SPAROTOK – ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
PAVEL SERAFIMOV – THE TRUE BULGARIAN HISTORY
ЕЛИНИ, ТРАКИ, БЪЛГАРИ – ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ НАРОД, ИЛИ ЗАЩО АХЕЙЦИ И ТРОЯНИ ГОВОРЯТ ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК?
Все повече се убеждавам в правотата на думите на Наполеон Бонапарт. Преди около две столетия, той казва следното: “Qu’est ce l’histoire, sinon une fable sur laquelle tout le monde est d’accord” – Какво е историята, освен измислица, с която целият свят се е съгласил?
Да, звучи абсурдно, но действително определени схващания от историята, макар да са отдавна приети, не са нищо повече от една добре режисирана в нечия полза заблуда. Нека се замислим – как са оформени нашите вярвания и нашите виждания по различни въпроси? Нима училището и университета не са основните фактори? От родителите си приемаме много неща на доверие, но да не забравяме, че съзнанието на майките и бащите ни също е повлияно от образователната система.
Веднъж проникнало в съзнанието ни, дадено схващане се загнездва, превръща се в наша истина и ние оказваме упорита съпротива, ако някой, макар да се изказва ясно и аргументирано, се опитва да ни убеди в нещо различно от това, което знаем. Тук е мястото да използвам още един цитат, този път на човек живял в ново време.
Известният със своята проницателност Джон Фицджералд Кенеди казва следното: “Често, най-големият враг на истината не е лъжата – преднамерена, коварна и нечестна, а митът – устойчив, упорит, ефимерен. Твърде често ние поддържаме старите виждания на предшествениците ни. Ние предпочитаме по-скоро да се възползваме от удобството на вече създаденото мнение, отколкото да си причиним неудобството на критичното мислене.“
Преди да преминем към темата за това, кои действително са старите елини, каква е връзката им с траките, а и защо те са наши предци, а не предци на южните ни съседи, нека разгледаме няколко отдавна наложени и общоприети заблуди.
Понастоящем ние смятаме ирландците, шотландците, уелсците и бретонците за келти. Езиците им отдавна са класифицирани като принадлежащи на келтската езикова група. В миналото се е вярвало, че ирландците, уелсците и др. са роднини на обитавалите Галия келти, познати още като гали, но проучвания от ново време показват, че това не отговаря на истината. Обитаващите Британските острови народи са само повлияни от живелите по времето на Античността, на територията на Франция, Белгия и Испания келти.
Благодарение на работа на Саймън Джеймс разбрах, че ирландците, шотландците и др. са наречени келти едва през XVI и XVII век, или с други думи – повече от 2000 години след времето когато старогръцки автори са писали за келтите.
Причината, поради която Джордж Бюкянън и Eдуард Луид обявяват своите сънародници – шотландци и уелсци за келти, са езиковите прилики на шотландския гаелски и уелския с келтския говорен от старите гали.
Езиково влияние и общ произход обаче са две напълно различни неща. В Мозамбик се говори португалски език, но този факт не прави автоматично африканските жители на страната народ делящ един произход с имащите европейски корени португалци.
Друга отдавна наложена заблуда засяга отново хората, които ние считаме за келти, а именно шотландците. Тяхната народна носия е добре известна, великият актьор сър Шон Конъри се е явявал многократно на важни събития с килт (шотландска пола). В миналото бях напълно уверен, че този вид облекло е бил типичен за островните келти още от най-дълбока древност. Отново благодарение на работа на Саймън Джеймс, аз разбрах, че шотландския килт е от сравнително ново време и няма нищо общо със стария национален костюм, който за мъжете е включвал панталон.
Иронията е, че килтът е изобретение на англичанина Томас Роулинсън, който бивайки притежател на леярна е искал да направи облеклото на своите шотландски работници по-практично за работа с разтопен метал. До този момент -1730 година, бедните шотландци носят наметало захванато в кръста с колан, а богатите хора ползват панталони. През XVIII век, през така наречения Келтски Ренесанс, килтът става популярен и благодарение на личности като сър Уолтър Скот придобива имиджа на типична шотландска носия.
Ако някой не е запознат с тази информация, която може да се срещне в работата на британския учен Саймън Джеймс, не би и повярвал, че реално ирландците, уелсците и шотландците не са келти, не би повярвал и на това, че шотландския килт реално е изобретен от англичанин. Без наличие на алтернативна информация, дори и интелигентен, прогресивен човек би оказал съпротива на твърденията, че шотландците и ирландците не са роднини на келтите, с които Гай Юлий Цезар води войни.
Всъщност, не само информацията е ключ към истината, но и нашата готовност да приемем новите данни, да ги проверим и уверявайки се, че те са достоверни, да си изградим нови представи. Кенеди е прав – веднъж установените вярвания се премахват много трудно. А когато се намират безсъвестни, интересуващи се само от кариерата си хора, които да поддържат старите лъжи, то пътя към истината става още по-труден.
Трудното обаче не е невъзможно, а когато истината засяга нашето минало и има потенциала да промени нашето бъдеще към по-добро, то трябва да се действа – решително, упорито, без страх.
Ако всеки родолюбив и прогресивно мислещ българин провери представените в тази работа твърдения, ще се увери, че те са правдиви, а с това ще започне на гледа не само на историята, но и на настоящето с други очи. Пробуденият човек вижда това, което другите търсещи лесното не могат. Пробуденият човек намира решения там, където този, който се е оставил на течението се е отчаял напълно.
Нека разгледаме името елини и да видим за кого е ползвано то най-рано. Тази подробност е от голяма важност, защото все пак, истинските елини са само тези, за които въпросното име е употребено най-рано. Определено народно название може да се приеме от други хора по една или друга причина, но дали някой се нарича по определен начин въз основа на наследствено право, или си е присвоил чуждо име понеже е престижно, са две напълно различни неща. Нас ни интересува само истината.
Днес името елини се ползва като самоназвание от нашите южни съседи, които ние назоваваме гърци. Официално те обитават днешните си земи поне от Бронзовата епоха. Факт е обаче, че ималите контакти с древнобалканските народи: хети, асирийци, стари евреи, египтяни, а и познаващите добре Средиземно море финикийци не познават народ с име елини. Не съществува нито един древен документ, в който етнонима елини да фигурира. Как да си обясним този “феномен”?
Всъщност няма нищо странно. Това, че хети, египтяни и др. не са чували за народ с име елини не означава, че такива хора не са съществували. Липсата на народностно име елини в хетски, египетски, староеврейски и финикийски документи само показва, че по време на късната Бронзова епоха, въпросното название още не е станоло колективно, т.е. не е важало за голяма група хора, а по-скоро е ползвано от сравнително малка група балканци, които не са напускали родните си земи и не са влизали в контакт с народите от Анатолия, Леванта и Северна Африка. Логично обяснение, нали?
За да разберем къде и за кого е важало най-рано името елини, трябва да разгледаме подробностите от работите на редица стари автори. За целта можем да ползваме един богат справочник – този съставен от Уйлям Смит (Dictionary of Greek and Roman Geography). Там е представена ясна информация за елините, истинските елини.
Едно изказване на Ахил Пелеев представя интересни данни. Произлизащият от средите на старите балканци герой казва следното: “Зевсе, царю пеласгийски, додонски, живеещ далече и властващ в хладната Додона, заедно с жреците си сели – спящи на земята c голи нозе”
“Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ, τηλόθι ναίων,
Δωδώνης μεδέων δυσχειμέρου, ἀμφὶ δὲ Σελλοί
σοὶ ναίουσ᾽ ὑποφῆται ἀνιπτόποδες χαμιεῦναι.”
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo
В българския превод на Илиада, макар като цяло да е направен доста добре и професионално, името на жреците на пеласгийския Зевс – селите, е пропуснато:
Зевсе додонски, царю пеласгийски,[194] живеещ далеко,
властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно
235с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.
https://chitanka.info/text/2033/16#textstart
Този пропуск е голям, защото точно пеласгите сели са ключа към произхода на името елини и е наистина странно, че то липсва в нашия превод на Омировата творба. Дори в бележките под стиховете няма и помен от селите, като при това е дадена некоректна информация, според която пеласгите са приморски народ. Реално пеласгите и траките са най-древните обитатели не само на крайбрежията на страната наречена Гърция, но на почти цялата ѝ територия, а това не е споменато изобщо:
“В град Додона Зевс имал прочут храм. Пеласгите били приморско племе.”
https://chitanka.info/text/2033/16#note_2033-16-195
Ахил Пелеев – изображение от древна ваза
Да се върнем при речника на Уйлям Смит. Там е обяснено добре – без пропуски и без заобикалки що за хора са селите, обяснено е и, че тяхното име е прототип на името елини. С течение на времето народностното име сели бива представено като ели, а по-късно и като елини:
“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,–a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.” (Aristot. Meteor. 1.14.)”
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo
Излиза, че най-древната географска област носеща името Елада е била малка – само земите край Додона (по сведения на Аристотел). Ясно е и, че ели, елини е по-късното, прекроено от речта на данайците представяне на племенното име сели, които Ахил определя като пеласги.
Както съм казвал многократно – пеласги и траки са хора от един произход. За това не бива да се учудваме, че освен в принадлежащия на пеласгите Епир (в който се намира Додона), хора с името сели обитават и Тракия, по-точно земите край Хемус (Стара Планина), а дори и крайбрежието на Бяло море, известно по време на Античността като Тракийско море.
За това, че съществува област с име Селетика в Среден Хемус (Стара Планина) е писал отдавна Вл. Георгиев (Траките и техния език, 1977, с.18). Същият автор обяснява, че елемента Селим/Σελυμ присъстващ в тракийския топоним Селимбрия/Σελυμβρια е дат.пад.мн.ч. на племенното име сели/Σελλοί обитавало Северозападна Гърция (Епир бел.авт.), идващо от ие. *sed-lo.
Данните са ценни, но са пропуснати две важни подробности. Първата е, че склонението с окончание -им, както е при Селим/Σελυμ -дат.пад.мн.чн на сели, е типично за старобългарския, в който срещаме каменьмъ, небесьмъ, именьмъ, пѫтьмъ – дат. пад. мн. ч. на каменъ, небо, име, пѫтъ.
Не е обяснено и, че тракийското и пеласгийско племенно название сели/Σελλοί – от ие. *sed-lo се тълкува не чрез старогръцки, а със стблг. сѣдѣти-седя, управлявам. Тракийското и пеласгийско название сели/Σελλοί, превърнато по-късно в ели, елини и, което гърците използват като свое, реално е наше и притежа
ва значение заселени, имащи постоянно обиталище, или пък управляващи.
Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи бръсната глава и кика
Трако-пеласгийският произход на селите обяснява защо пеласгът Ахил Пелеев, когото Йоан Малала свързва с българите, говори същият език, който говорят траките пеони и мизи – също отъждествявани със старите българи от Йоан Зонара и Йоан Цеца. Макар да са противници по време на Троянската война, ахейците обитаващи Пелопонес и трако-трояните от западна Мала Азия делят едни корени. Това е причината Омир нито веднъж да не използва в работата си думата варвари, чието най-ранно значение е хора говорещи различен език.
Не е тайна, че ахейците Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс. Този тракийски благородник установява властта си над цял Пелопонес давайки името си на полуострова дълго преди Троянската война:
“ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”- Strab.7.7.1
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html
От друга страна Страбон свидетелства, че пеласгите са обитавали цяла Гърция, а и самият Пелопонес е носил името Пеласгия:
“As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece….And the Peloponnesus too, according to Ephorus, was called “Pelasgia.” – Strab.5.2.4
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
Ако ахейците са потомци на траки и пеласги, то какъв друг език да говорят освен трако-пеласгийският, който е и майчин език на основателите на Троя? Ето защо Ахил Пелеев се е разбирал прекрасно с противника си Хектор – без да има нужда от преводач. 
Изображение на трако-троянец – тясната куртка и панталоните са типични за облеклото на старите българи
Със сигурност за доста хора твърдението, че името елини по право принадлежи на нас българите изглежда абсурдно, но ние трябва да следваме фактите а не общоприетите лъжи. Името елини действително ни принадлежи по простата причина, че ние сме наследници на трако-пеласгите носили името сели – прототип на ели, елини.
Прочитайки този материал, без съмнение доста хора ще разберат, че не само Кенеди, но и Наполен има право казвайки, че историята е измислица, с която всеки се е съгласил.Тези, които си направят труда да проверят изложените тук твърдения, ще осъзнаят на какви грозни манипулации е подложена нашата история, а и как сме ощетени както от чужденци, така и от свои.
Вместо в учебниците ни по история да пише, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, чиито представители са участвалите в Троянската война траки и пеласги, нашите скъпи професионалисти се надпреварват да повтарят и циментират още по-здраво лъжите създадени от враговете на народа ни. Голям брой специалисти се чудят в кой ъгъл на Азия да запокитят корените на дедите ни и същевременно отричат всяка информация, която изобличава вредните за България постулати.
Дори когато резултатите от генетичните проучвания показаха, че във вените ни тече същата кръв както на най-древното балканско население, историците отказват да признаят грешките си, да поискат прошка за деянията си и да ревизират вижданията си.
За обикновените хора има оправдание – те не разполагат с данните, времето, средствата и подготовката на специалистите, но професионалните историци, археолози и езиковеди би трябвало да знаят как стоят нещата, за тези, които обучават българските студенти няма оправдание.
Един ден младото поколение ще потърси сметка на тези, които удължиха живота на вредните лъжи и ощетиха безкрайно много българския народ.
Бог е всеопрощаващ, но дали изстрадалият, ограбен и унизен народ ли ще намери сили да прости?
