ЗАБРАВЯМ ТЕ!
На Иван
Забравям те! Оставаш някъде в пътека тъмна,
но от нея хубавите ти очи ме пронизват със любов.
Забравям те! Но защо ли качвам се по урва стръмна
и ти седиш там бездушен, силен и суров? Забравям те!
Мълчание разделя срещите потайни.
Очи затварям и защо се сгушвам в твойто рамо?
Забравям те! Заключвам те в кутията със тайни,
А ти от там изскачаш, за да ме погалиш само.
Забравям те! Вятърът отнася нейде и писмата.
Но защо ме галиш, когато мокро е лицето ми?
Забравям те, но защо държиш ме здараво за ръката?
Забравям те! Защо е тази болка във сърцето ми?
Ирина Кирилова
