Фирмите, които през последните 5 години са внасяли у нас боклуци от държави извън Европейския съюз са 538, но Агенция “Митници” не казва кои са те, защото не счита, че обществото проявява интерес да го знае. Това стана ясно от отговора на запитване по ЗДОИ изпратено от Биволъ (вижте пълния текст на отказа тук).
Според Митниците няма надделяващ обществен интерес да се разкрият имената на юридическите лица, които от 2014 до днес са внасяли или продължават да внасят различни форми на битови, индустриални и технологични отпадъци, в това число и RDF.
Не знаем кой и колко боклук внася от ЕС
От ведомството обаче уточняват, че съгласно дефиницията на европейското законодателство за “внос” се брои само боклука идващ от държави извън Европейския съюз. Държавата не знаела какви количества отпадъци са внесени от Европейския съюз, нито кои фирми го правят, защото тези трансфери се водели “вътрешнообщностни доставки” и Агенция “Митници” не администрирала информацията за тях.
За сметка на това фирмите, които са осъществявали внос от трети страни за последните пет години са 538 на брой. Кои са те не е положено да знаем, защото ръководството на Агенция “Митници” е преценило, че няма надделяващ обществен интерес.
Със същия аргумент за липсващ обществен интерес, но и с позоваване на търговската тайна, както и на забрана да се оповестяват определени статистически данни, не се съобщава кои са крайните получатели на внесените отпадъци.
Боклукгейт принуди институциите да реагират
По-рано разследване на Биволъ установи, че част от боклука изгарян в ТЕЦ-ове свързани с бизнесмена Христо Ковачки идва от Италия, а вносител е фирмата Ecoexport на Серджио Гозза (Гоца), който в миналото е бил разследван и арестуван за трафик на боклук, но делото не е стигнало до присъда заради изтекла давност.
На базата на разрешителни от РИОСВ за експериментално изгаряне, отпадъци се оползотворяват най-малко в четири топлоцентрали, чиято собственост е свързвана със самоковския бизнесмен и енергиен бос Христо Ковачки. Това са ТЕЦ – Бобов дол, ТЕЦ – Перник, ТЕЦ – Сливен и ТЕЦ – Брикел в Гълъбово.
Проблемът е, че тези мощности са стари и не са пригодени да работят с други горива, освен с въглища. Изгарянето на отпадъци трябва да става при много по-висока температура, отколкото позволяват пещите на топлоцентралите, за да се неутрализират вредни съединения. С адаптирани инсталации разполагат циментовите заводи, където от години се изгарят отпадъци от България и чужбина.
След публикацията на Биволъ и протести на местни жители с горенето на боклук се зае прокуратурата по сигнал от ДАНС, че е застрашена екологичната безопасност на страната. В резултат на проверките беше установено незаконно изгаряне на биомаса и МОСВ спря пещите на ТЕЦ – Перник и ТЕЦ – Брикел.
От централите на Ковачки отговориха с нещо, което много прилича на шантаж – спиране на топлата вода и заплахи за спиране на отоплението в населените места, зависещи от тях.
Не стана ясно защо е нужно да бъдат спирани централите, вместо да бъдат принудени чрез глоби и административни мерки да използват основното си гориво – въглищата, а не боклука и биомасата, за които те не са пригодени.
Христо Ковачки присъства в американските дипломатически грами, публикувани от Wikileaks, с красноречива характеристика на “енергиен мафиот”.
“Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.“ (превод на цялата грама тук).
Бизнесите, свързвани с Христо Ковачки са основно кредитирани от Първа Инвестиционна Банка. Единият от собствениците на банката – Ивайло Мутафчиев, се явява кум на Ковачки. Според проучване на Биволъ от 2014 г. задълженията на фирмите от групата му към ПИБ надхвърлят 300 милиона лева. Стъпвайки на тези данни Грийнпийс публикува доклад, озаглавен Финансовите мини на “Ковачки”, в който се прави предположението, че бизнесменът не е самостоятелен играч, а “най-вероятно е подставено лице на икономическите и политическите групировки около ПИБ”.
Разследването на Биволъ установи също, че фирмата „Траш юнивърс“, свързана с Ковачки, има разрешение от РИОСВ – Стара Загора да складира 1,6 милиона тона отпадъци на площадка от 52 декара в землището на село Обручище. От “Траш Юнивърс” отрекоха в право на отговор изпратено до редакцията, че са получавали отпадъци от цитираните италиански фирми.
В редакцията ни се получи писмо от Серджио Гоца от Ecoexport, в което се признава, че фирмата му доставя отпадъци за ТЕЦ Бобов дол. Той уточнява също, че последната доставка е от юни 2019 г. с разрешение на Министерството датирано от 29 март 2019. Не е ясно какви количества са доставени до момента. Биволъ изпрати няколко пъти въпроси по темата до МОСВ, но те останаха без отговор.
