Какво е състоянието на здравеопазването в България през 2020 г.?
Анализ, подготвен от отдел „Вътрешна информация“ на агенция БГНЕС описва актуалното състояние на българското здравеопазване.
След като в последния ден на 2019 година пожар изгори до основи по-голямата част от Центъра за психично здраве в София, служителите там са принудени да работят в две оцелели от огъня бараки. Да, бараки. А броят на пациентите, които търсят лечение в психодиспансера, се увеличава.
Това бе повод лекарите да се обърнат към министъра на здравеопазването, за да потърсят помощ. Междувременно, обаче, медицинският персонал в центъра обяви дарителска сметка с молба за помощ към всеки, който иска да помогне за възстановяването и оборудването на сградата, съобщава БНТ.
Подобна практика – с дарителски сметки да се ремонтират държавни болници, е прецедент.
На фона на хвалбите за 4% годишен дял от БВП, който държавата дава за здраве, ремонтът на болници с дарения е нечувана практика.
Какво се случва в последните години?
Да припомним само няколко случая, които нашумяха в медиите: стачката на персонала на най-старата болница у нас – Александровска; взривът във Второ вътрешно отделение на „Пирогов“; кризата, която настъпи, след като педиатрите напуснаха Детската педиатрична болница; и състоянието на държавните болници в провинцията. Те са само нарицателни, само рамка на случващото се в здравеопазването; само това, което излиза на повърхността, но заради мътилката не може да се види дъното и всичко в него.
Дума няма да отваряме за кадровата криза в здравеопазването и за заплатите на лекарите.
Въпреки всички обещания за спешни ремонти, и многото говорене в тази посока, и до днес лекарите в Александровска болница продължават да прескачат дупки в пода на лекарските си кабинети, за да лекуват пациенти. Клиниките в най-старата болница продължават да са в окаяно състояние, а пари за спешен ремонт бяха отпуснати едва след стачка на медицинския персонал през лятото на миналата година.
Всъщност, още през 2016 г. пациенти на “Александровска” болница се оплакаха от условията, в които се лекуват. Тогава, обаче, оплакванията бяха само от пациенти. Всичко започна от Кожната клиника с протест на лекарското съсловие – като отчаян опит да се привлече вниманието на държавата към проблема.
Днес, три години и половина по-късно, ремонт на Кожната клиника все още не е направен. Подобна е картината и в други отделения на лечебното заведение.
През август миналата година именно пропаднал таван по чудо не рани лекари и пациенти в Клиниката по алергология. “Аз не искам да загина, защото имам жена и две деца и трябва да нося каска, когато преглеждам пациенти, за да си предпазя главата, когато падне покрива”, каза тогава гастроентерологът д-р Андрей Коцев от Клиника по гастроентерология на “Александровска”.
От 2013 г. досега в Александровска болница са направени ремонти за над 25 милиона лева.
Бегъл поглед към условията в Клиниката по хематология (от ноември м.г.), която беше евакуирана заради мизерията вътре, дава отговор на въпроса „Правен ли е отчет на тези пари за ремонти?“. Снимките, които виждате, са правени от фотограф на БГНЕС в един от малкото пъти, в които лекари са протестирали и са отваряли вратите са чужди посетители.
Пациентски легла, чиито пружини са така безвъзвратно продънени, че са завързани с бинт, за да не пропадат пациентите; гол, студен, каменен под, неремонтиран от създаването на болницата през 1884 г; стари шкафове и гардероби, изнесени в коридора, заключени /или не/ с катинари, вероятно съдържат необходимите за лечението на пациентите консумативи. „Болничните коридори“ са осеяни с метли, чували с боклук, и всякакви неща, които не им е там мястото. И не, не е виновен персоналът, а фактът, че там, където трябва да е мястото на метлите и гардеробите, таванът е пропаднал.
И не е прецедент – през лятото падна и покривът на Клиниката по алергология.
А в началото на декември отново д-р Андрей Коцев от болницата обяви гладна стачка в знак на протест срещу ужасяващите условия. „В отделението, в което работя аз, липсва сигнализационна система – хората вият, пъшкат и крещят, когато имат нужда от лекар. Няма задължителните два видеогастроскопа, които трябва да имаме. В други отделения има ужасни течове”, заяви д-р Коцев.
Протестите на лекарите продължиха през целия м. ноември.
Иначе, предколедно болницата получи още близо 4 милиона лева за ремонти.
Взрив отне два човешки живота в Пирогов
И докато лекари от Александровска протестираха за потресаващите условия на труд, в центъра на европейска София взрив отне два човешки живота при експлозия на кислородната система в УМБАЛСМ Пирогов. Информацията тогава бе, че в стая във Второ вътрешно отделение са били настанени двама души – един болен от рак на белия дроб в терминален стадии, и човек, който е бил на кислородотерапия. Обяснението на властите тогава бе, че в кислородната система се е нагнетил повече кислород, и от това е последвал взрив. Изключително разнопосочни бяха информациите има или няма паднала стена, човек ли е предизвикал експлозията на системата, или е станала техническа грешка; цигара в стаята ли е причина за взрива или не. И до днес разследването продължава.
Но на няколко въпроса така и не бе даден официален отговор – например, кислородната система е инсталирана в цялата болница – това означава ли, че всеки пациент в болницата е изправен пред потенциална опасност от взрив дори и сега? Ако е имало човешка грешка – например пациентът си е врътнал кранчето на кислорода сам, – какво гарантира, че това утре няма да стане пак? Също, ако е имало пушач в стаята с кислорода, защо никой не го е санкционирал? Цигарата не е кламер да я скриеш в джоба – тя се усеща надалеч, особено в незадимена среда. И не на последно място, вероятно системата е оборудвана с някакъв вид пожароизвестителна система, която да съобщи, че има проблем – изобщо, дали е имало кой да види алармата?
Иначе, в болницата – както във всички лечебни заведения, е забранено пушенето. Само постойте три минути на бул. Цар Борис №3, накъдето гледат балконите на пациентските стаи, и ще видите дали забраната се спазва.
Две оставки спряха спешния прием на деца в Педиатрията
Ноември 2019 г. се оказа тройно критичен месец за министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Докато лекарите от Александровска протестират, в Пирогов се взриви кислородната система, то тригодишно дете почина в Педиатрията. Впоследствие се оказа, че не е било физически възможно момченцето да бъде спасено заради скоротечна пневмония, но заради скандала двама от анестезиолозите напуснаха. Така заради две оставки напълно спря приема на деца в спешното отделение на болницата. Защото там не останаха анестезиолози.
Няма кой да лекува децата на България, щом напускането на двама души може да обрече хиляди деца.
Все пак, спешният прием на малчугани беше пренасочен към Александровска, Пирогов и кардиологията. Очаква се до 20 януари спешният прием на деца в Педиатрията да бъде възстановен.
Е, очаква се.
Иначе, в страната един педиатър отговаря за т-о-ч-н-о 779 деца.
Дарения за ремонт и оборудване събира Центърът по психично здраве
В последния ден на декември 2019 г. пожар изпепели покрива на Центъра за психично здраве в столицата.
Още през февруари същата година – 9 месеца преди пожара, лично министърът на здравеопазването Кирил Ананиев съобщи, че над половината психиатрични заведения са в критично състояние. В страната има 12 държавни психиатрични болници, 22 центъра за психично здраве и 11 отделения към болници. Още през февруари Ананиев запозна министрите със състоянието на болниците, и обяви, че „в кратки срокове предстои стартирането на обществени поръчки за ремонти“. Тогава Ананиев отказа да назове точно колко средства ще са необходими. „Колкото е нужно, толкова ще бъдат осигурени. Правителството е информирано и знае сумата“, отговори лаконично Ананиев на журналистите. При всички положения ставало дума за над 10 млн. лева, обяви тогава министърът.
Пожарът в навечерието на новата година напълно унищожи покрива на лечебното заведение, а в момента приемът и прегледите на пациенти се осъществява на двора, в бараки. Напълно унищожен е и покрива на белодробната болница, която се е помещавала в същата сграда. Причините за пожара все още се изясняват, но разследващите предполагат, че огънят е тръгнал от клошари в двора на клиниката.
Какво, по дяволите, правят клошари в двора, тази клиника охрана, огради няма ли?
МЗ с нови промени: Болниците да могат да продават сградите си
Като говорим за сградите на болниците, в последните промени, предложени в Закона за лечебните заведения, се предлага ако дадена болница има задължения, да може да продава свои сгради, за да изплати дълговете си.
Ако подминем коментара за тоталната нелепост на такова предложение, може само да зададем следния въпрос: в момента общия дълг на болничните заведения у нас са в размер на 500 милиона лева. Ако те продадат сградите си, ще изплатят дълговете си за кратко, и отново ще задлъжнеят. Или просто трябва да затворят врати, за да не трупат дългове. Вероятно идеята за продажба на сгради идва от факта, че държавата не може да субсидира и подпомага търговски дружества, а и това би било против законите на ЕС.
Обаче, такава продажба на сгради на лечебни заведения си е направо скрита приватизация, която ще облагодетелства тесен кръг български милионери. А цената на българското здраве ще е постижима само за българи със среден и висок стандарт на живот, защото всичко ще се плаща.
Но не, не са виновни лечебните заведения, а държавата. Защото тя е превърнала здравето на хората в стока, а болниците – в търговски дружества, в които здравето на хората се купува и продава на всяка цена.
Къде сме ние?
В последните години Министерството на здравеопазването (МЗ) все се хвали, че дава по 4% от БВП за здравеопазване. И че „парите за здраве“ се увеличават с всяка изминала година.
Отговори на въпроси – ама кой и как ги харчи тя пари?, защо не стигат до медиците за увеличение на заплатите им?, защо се срутват подове и тавани, а пациентите лежат сред мизерия в болниците?, няма да търсим, уморихме се вече. Ясно е, че „държавата дава пари за здравеопазване“, и точка! Това е! Журналистите нямат право да търсят конкретика кой и как харчи тези пари, а и дори да изискат – не получават нищо насреща.
Да се върнем на това къде сме ние с 4-те си процента за здраве: „Това поставя България не само в незавидно положение, но и в сравнение с останалите балкански страни – Албания, Македония, Молдова (които дават минимум 6% от БВП за здраве), означава, че българите заделят най-малко пари като дял от БВП за здраве. И отговорността за това е на политиците, защото те задават държавните политики; така че като чуя политик да каже, че хората у нас били бедни и затова заделяли малко пари за здраве, това значи, че този политик е или некомпетентен, или е циник“, уточнява през ноември в интервю за БГНЕС анестезиологът д-р Иван Колчаков. Лекарят посочи, че замисълът на здравната реформа от 1999 година е бил здравната вноска от 6% да се вдига постепенно до 12% в период от няколко години. Всъщност от повече от 10 години тя е едва 8% и няма изгледи да се качва повече, след като държавата вече прие Бюджета си за тази година, в който здравната вноска запази досегашния си размер от 8%.
Да говорим ли за линейките и спешната помощ? По-добре не. Знаем си го.
Да споменаваме ли състоянието на болниците в провинцията? По-добре не. И тях си ги знаем.
Иначе се дават пари за най-различни неналежащи неща, докато гражданите събират капачки за нови кувьози в болниците.
Снимка на коридор в болница: Foundry
