Каним всички българи, които обичат България и почитат героите, паднали за свободата и независимостта на Родината, да се присъединят към нас. Хората от Южна България вместо на Соколския манастир, могат да запалят свещ на Руската църква преди прохода. Очакваме ви на паметника на Шипка, за да почетем заедно подвига на българските опълченци и руските воини.
Община Габрово отказва да организира честване за Шипченската епопея. Затова родолюбиви българи се организираме на този ден да почетем героите на България и битката, която е преломен момент в Руско-турската война, довела до Освобождението на България от турско робство!
Който има възможност, да дойде и да поднесем цветя на това свещено за всеки българин място!
Да живее България!
Събота, 22 август 2020 г. от 10:00 ч. до 16:00 ч.
Елена Гунчева
143-тата годишнина от Шипченската епопея ще бъде отбелязана тази събота, 22 август, с панихида в памет на загиналите в епичните боеве, туристически поход, изкачване на стълбите към Паметника на Свободата, пред който ще бъдат поднесени венци и цветя.
Честването ще започне в 07.30 часа от Соколския манастир, където ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите в шипченските боеве, след която в 08.00 часа ще тръгне туристически поход към връх Шипка.
Изкачването на стъпалата към Паметника на Свободата е насрочено за 11.00 часа, а от 12.00 тържествено ще бъдат поднесени венци и цветя. За гражданите, които искат да се включат в отбелязването на 143-тата годишнина от Шипченската епопея има осигурен безплатен транспорт.
Автобусите за Соколския манастир ще тръгват в 07.00 от пл.“Възраждане“ в Габрово, а тези за връх Шипка – в 09.30часа, отново от централния градски площад. Инициативата за отбелязване на историческата годишнина е на група родолюбиви граждани от цялата страна.
Повод за тяхната инициатива е нежеланието на управляващите да организират Националните чествания през тази година.
„Имаме удоволствието да Ви поканим да бъдем заедно на историческия връх Шипка на 22-ри август, да се поклоним пред саможертвата на героите, да запазим историческата памет и да предадем урок по родолюбие на децата ни”, се казва в поканата, която е до всички желаещи да се включат в отбелязването на едно от най-значимите събития от културно–историческия календар на България.
Покана е изпратена и до Президента на Република България, който е патрон на честванията.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки.
Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена. Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.
За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: „На Шипка всичко е спокойно“. Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, „в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград“, по думите на ген. Радецки.
След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от цар Борис III.
Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
