В Индия преподават „4-те закона на духовността“:
– Първият казва:
„Човекът, който пристига, е правилният човек“, тоест никой не влиза в живота ни „случайно“, всички хора около нас, които взаимодействат с нас, са там за нещо, за да ни накарат да се учим и да продължим напред във всяка ситуация.
– Вторият закон гласи:
„Това, което се случва, е единственото нещо, което може да се случи.“ Нищо, нищо, абсолютно нищо, което ни се случва в живота, не би могло да бъде иначе.
Дори и най-малкият детайл.
Няма: „ако бях направил такова нещо, щеше да се случи друго …“, не.
Това, което се случва, е единственото, което може да се случи, и трябва да бъде така, за да научим съответния урок и да продължим. Всяка ситуация в живота ни е перфектна, въпреки че умовете и егото ни са устойчиви и не желаят да го приемат.
– Третият казва:
„Всеки момент, който започва, е подходящият момент“.
Всичко започва в посочения час, нито преди, нито след.
Когато сме готови да започне нещо ново в живота ни, това е мястото и времето, от където ще започне.
– И четвъртият:
„Когато нещо свърши, свършва“.
Съвсем просто.
Ако нещо е приключило в живота ни, това е за нашата еволюция, така че е по-добре да го пуснем, да вървим напред и да продължим напред, вече обогатени с този опит.
Мисля, че не е случайно, че четеш това, ако този текст е попаднал в живота ти днес. Нито една капка дъжд никога не пада на грешното място.
Идва време в живота ти, когато се отдалечаваш от цялата драма и хората, които вярват в нея, обграждаш се с хора, които те карат да се смееш.
Забравяш лошото и се фокусираш върху доброто.
Обичай хора, които се отнасят добре с теб и се моли за тези, които не го правят.
Животът е твърде кратък, за да бъдеш всичко друго, но не и щастлив.
Падането е част от живота, ставането е отново живот.
Мисля, че не е случайно, че четеш това, ако този текст е попаднал в живота ти днес. Нито една капка дъжд никога не пада на грешното място.
