Фирма от обръчите на земеделския министър Десислава Танева точи евросубсидии от Държавен фонд „Земеделие”, за да отглежда…бурени. В името на кражбата някои от нивите на „Силмик” ЕООД дори били обявени като „биологично производство”, показа разследване на euractiv.bg.
Проверката на Narod.bg в Търговския регистър показа, че дружеството се управлява от 36-годишната Мария Андреева Ефтимова. „Силмик” обаче е собственост на регистрираната в мъглижкото с. Дъбово „Терамадре” АД. В борда на директорите влизат въпросната Мария Ефтимова, плюс още две дами – 28-годишната Анелия Георгиева Балабанова и 39-годишната Десислава Василева Колева. „Терамадре” АД участва като собственик, освен в „Силмик”, в още две фирми – „Актарус” ЕООД и „Би-ЮФуд” ЕАД.
Според източници на Narod.bg „Силмик” ЕООД била дълго време е била под протекцията и на чиновници и политици от ГЕРБ-Пловдив.
Ето какво пише в своето разследване на Валя Ахчиева:
Море от плевели по нивите. Такава гледка бързо преминаваше през прозореца на автомобила ни, пътувайки от Казанлък към Сливен по подбалканският път край село Дъбово, Старозагорско. Плевелите бяха толкова високи, че не виждах дори както е засято. Не знам защо, но точно в този момент се сетих за онова скандално изказване на земеделския министър Десислава Танева, публикувано във видео от сайта „Бивол”.
По време на онлайн среща през месец юни производител на зеленчуци попита Танева защо са получили европейски субсидии за несвършена работа. Тя бе видимо смутена от въпроса и отговори, че измамите с еврофондовете не трябва да се разгласяват и ако информацията стигне до Европейската комисия, парите ще бъдат спрени.
След публикацията Танева се оправда, че думите и били извадени от контекста. Но секретарят на Асоциация „Български пипер” Георги Василев, този същият, който зададе въпроса на министъра, контрира, че
Има схема за целенасочено крадене
и 60 процента от хората, които кандидатстват по програма „Обвързана подкрепа” всъщност лъжат с помощта на Министерството на земеделието и храните. По думите му това много добре го знаели в Държавен фонд „Земеделие” и в министерството. Те всяка година им го казвали, откакто имало тази програма.
Отбихме от пътя и влязохме в село Дъбово. Там поразпитахме хората какви са тези ниви в землището и какво се отглежда на тях. Казаха ни, че арендатор там била фирмата „Силмик”. Фирмата била засяла соя в тези парцели. Някои от имотите били заявени пред Държавен фонд „Земеделие” като биологично производство за европейски субсидии. Но кои точно са тези площи, хората не знаеха.
Отидохме на най-близката нива до къщите. Пътят минаваше покрай някогашния стопански двор в селото. Там видяхме как изглеждаше соята на тази година на 10 септември. По това време хората прибират слънчогледа и соята. И на тази нива също би трябвало комбайн да прибере продукцията соя. Но
соя почти не се вижда
Само някои малки шушулки, още зелени и с неразвити семена в тях. И това трябва да бъде екологично производство… Наоколо имаше само плевели. Тук-там се виждаха стръкчета зелена соя, висока около 10-15 сантиметра. За тези хвърлени семена без плод ще се получат европейски пари.
Нямаше смисъл да обикаляме още сред полето, след като не знаехме, коя нива с какъв номер на имот е и кой е арендатор по документи. Не знаехме още по коя програма за субсидии е заявена. Тези данни се съдържат само в системата на Държавен фонд „Земеделие”, а с тях разполагаха и в Министерството на земеделието и храните. От местните хора разбрахме, че фирмата „Силмик” има стопанство и офис в самото село Дъбово. Отидохме да ги потърсим. И да ги питаме как отглеждат биологична соя и къде е соята, която ще жънат сред това море от плевели.
В стопанството на „Силмик” не бяха разговорливи. Казаха ни, че нямало никой от управата. Но на двора стоеше един от работниците – Христо. Той бил тракторист на фирмата. Упорито го питах как отглеждат биологичната соя и защо не я виждам по нивите, но той твърдеше, че имало соя. И че я отглеждали, но нито я пръскали, нито я торели. Затова била био. Те щели да я ожънат, като приключели с жътвата на слънчогледа. Аз продължавах да питам за гората от плевели, но Христо твърдеше, че имало и плевели, имало и соя. А освен това, кравите били изяли соята.
Отидохме в съседния град Мъглиж. В сградата на общината се намираше общинската служба по земеделие. Въпросът ми към началника на тази държавна институция беше дали са ходили на теренни проверки по нивите, засети със соя? Евелина Колева ни отговори, че само една фирма е заявила тази стопанска година, че ще отглежда биологична соя. Фирмата „Силмик” ЕООД била очертала полетата. Но хората от службата не били ходили на никакви проверки, защото те им се спускали „отгоре”. Министърът на земеделието трябвало да им разпореди в кои полета, къде и какво да проверяват. Тази година им съобщили, че в техния район ще има самолетно заснемане, извършено от Министерството на земеделието. Какво ли биха показали тези снимки от въздуха? Соята или плевелите?
Това се питах, докато пътувахме към Хасково. Там се намираше Техническият инспекторат на Фонд „Земеделие” за Старозагорска област. Исках да ги питам: Правили ли са проверки на биологичната соя, отглеждана от фирма „Силмик” и заявена за европейски субсидии? И какво са установили, след като е тяхно задължение да контролират Мярка 11 – това са европейските пари за биологично земеделие.
Нищо не успяхме да научим в Хасково. Охраната на входа ни съобщи, че директорът на Техническият инспекторат Калин Йорданов, нямало да ни даде интервю, защото му било забранено. Бях изумена. Ние дойдохме от подножието на Стара планина почти до турската граница, а в тази държавна институция не могат да ни кажат две думи за европейските пари по Мярка 11.
Отговорите получих в София в интервю с Димитър Димитров, който е директор на дирекция „Противодействие на измамите” в Държавен фонд „Земеделие”.
На него му беше му известно името на фирмата „Силмик”. През последните години била в рисковия анализ на Фонда. И тази стопанска година 2020-та също. Досега били извършвани много проверки на фирмата, след много получени сигнали, но някои от проверките приключвали без съмнение за измама. Други били изпратени на прокуратурата. Но и там не били установили данни, които да сочат към извършване на престъпление. Димитров съобщи, че тази година те не са ходили на проверка по нивите, заявени с биологична соя, въпреки, че „Силмик” е в рисковия списък и била определена за теренна проверка.
Питам го защо не са отишли на полето, след като стопанската година приключва само след няколко дни – на 30-ти септември? И като се изоре нивата, какво ще видят инспекторите след това? Нищо! Ще им кажат, че тук е била засята соя. И като открият следи от соя – проверката ще установи, че всичко е наред! И че на тази площ се е отглеждала соя. Не е ли смисълът на тези теренни проверки на Техническия инспекторат да се наблюдава, как се отглежда биологичната соя? И дали въобще има соя? Каква соя? И коя е целта на Мярка 11 – да засееш една култура или да отгледаш една култура – биологично производство?
Шефът на борбата с измамите във Фонд „Земеделие” отговаря, че те всички се надявали на нивата да има соя. Но нямало практическа възможност да отидат навсякъде на проверка. Той уточнява, че всъщност колегите му от Техническия инспекторат
Не се вълнували от добивите
Защото това не било заложено в критериите при извършването на проверката на място. В това е парадоксът. Затова отново отидохме на нивите, засети със соя, отглеждана като биологично растениевъдство от фирма „Силмик”. Това направихме на 19-ти септември. Но този път бяхме подготвени. Единственият начин да идентифицираме площите, заявени от фирма „Силмик” за европейски субсидии при отглеждане на биологична соя, беше да се нанесат всички данни, които ни предоставиха от Държавен фонд „Земеделие” върху сателитното изображение на Google Earth.
С помощта на геодезисти, нанесохме въпросните имоти според Картата на възстановената собственост/КВС/. Получи се карта с два парцела, съдържащи много имоти, върху които трябва да се отглежда биологична соя, заявена за субсидии по Мярка 11.
Трябваше да отида в землището на село Дъбово и с помощта на GPS-а на мобилния си телефон да отида точно там, където сочат данните върху тази направена от геодезисти карта. Избрахме две точки от този цифров модел. Едната точка е от подбалканския път, на моста, под който минава жп линията. Оттам като погледнеш към полето, всичко това трябва да е биологична соя, заявена за европейски субсидии. От тази висока гледна точка се виждаха само плевели.
Втората точка щяхме да открием по-трудно. Тя беше на срещуположната страна – вътре в нивите. Според картата два пъти трябваше да преминем през един канал. На първото място успяхме да преминем с автомобила. Но на второто – не. Затова тръгнахме пеш. Преминахме през дълбокото калище и…най-после. Според данните на Фонд „Земеделие” и сателитното изображение на Google Earth, по тези ниви трябва да има биологично отглеждана соя и заявена за европейски субсидии по Мярка 11.
Но къде е соята?
Аз не виждах соя, а плевели. Плевелът бутрак, който беше висок почти колкото мен. Търсим нива, засята с биологична соя, а намираме…плевели. Изведнъж намирам едно стръкче соя! С малки шушулки. Това ли ще жъне комбайнът? Ето, на две –три крачки встрани, откривам и друго стръкче соя с изсъхнали шушулки. И те чакат комбайна.
Аз все още не знаех на коя нива съм била първия път в село Дъбово, сега успяхме да отговорим и на този въпрос. Отидох на същото място – тази най-близка нива до стария стопански двор. И заснех данните на моята локация с мобилния си телефон. Кординатите на моето местоположение в нивата, геодезистите нанесоха върху цифровия модел. Според данните, соята в този имот е заявена от фирма „Силмик” не като биологично земеделие, а по програмата за директните плащания и като протеинови култури.
Междувременно от Министерството на земеделието ми отговориха, че заявените площи за кампания 2020-а, от арендатора – фирма „Силмик”, попадат в територията на самолетното заснемане. И ми изпратиха и снимките от самолета на тези два парцела за биологична соя по Мярка 11.Само че тези самолетни снимки не показват нищо друго, освен че има земя, която се обработва. За контрола на европейските субсидии тези самолетни снимки не вършат никаква работа. Те не могат да установят дали се изпълняват всички изисквания по Наредба 4 за биологичното земеделие. В тази наредба пише, че за биологични култури трябва да се прилагат добри земеделски практики. Трябва да има ръчна обработка на посевите. Да се спазват и минимални изисквания за торене със специални по-скъпи препарати. И земята трябва да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Всичко това самолетът не може да го покаже с тези снимки.
Вече в София, потърсих специалистите по растениевъдство. Исках кадрите със соята да коментират в Селскостопанската академия. И там попаднах на доайена – академик Атанас Атанасов. Показвам му снимките и питам:
„Вие виждате ли соя?“, питам аз
„Доколкото аз разбирам от соя, това е много хубав плевел! – през смях ми отговоря той. И продължава – Това е хубав посев на плевели! Ако е медицинско растение, то може да бъде отглеждано за определени медицински екстракции на вещества. Но това няма нищо общо със соята! Карате ме да се смея! Не виждам соя! Показвате ми разни снимки.Аз не мога да се правя на идиот! Няма соя!”, отговаря професорът.
За да не чуди повече академик Атанасов защо му показвам тези снимки, аз обяснявам, че някои фирми заявяват площи, че на тях ще отглеждат биологична соя. И после чакат европейски субсидии. Дали ще получат такива? И тогава, както се смееше, изведнъж академик Атанас Атанасов стана гневен:
„Не, не, не! Това вече не мога да го приема! И като учен, и като човек! Това е недопустимо! Не е човешко! Не е морално! Не е етично! Както искате го кажете!. Тук няма соя! Този плевел е толкова силен, че друг плевел, освен този, не се вижда!”.
След срещата ми с академик Атанас Атанасов, потърсих за експертиза и доц. Георги Георгиев от Опитната станция по соята в Павликени. Това е едно от поделенията на Селскостопанската академия. Доц. Георгиев беше категоричен:
„От пръв поглед си личи, че грижи почти не са прилагани там. При биологичната соя трябва да се прилагат механични методи за борба с плевелите. Това означава, че след сеитбата, по време на вегетацията на соята, има определени фази, когато може да се влезе с трактор и с култиватор, за да се окопаят поне междуредията. Задължително се прилага и ръчно окопаване, което много оскъпява производството. Но тук най-вероятно не е имало такова. Тези плевели са пораснали толкова много за цялата вегетация, откакто е поникнала соята. Гледайки снимките, мисля, че най-вероятно сега ще се пристъпи към разораване. Към дисковане или разораване на самия посев.”
След този разговор доц. Георгиев ми показва снимки от биологичната соя в тяхното опитно поле. Неговите снимки показват нещо съвсем друго. Дълги зелени редици със соя, без нито един плевел, ръчно окопавани. После редиците стават жълти. И височината на соята е до половин метър. После – жътва на соя. И накрая, продукцията от тази стопанска година – зърна от биологична соя. Такава е соята в Павликени, в Опитната станция по соята, където се прилага науката в земеделието. А какви принципи се прилагат при сертифицирането на биологичното производство . Била ли е на проверка по полетата в село Дъбово контролиращата фирма, с която „Силмик” е сключила договор за това?
Списък на всички сертифициращи фирми виси на сайта на Министерството на земеделието. От Фонд „Земеделие” ми посочиха коя сред тях контролира арендатора „Силмик”? За настоящата година това е фирмата „Серес – Сертификация на екологични стандарти”. Тя е международна компания с централа в Германия. В София се намира офисът фирмата за България. Откривам самия инспектор – Павел Чанов. Интервюто с него наистина ме шокира.
Оказа се, че всичката соя, която отглежда арендаторът „Силмик” в землището на село Дъбово е сертифицирана от фирмата „Серес” като биологична соя. Но само онези два парцела са заявени по Мярка 11 за европейски субсидии като биологично производство. Останалата биологична соя е заявена по други програми за европейско финансиране.
И да! Ходили са на проверка от фирмата „Серес” в стопанството на „Силмик”. Самият инспектор Чанов бил на полето с биологична соя. Бил там на проверка на 23-ти и на 24-ти юни, т.г.
Всичко със соята било наред
Нямало несъответствия. Нямало използване на забранени препарати. Не били открити следи от забранени вещества.
„ А видяхте ли там соя?“, питам инспектора от сертифициращата фирма.
Да. Видях я. – отговаря.- Беше около 10-ина сантиметра.Имаше и плевели, но не знам какъв вид е плевелът. И след проверката подписахме доклад и издадохме на „Силмик“ сертификат, че те отглеждат биологична соя“.
Инспектор Павел Чанов ни показа този сертификат, който е качен като публичен документ на сайта на Министерството на земеделието. В него пише, че от всичките около 64 хектара, в които „Силмик” е засял соя, можело да се добие биологична продукция до 128 тона. Това са по 2 тона на хектар или по 200 кг на декар.
