Въпрос…не само за политици и техните анализатори. Въпрос за всеки от нас.
Няма дефиниция на словосъчетанието „обединител на нацията” и простото използване от не особено грамотни хора води до изкривявания.
Изкривявания както във възприятията, така и в усещанията ни като индивиди от една НАЦИЯ.
Та да си дойдем на думата.
Всеки от нас има право да се нарече елемент от НАЦИЯТА. Следователно, всеки от нас има право на мнение по този въпрос, тъй като той пряко го засяга.
Според премиера Б.Борисов (който най-много използва словосъчетанието – и то под път и над път), като подредим поводите и причините които са били в основата на неговите изявления за ОБЕДИНИТЕЛ НА НАЦИЯТА, това е:
• Лице, което харесва, одобрява, приема и дори обича Премиера Б. Борисов;
• Лице, което харесва, одобрява, приема и дори обича ПП ГЕРБ;
• Лице, което никога не възразява срещу действията на Премиера Б. Борисов;
• Лице, което никога не се противопоставя на решенията на ПП ГЕРБ и нейните сателити;
• Лице, което ръкопляска на Премиера Б. Борисов, когато ни обяснява, че Финансовият му министър не е извършил нищо лошо, защото едни други са виновни за липсата на пари в хазната…
• Лице, което чака премиера Б. Борисов да му разреши да говори, но … само под контрол, само както е казал Борисов;
• Лице, което ….се е превърнало в тих, ням и безсловесен сателит на ГЕРБ и Премиера Б. Борисов;
Вероятно може още много да се изброява /(справка изказвания на председателя на Парламента, на председателя на ПГ ГЕРБ, на придворните социолози, политолози, антрополози и всякакви „анализатори” на държавна ясла…
ИЗВОД:
ЕДИНСТВЕНИЯТ ОБЕДИНИТЕЛ НА НАЦИЯТА Е БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ, защото не само не противоречи на премиера, но го и обича, защото обича и ГЕРБ и председателя на парламента и председателя на ПГ ГЕРБ и придворните мисирки и придворните „анализатори”.
За нас остава да сме или част от нацията на Борисов или … да си търсим друга нация.
До кога?
Докато изчезнем, докато се претопим?
Докато ни унищожат?
Защото аз категорично не съм от нацията на Борисов, не го харесвам, не го одобрявам, не го приемам и не желая нито да ме представлява, нито да ме обединява СЪС СЕБЕ СИ!
Защото, ако сме все още нация, крайно време е да задаваме въпросите, както в едни уж по-тежки политически времена, един български поет написа:
„Аз питам не само онези които го вършат, но и тези, които мълчат.”
PS: В края на мандата на един предишен президент до такава степен се бяхме погнусили, че не искахме да изричаме името му, не сме забравили, нали?
Как ли ще се чувстваме в края на мандата на един премиер, който ежедневно, ежечасно ни кара да се срамуваме… ако остане до края?
Любо КОЛЬОВСКИ https://svobodnoslovo.eu/
