сигнал от Тангра, който поздравява Йоло Денев и му напомня за славните времена, когато българите държали китайците на колене в продължение на седмици. По-нататък ще разберем и причината за това.

Но Монголия не беше достатъчно далеч. Следите в нашето проучване водеха до по-далечни земи. Ученият Иширков например познавал един японец, който твърдял, че в родината му било фрашкано с българи. С Япония континентът Азия свършва. Необходимо ли е да се ограничаваме с този материк?

Не, разбира се…

Алеко Константинов е ходил до Америка и е установил, че носиите на селяните от Софийска област били сходни с тези на тамошните хора. Явно не само ние сме обърнали внимание на тази гореща следа, защото Коперницки — един професор от Краков, намерил някакъв череп в днешна Румъния и БЕЗСПОРНО доказал, че е на българин. Този череп бил аналогичен на черепите на австралийските аборигени, затова напуснахме Азия и Северна Америка, за да посетим Австралия. А там, поне за известно време, бяхме в задънена улица.

 Част 2: Едно сензационно откритие

Учените добре ни водиха, но в един момент трябваше да продължим сами. Тъй като прародината на българите, както се очертаваше, трябва да е била някъде между Япония и Азия, Америка и Австралия, ние решихме да потърсим какво се намира между тези три континента. Първоначално се отчаяхме, защото там открихме само вода — Тихия океан. Но се сетихме, че на английски същият океан е наречен Pacific и тази връзка ни остави като гръмнати. Как не сме се сетили по-рано че „пасифик“ произлиза от думата „пасè“? Нали се твърди, че българите били скотовъдци. Те оставяли добичетата си да пасат. Мислим, че „фик“ от „пасифик“ е коренът на думата „фикус“. Българите, значи, са пускали говедата да пасат фикуси… някъде там.

Обнадеждени от новото откритие, потърсихме как така предците ни са карали стоката на паша в океана. Съгласете се, звучи невероятно и го осъзнаваме. Обаче… С думи не можем да опишем изненадата си, когато открихме, че са изписани безброй книги за някакъв континент Лемурия, известен още като Му, който се намирал точно там, преди да потъне — в Тихия океан, между Азия, Австралия и Америките.

Този континент потънал преди хиляди години, като най-високите му части и до днес се подават над повърхността като малки островчета. Е, кажете, че това не е сензация! Но ние тепърва започваме…

Преди да запознаем уважаемия читател с пътя на оцелелите българи след потъването на Лемурия/Му, нека видим какво е останало от този континент.

Както се вижда от горната снимка, днешният Великденски остров (Easter Island) е бил част от Лемурия. С какво е известен този остров? Ами със своите мегалитни блокове, разбира се.

Какво беше изумлението ни, когато открихме твърде подобни мегалити и тук, това са т. нар.  ДЕВТАШЛАРИ на територията на днешна България. Най-интересното е, че откриваме някои от девташларите край Плиска, сочена за първата българска столица, тоест българите са бързали да си направят сувенири от прародината в Лемурия, преди да са ги забравили. Различията между мегалитите на Великденския остров и девташларите в България отдаваме на дългите години на преселението.

Сега да видим какво се случва с българите след потъването на Лемурия. Нашите предци едва ли са разполагали преди толкова хилядолетия със сложни плавателни средства, затова допускаме, че те са се спасили от гибел, като са отплавали с еднодръвни лодки (моноксили) към най-близките континенти. Каква е причината да смятаме така? От събитията край Солун през 718 година, описани от византийския хроникьор Никифор, знаем че предците ни са използвали такива плавателни средства.

Част от българите във въстанието на Виталиан са били моряциИ така, българите са познавали моноксилите, сиреч едно от най-простите плавателни средства, затова имаме основания да вярваме, че те са бягали от потъващата Лемурия с еднодръвни лодки. Но допускаме, че може да са ползвали и салове като още по-просто плавателно средство, понеже няма да звучим научно, ако твърдим, че древните българи са били морски народ. Тези сложни политики ще оставим за доизясняване на професорската общност, на която ще ѝ трябват още десетилетия, преди да забележи хрониките за въстанието на Виталиан, в които е казано в прав текст, че българите са воювали и с кораби…

Та накъде са бягали нашите хора след гибелта на Лемурия? Понеже знаем от А. Константинов, че американските диваци имат сходни носии с нашите шопи, няма как да не предположим, че една част се е заселила в Северна Америка, където се е претопила в тамошните племена. Пътят през Япония и Азия ще обясним по-късно, а сега ще се опитаме да обясним теорията на краковчанина Коперницки за австралийските диваци, базирана на онзи незнайно какъв череп, нарочен за български.

Лемурия е граничила с Австралия, даже има теории, че двата континента са били свързани. За пореден път се изненадахме, когато открихме, че до ден днешен в южна Австралия има резерват, който е наречен, дръжте се да не паднете, ТАРА-БУЛГА!

Сред австралийските аборигени до колонизирането им от европейците е имало поверие, че от океана дошли хора, които се наричали Булга(ри), а техен бог бил някой си Тара. За разлика от африканското племе НГОМЕ-НГОМЕ, австралийските диваци не могат да произнасят звуковото съчетание „нг“, затова ние вярваме, че по тази причина те наричат бог Тангра само Тара. Този „океански народ“ Булга бил предвождан от КАНОВЕ или ХАНОВЕ, които се сбирали на едно място, където основали величествен град. Този град днес се нарича КАНБЕРА и е столица на Австралия. Не търсете легендата, а я приемете на доверие, защото аборигените вече са се претопили сред поданиците на Нейно Величество и са я забравили, преди да я запишат.

Ето, етимологически откриваме произхода на името Канбера — там, където КАНовете отиват да се сБЕРАт. Още по-интересното е, че вероятно българите са донесли името Австралия в Европа. Достатъчно е да споменем примера с днешна Австрия, очевидно видоизменена форма на Австралия.

Към австралийските българи ще се върнем пак по-късно. Сега нека разгледаме какво се случва с тези, които се отправиха към Азия. Нужно ли е да доказваме, че самото име „Азия“ се състои от АЗ и Я — двете български местоимения за първо лице, единствено число? Няма да го доказваме, излишно е.

Предполагаме, че българите първо се заселили в Япония. Основанията ни за това твърдение идват от книгата „Шогун“ на Джеймс Клавел. Авторът твърди, че японците имали традиция често да се къпят, докато европейците си лягали сред непраните въшлясали постелки с обувките и там се търкаляли с немитите си жени. Кой хубавичко се изкъпа след потъването на Лемурия? Българите! Затова българите първо трябва да са отишли при японците и са ги научили да се банят. Бихме могли да посочим и пожеланието „честита баня“, което до наши дни се е съхранило само сред българите.

В ред на тези мисли въобще не се изненадваме, че Иширков е познавал японец, който твърдял, че в Япония било фрашкано с българи. На английски името на Япония е Japan. Тоест ЖАПАН. С какво отива човек да се баня? С ‘ЖАПАНКИ, разбира се, за да не му се цапат петалата.

Но може ли малка Япония да побере народа на цял изчезнал континент? Това е немислимо, затова все по-често започваме да четем в хрониките на древните китайци за някакви си „българи“, които връхлитали връз тях да ги учат да се къпят. Не ги е спасила дори Великата китайска стена, която се вижда от космоса. Спомените на Йоло Денев са достоверни. Китайците наистина са прекарвали седмици наред на колене пред българите, които им миели косите и им чистели ушите. Защо седмици? Ами малко народ ли са китайците?

Явно Великата китайска стена е била причината българското племе да се раздели на две. Южните българи, които са били вече в Китай, оставят ксерокопие на своя древен лемурийски лунен календар и се отправят по Пътя на коприната към Балхарата на нашия икономист и псевдоисторик Петър Добрев. Този път минава северно от Индия, затова чуваме за българи и от индийците. Самото име Балхара е логично и закономерно. Мръсните китайци вероятно са напълнили с буболечки предците ни.

Най-голямата драма в нашата история е свързана с канибализъмИзолираните българи на север от Великата китайската стена (която, напомняме, се вижда даже от космоса и трябва да ни изпълва с гордост) се отправили от Монголия към Сибир и Финландия, за да задоволят очакванията на Шафарик и Рьослер. Там настъпва най-драматичният момент от древната българска история. Настигат ги австралийските българи. Последните се смесили с диваците и придобили техните черепи и самоедски навици, за да направят кефа на Коперницки. Защо самоеди-човекоядци ли? Ами скарали се нашите с диваците от остров Тазмания, южно от Австралия, изяли ги и останали без храна. Самото име Тазмания има български корен, защото освирепелите българи викали към мръвките на отсрещния остров: „Таз’ майна“, което е прабългарска псувня, еквивалент на днешното „тяхната мамица“.

Подгонени от глад, австралийските българи напуснали местожителството си край днешна Канбера и Тара-Булга и хоп-подскок през островчетата, останали от древна Лемурия над водата, озовалия се в АЗиЯ. Там нападнали събратята си край Сибир и Урал и затова ние смятаме, че Рьослер има право да ги нарича самоеди. Но милостивият Тангра ще остави ли своето избрано племе да погине? Сакън! Някой казал „сакън“ и затова друг веднага определил българите за тюрки, но ние доказахме, че те са лемурийци.

Сгащени от австралийските българи, финландските българи повикали на помощ балхарските българи. Преди братоубийствената битка Тангра им проповядвал идеята, че трябва да се прави любов, а не война. Така трите вида българи — монголци, балхарци и австралийци — се онодили и се получила мешана скара. Ето защо историкът Младенов много правилно посочва, че етнонимът „българи“ може и да произлиза от тюрко-татарската дума „буламак“, която и до днес на български значи БУЛАМАЧ. Само че ние доказахме, че българите са лемурийци, затова е по-вероятно татарите да са взели българите като основа за думата си за буламач, а не че те са нарекли така българите, защото са буламач.

Със сензационното си откритие за Лемурия, прабългарската родина, ние не само сдобряваме привържениците на чуждия произход на българите, които са разделени на различни течения, но ги сдобряваме и с историка Ганчо Ценов. Последният много добре доказа, че българите са скити, тоест местно население на Балканите, но той стои някак „изолиран“ не само от другите историци, които твърдят, че предците ни са дошли от Азия. Той стои встрани и от нашето откритие. Ние не крием, че го смятаме за един от малкото истински историци, затова сега ще го впишем неговата скитска история в нашата за Лемурия.

Досега ние проследихме преселението на лемурските прабългари предимно по суша. Имаме сведения, че след потъването на Лемурия една група от българите се отцепила от колектива и преплавала с моноксилите си целия Индийски океан. После се е шмугнала да прекоси и Червено море, което разделя Африка от Мала Азия. Тук тайфата се разделя. Едни тръгват във вътрешността на Африка, но удрят на пустиня. Понеже било сухо, кръщават обширното място СУХАРА, което с течение на годините и под влиянието на тамошните наречия преминава в САХАРА. Не им харесало и тръгнали да се връщат при другите. Пак се събрали. Срещата станала на територията на ЙЕМЕН в Мала Азия. Дори името ЙЕМЕН е българско — кратка форма на думите „Йе ме и мен“, които казал последният върнал се от Сухара/Сахара. Важно е да се отбележи, че тези българи по-късно стават причина за източнобългарския мек говор.

Няма никакво съмнение, че древните българи са дали името на Егейско мореСлед няколко седмици непрестанен ход същите тези юнаци стигат до Егейско море. Имаме основания да вярваме, че и това море е кръстено от българите, защото в една от изгубените песни на „Веда словена“ се пее как българите пропъдили митологични същества, които вървели наобратно — сиреч с дупето напред. По тази причина това море, което е гейско, се казва Е-Гейско или Егейско. Между другото българите гонят дупедавците с камъни (парчета мрамор) от съседното Мраморно море, така че можем да се определим като кръстници и на този воден басейн.

Заради несъвършенствата на гръцкия език, името на Егейско море е предадено на света в грешна транскрипция и сега е известно като Aegean. Но изначалната форма е Егейско, което за излишен път показва, че българите са автохтонното население на Балканския полуостров.

Като стана дума за гърците/елините, трябва да направим едно уточнение. Те се появяват като колонизатори в нашите земи с предубеждението, че българите са тюрки. Понеже няма друг начин да скрият, че всичко е въпрос само на едно предубеждение, те решават да ни наричат ТРАКИ. Но ние на фанариотски брътвежи не обръщаме внимание и много добре виждаме етимологичната връзка между ТРаКи и ТюРКи.

За да замажат хептен фалшифицирането на нашата история, гърчолята почват да ни викат и СКИТИ. Тук трябва да отбележим, че имат известни основания, защото малко ли скитахме от Лемурия до днешните си селища? Все пак сме потомци на Ахиловите мирмидони и основатели на велики градове, като Троя, както посочват древните хронисти, така че можем да изумим света, определяйки се като „уседнали скиталци“. Няма втори като нас!

Интересен е фактът, че някакво гърче Платон изцяло изПЛАТОНгиатствало историята за нашата прародина Лемурия и си я присвоило, като и до днес хората се позовават на него и търсят „потъналата Атлантида“. Те обаче не знаят, че истинското име е Лемурия/Му и българите имат по-добри сведения от гърците. Злите фанариоти доста се погрижили да заличат спомена за нашето древно минало. Правили са чудеса от храброст, само и само от името Лемурия да остане единствено „л“ в АтЛантида. Нито един друг звук не съвпада. Но и „л“-то, което е оцеляло, заедно с всичко останало, показва, че нашите предположения са верни.

И така, Ганчо Ценов също е прав като казва, че българите са потомци на скитите и старите трако-илирийци.

 Част 3: Заключение

След като изложихме сензационните си разкрития за прародината на българите, изпъкват следните факти:

• Българите са лемурийци. Този континент е изконно наш. Ако някога изплува, както се обещава в предсказанията, никой няма право да го заселва, без да ни плаща наем. Както сме почнали да си продаваме Дунавска България на чужденците, белким повече забогатеем като продаваме парцели и от Лемурска България.

• По всяка вероятност в името на българския владетел Омуртаг е закодирана цялата ни древна история. Ако го разчленим на О-МУР-ТАГ, ще получим следните резултати:

„О“ без никакво съмнение е „от“. Дори да има някакво съмнение, то отпада, щом посочим, че ирландците също поставят „о“ пред имената си. А ирландците са българи. Те сами в своите легенди посочват, че произлизат от народа ФИР БОЛГ, който някога живял в Тракия.

„МУР“  е „Лемурия“. Причината да смятаме това е, че Лемурия е известна и като Му. В „МУР“ от Омуртаг ние виждаме междинна фаза преди пълното разпадане на пълното название Лемурия до краткото Му.

„ТАГ“ категорично е турското „ДАГ“, което значи „планина“.

Като съберем разбивката О-МУР-ТАГ, получаваме ОТ-ЛЕМУРСКИТЕ-ПЛАНИНИ. И най-малкото съмнение отпада, след като посочим, че българите са планински народ и се зачукват във всяка планина, за която може да се сети човек — Урал, Кавказ, Памир и Хиндукуш, Тибет, Балкана, Рила и Родопите… А ето ви сега и слънчевите планини на Лемурия, окъпани с топлите вълни на Пасифика!

• Българите не сме нито тюрки, нито траки, нито скити, нито сармати, нито фини, нито чỳди, нито памирци, нито монголци, нито сибирци… ние сме всичко това. Както Младенов много добре е посочил — ние сме буламач. Сега взимаме предвид напредъка покрай откритието ни и казваме: Да, ние сме буламач, ама с корени в митичната Лемурия. Всъщност наш ген живее във всяка от съвременните народности.

• Ние, българите, сме кръстници на всички места, през които сме минали по време на чергарстването си от митични, през предисторически, през средновековни, та чак до днешни времена. Затова индоевропейските езици трябва да се наричат с по-краткото наименование български езици. Докато кажеш „индоевропейски“, и то се мръкнало. Спонтанно се сещаме за още едно доказателство, че българите сме световни кръстници. На руснаците, както е известно, им викат още руси. Защо? Ами защото българите са преценили, че доста от тях се открояват с руси коси. (На ЧУКчите и монГОЛИТЕ няма да се спираме в този труд.)

 Няколко думи за следващите ни проучвания

Наясно сме, че с това откритие разбиваме всички досегашни представи за произхода на българите. Но и самата дума „разбиваме“ не е много точна, защото реално ние „събираме“ и „сдобряваме“. Всяка от досегашните теории казваше част от истината, но никой преди нас не е имал нужната смелост да подреди парчетата от пъзела в една обща и изчерпателна картина — картина, която съчетава исторически извори, антропология, етнография, лингвистика и всяка друга научна дисциплина. Понеже знаем всичко, което може да се знае, само ние можем да постигнем такива съвършени резултати и по пътя на интердисциплинарното проучване да намерим истината.

За революционното си откритие професорски титли не искаме. Не е измислена още титла, която да е равна на нашия гений. Освен това тепърва започваме… Изобщо нямаме намерение да се задоволим само с Лемурия като крайна цел в издирването на българското начало. Имаме сведения, че, преди да се заселят в Лемурия, българите са обитавали места, които излизат извън границите на нашата малка планета Земя.

Крали Марко и Марс са в тясна етимологична връзкаСъмнителен ни се струва фактът, че българите имат най-древния календар, който е ЛУНЕН календар. Освен това митичен герой от българския фолклор е Крали Марко. Ако вземем името МАРКО, веднага откриваме етимологична връзка с планетата МАРС. Поставянето на граници до Марс също е ограничаване на мисълта. Това би означавало, че все пак българите не са нещо СЪВСЕМ чуждо на тази част от всемира. За да можем да бъдем приети сериозно от професорите с юдо-масонска и/или съветска закваска, ние трябва да излезем извън всякаква орбита на Земята и нейните сателити и близки планети.

Интригуващо е, че кръстиха десетата планета от Слънчевата система с името Хуя. Било на някаква индианска богиня на дъжда, ама ние вече знаем кой отиде при тези индианци, за да се оноди с тях, след като се спаси от потъваща Лемурия. Ами Мачу-Пикчу, планинският град на българо-индианската империя? Само ние ли виждаме българското влияние в името? Но да не се отнасяме с нецензурни размишления…

Да вземем думата ВСЕЛЕНА. Трябва ли изобщо да доказваме, че „вселена“ е изградена от българските думи В-СЕЛЕНА, сиреч „в село“? А щом Вселената е българско село, бая ще се озорим, преди да открием самата пра-пра-прабългарска столица в една далечна, далечна галактика, където са живели нашите междузвездни канове със светлинните си джедайски мечове.

Като открием нещо повече, ще пишем пак. А дотогава — много им здраве на професорите!

                                               https://www.otizvora.com/2015/11/7259/