Руският президент предложи мирно преформатиране на сегашната система на международните отношения
В статията на президента за Русия, която е посветена на Втората световна война, и в реакцията към нея от страна на „световната общност“ трябва да се отбележат няколко не напълно очевидни, но доста знакови момента.
На първо място, мястото на първата публикация на тази статия – в английската ѝ версия – беше сайтът на ултраконсервативното американско списание The National Interest, чийто издател и директор е Дмитрий Саймс, който ни е познат през „дивите деветдесет години“, и едва няколко часа по-късно – оригиналът на руски език се появи на официалния сайт на Кремъл. Освен това тези версии не са идентични помежду си – дори и по име. В американската версия звучи като “Владимир Путин: Истинските уроци на 75-годишнината от Втората световна война” (Vladimir Putin: The Real Lessons of the 75th Anniversary of World War II), а в руската версия “75 години от Великата победа: споделена отговорност пред историята и бъдещето“. Въпреки това, това не са два различни документа, в които в единия се говори на англоезичния читател, а в другия се говори на рускоезичния. Не, налице е един и същ материал, изцяло написан „от първо лице“ и с изричната цел да предизвикат максимално съпричастността (тоест вниманието и разбирането, неотхвърлянето) на неговия читател – това, което вече беше забелязано на Запад във формулите „Разбери Путин“ и малко по-рано „Погледни в очите на Путин“. Тоест тази статия е преди всичко за чуждестранните читатели, чийто манталитет е значително различен от начина, по който нашите сънародници мислят и действат.
Това, което каза руският президент, достигна ли до тази целева аудитория?
Под формат The National Interest е скромно периодично издание, публикувана на всеки два месеца с оскъден тираж на хартия. Всъщност това е един от основните мундщуци на “антиглобалистичните” кръгове на САЩ. Между другото, навремето тук – през 1989 г.! – за първи път е публикувана известната статия на Франсис Фукуяма за либералния „край на историята“ след разпадането на Съветския съюз. Така че всички “елити” не само на “колективния Запад”, но и всички останали от съвременната световна общност трябва веднага да разберат кой, защо, с чия подкрепа и с каква цел се обръща към тях.
Особено интересна в тази връзка е не толкова историческата концепция за Втората световна война, изложена от Путин – тя носи откровено „базов“ характер и може да бъде значително изменена, без да се излиза извън рамката, предложена от руския президент. В случая особен интерес представлява на първо място разширяването на общоприетите досега (1939-1945 г.) хронологични граници на Втората световна война, което следва от цялата логика на статията, която от своя страна напълно трансформира цялата й концепция, включително оценката на прословутия пакт Молотов-Рибентроп, подписан на 23 август 1939г. В рамките на сегашните хронологични граници изглежда, че той е подписан ПРЕДИ избухването на войната, което дава възможност да се представи като основен „експлозивен механизъм” на Втората световна война, „извеждащ в скоби” всички предишни събития. В разширените хронологични граници вече е подписан ПО ВРЕМЕ на войната, което напълно дезактивира всякакви антисъветски и антируски измислици в това отношение.
Освен това се подчертава, че преди началото на нацистката агресия срещу СССР съставът на противниковите коалиции може да бъде практически всякакъв, тъй като всяка от великите сили от онова време преследва изключително собствените си интереси и в този смисъл е отговорна за избухването на Втората световна война. Вероятно тук си струва да отбележим, че ако Сталин наистина се беше разбрал с Хитлер след 1939 г., цялата следваща история би могла да поеме по съвсем различен път, тъй като след Франция, вместо нашата страна, Великобритания несъмнено щеше да бъде следващата жертва на нацистката агресия. Не бива обаче да се оплакваме, че за нашите западни „съюзници“ и „партньори“ всичко това няма значение, „предоставената услуга не струва нищо“, а ги има само прословутите „вечни интереси“. Въз основа на подобно ценностно отношение можем да се молим само за факта, че по време на Съветско-финландската война от 1939-1940г. не е имало обединение на Франция, Великобритания и Германия срещу Съветския съюз, нито че „мисията на Хес“ в мъгливия Албион през май 1941 г. се е провалила. Същата съветско-финландска война, включването на Прибалтийските републики в СССР, както и присъединяването на Бесарабия и Северна Буковина към него – всичко това влиза и в „матрицата“ на Втората световна война, като е неразделна част от нея. Путин специално подчертава, че историята трябва да бъде възприета и приета в нейната цялост, а опитите да се оцени миналото през призмата на интересите на съвременната политика са безсмислено и много опасно упражнение.
Преминавайки от историческия дневен ред на своята статия към политическия дневен ред, руският президент казва, че Ялтенско-Потсдамската система на международни отношения, възникнала след Втората световна война, с централната роля на ООН, за разлика от Версайската, осигурява мир и развитие на човечеството вече 75 години. Това е квинтесенция на най-важните интелектуални и политически стремежи от няколко века и затова той, с всичките си недостатъци, е основата, която не трябва да бъде унищожавана, а подобрена и развита.
В заключение той отново предлага да се проведе среща на лидерите на петте ядрени държави, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН: Русия, САЩ, Китай, Великобритания и Франция, а също така заяви, че Си Цзинпин, Еманюел Макрон, Доналд Тръмп и Борис Джонсън (именно в този ред) подкрепят идеята за провеждането на такава „среща на високо равнище на петте“. Като се има предвид „факторът Путин“, който по правило говори за възможността за някакъв резултат, само ако този резултат вече е постигнат или постигнат поне 99,9%, с голяма степен на сигурност може да се предположи, че споразумението за срещата вече е договорено, и обявената “първа възможност” на нейното провеждане може да бъде привързана дори със 75-годишнината от официалната крайна дата на Втората световна война, тоест до 2 септември 2020 г.
Разбира се, това не е нищо повече от предположение, но припомняме, че Тръмп вече беше отложил срещата на Г-7 с разширения “антикитайски” формат и КНР категорично отказа да участва в руско-американски преговори за стратегическо въоръжение, казвайки, че ядреният й арсенал е съпоставим с подобни арсенали на другите „малки“ ядрени сили, включително Великобритания и Франция, и следователно не играе съществена роля в глобалния баланс на ядрената безопасност, който се определя от Русия и САЩ.
През времето, изминало от появата на статията на Путин, можем да кажем, че три различни типа реакция към нея са се проявили напълно. Първият тип е присъщ на официалните структури на тези държави, които президентът на Русия посочи като възможни участници в тази “среща на високо равнище на петте”. Важно е, че думите на руския президент, че идеята за провеждането на срещата на петте вече е получила подкрепа в Пекин, в Париж, във Вашингтон и в Лондон, нито беше опровергана, нито дори по някакъв начин беше поставена под въпрос, което означава, че е съвсем вярна.
Вторият тип е характерен за онези сили, които преди почти 90 години всъщност доведоха Хитлер на власт в Германия, а днес те изповядват идеологическата и политическата програма, която прехвърлиха на нацистите – разделяйки човечеството на „свръхчовеци“ и „нечовеци“, с максимална власт на първите над вторите с използването на различни технологии. Тези сили са много влиятелни в САЩ и други страни на „колективния Запад“, те управляват гигантска информация и финансови активи, всъщност диктуват външната и вътрешната политика на десетки зависими държави, а също така доминират в редица международни и междудържавни структури на нашето време.
И накрая, третият и може би най-важният тип е реакцията на предложенията на Путин от „мълчаливото мнозинство“ от населението на съвременния свят, което е около 9/10 от общия му брой и представлява нещо като подводната част от айсберга на човешката цивилизация.
И така, странният ред, отбелязан по-горе, в който руският президент изброява страните победители във Втората световна война: Китай, Франция, САЩ и Великобритания, изглежда почти азбучен на английски, но … Ако беше наистина азбучен, тогава Великобритания би стояла пред САЩ, а не след тях.
Следователно не е възможно просто изброяване, а векторно класиране на тези държави. В този ред, най-вероятно, от близостта на изброените страни до Русия, от степента на тяхното взаимно разбиране и взаимодействие с нашата страна.
Ако продължите в този списък, толкова много се говори и писа за Руско-китайския стратегически съюз през последните години, че мястото на Китай не трябва и не предизвиква никакви въпроси че е „най-близък до Руската федерация“. Но официално реакцията на китайската страна към статията на Путин все още не е проявена и в този случай мълчанието на Пекин не е само злато и/или знак за съгласие. Това е на първо място заявление за правото му на някаква „специална дума“ или дори „последна дума“.
Малцина обръщат внимание на факта, че Втората световна война, в резултат на преразглеждането на резултатите от Първата световна война, създадена в рамките на Версайската система, по същество започва в Китай (японската инвазия в Манджурия 1931 г.) и също завършва с участието на Китай (Корейската война 1950– 1953). В резултат на това тази страна е замесена в почти 22 години военни действия (включително гражданска война). Въпреки че тяхната “средна” интензивност е несравнима със средната интензивност на бойните действия в Европа, като техен резултат загиват над 50 милиона китайци. Освен това между Русия след Първата световна война и Китай след Втората световна война има много общо: това е същата дългосрочна гражданска война с намесата на чужди държави и създаването на Комунистическата партия на основната територия на страната и загубата на част от териториите (Тайван), и дълго непризнаване на страната победител от “международната общност”. Например, Съветският съюз става пълноправен член на Лигата на нациите едва през 1934 г., 12 години след края на Гражданската война, а КНР печели място в ООН едва през 1971 г., 22 години след създаването си.
Спектърът на полуофициални и неофициални частни мнения, представени в китайското информационно пространство, като цяло е абсолютно допълващ както за Путин, така и за съдържанието на статията му.
Приблизително същата картина е типична за Франция: властите мълчат, но медиите по принцип одобряват, макар и не толкова силно изразено, колкото в Китай. Така дори обикновено доста антируския „Ле Фигаро“ описва статията на Путин като “мощна и пълна с патриотизъм”.
В САЩ ситуацията е по-малко сигурна. Сега в разгара си е социално-икономическата криза, „революцията на ЧЖИЗ“ и на този фон тече поредната президентска надпревара, в която действащият президент Доналд Тръмп се състезава с кандидата от Демократическата партия и „дълбоката държава“ (сега това е бившият вицепрезидент на САЩ Джоузеф Байдън), която все повече придобива чертите на пълноценна гражданска война. Въпреки това, руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов заяви, че статията на Владимир Путин и неговото предложение за провеждане на „Срещата на петимата“ предизвикват „значителен интерес и дискусия“ във властовите структури на САЩ.
Всъщност единствената от петте страни, която показа официална реакция, беше Великобритания. В изявление на Министерството на външните работи се казва, че „общата ни история не трябва да се използва като политически инструмент или да се пише от държави в техните собствени интереси … Смелостта и огромните жертви на народите на Великобритания, САЩ, СССР и всички съюзни държави доведоха до разгрома на нацисткия режим ” Това са много показателни думи. От Лондон от доста време не се е чувало нищо за „общата ни история“ и „огромните жертви на народите на СССР“ в съвместната борба срещу нацизма. В същото време това изявление може да се разглежда и като скрито искане (не искане, а молба) за максимално запазване на тази версия на историята на Втората световна война, която в момента остава „общоприета“ на официалното международно ниво.
Като цяло може да се каже, че официалната и реална реакция на правителствените структури на Китай, Франция, САЩ и Великобритания на речта на президента на Русия е сдържана и положителна, тоест на нивото на международната политика тенденцията за „разбиране на Путин“ е ясно и безспорно белязана, тоест е прието принципно решение и се води съгласуване на позициите.
Според мен същото се доказва от реакцията от различни „глобалистични“ и „проглобалистични“ структури, която по принцип е доста негативна. Но – ето показателен факт! – в публичната сфера се проявява по-негативно, колкото по-малки и по-незначителни са тези структури.
Да речем, статия на Нейтън Ходж с нетипични формулировки се появи на CNN, най-важният информационен ресурс на световния Запад. “Русия провежда мащабна кампания за възстановяване на нравственото си превъзходство – и за оправдание на последните си действия в областта на външната политика”, написа Ходж. Ужас! Къде са обичайните клишета за „руска агресия“, „окупация“, „нашествие“ и други подобни? Къде отидоха? Няма нито едно от тях!
Господата от полското външно министерство все още си позволяват да се обаждат на руския посланик и му дават ноти на протест. Протестира и президентът на Украйна Владимир Зеленски, който все още може да нарече Съветския съюз „един от тоталитарните режими, които отприщиха Втората световна война и пуснаха маховика на Холокоста“. Това са и “балтийските тигри”, които могат да “ръмжат”, че статията на Путин е “отново легализирането на Пакта „Молотов-Рибентроп”. Но по-сериозните и големи “глобалисти” сега се опитват да се изразят с максимална точност. Това не означава, че техните цели и средства за постигане на тези цели са се променили. Това означава само, че те вече нямат предишната увереност в своето всемогъщество, неуязвимост и принципна безнаказаност. И вследствие на това те мислят не само за това как и къде да „оставят настрана“ и да разделят Русия на части, но и за това как да не останат изхвърлени от световните потоци на власт и собственост.
Трябва да кажа, че новата „посока на вятъра“ в международната политика веднага бе почувствана от всички „унизени и обидени“ в рамките на сегашната система на „еднополюсния свят“ „Пакс Американа“. Националното информационно пространство на страните от т. нар. „Трети свят“ генерира почти пълно одобрение както към статията на руския президент, така и на инициативата, отправена от него за провеждане на „Срещата на петте“, която открито свързват с надеждите си за по-справедлив, безопасен и последователен световен ред.
Всъщност президентът на Русия предложи мирно, открито и най-важното, осигурено на всички нива на съвременната политика преформатиране на сегашната система на международните отношения: военно-политическо-финансово-икономическо, така че заплахата да може да „преиграе“ Втората световна война с нейните много милиони жертви и грандиозно унищожение да бъде напълно изключено.
„Трета световна“ не трябва и няма да има!
Николай Винников
Превод: В. Сергеев https://pogled.info/svetoven/treta-svetovna-voina-nyama-da-ima.117897
