Димитър Йончев
(Слово произнесено на 6 октомври 2014 г. пред паметника на Незнайния войн)
За великата битката при Беласица на 29 юли 1014 г. има много малко вести. Повечето от тях са от времето на прочутото събитие.
Битката става където се събират склоновете на планините Беласица и Огражден и образуват клисурата Ключ. През тази клисура минава река Струмешница и пътя от Струмица за Петрич. Над градът Струмица, на най-близкия западен хълм се е намирала непрестъпната струмишка крепост.
През лятото на 1014 г. когато разузнаването на цар Самуил му донася, че император Василий е потеглил за нов поход срещу България той взима мерки. Под командването на Николица, един от най-видните му военачалници той изпраща голям отряд войска да удари на Солун. Самият Самуил със сина си Радомир с основните сили на неговата войска заема Ключката клисура.
Василий се придвижва с войската си откъм Сер, Валовища и през Рупел навлиза в Ключката клисура. Тук той се озовава пред добре изградената отбрана от Самуил. Всички опити на Василий да пробие българската отбрана са неуспешни. Високо стоящите български охранителни отряди нанасят големи загуби на византийската войска.
Докато при Ключ боевете се развиват успешно за българската войска, не така стоят нещата при Солун. Солунският военачалник Теофилакт Вотаният пресреща Южният български отряд и му нанася сериозни загуби, принуждавайки го да се оттегли. След това Вотаният се притичва на помощ на Василий при Беласица. И това не помага на Василий в битката му със Самуил. Отчаян той решава да се върне. Тогава византийският военачалник Ксифиас му предлага нов план за действие. Докато Василий атакува отбраната на Самуил, Ксифиас с отбран византийски отряд извършва обходен маньовър от юг на Беласица и през трудно проходими места преминава планината и се явява в гръб на българите. Изненадани българите отстъпват в нарушен боен ред. Ранен Самуил е изведен от бойното поле. Ръководене на бойните действия се поема от сина му Радомир. С водене на ариергардни бойни действия българската войска под командването на Радомир се оттегля в посока на крепостта Струмица. Превземането на Струмица е и целта на Василий, за да може след това да се насочи към останалите западни български територии.
Целта на Василий за обсада и превземане на Струмица е осуетена от активните бойни действия от отряди на българската войска. Авангардът на византийската армия, воден от същия солунски военачалник Теофилакт Вотаниян, връщайки се от прочистване на пътищата водещи към Солун и движейки се в посока към Струмица попада в подготвената от българите засада. Много по-многобройният византийски отряд от този на българите попада в устроената му засада в теснините. Без възможност да маневрират византийците са напълно унищожени. Самият Теофилакт Вотаниян е посечен на бойното поле.
Императорът Василий, отчаян от поражението на Теофилакт и опасявайки се от лоша среща с Радомир решава да се върне обратно. Насочва се към здраво укрепения град Мелник. Намиращите се в него българи, добре укрепили се, знаещи не престъпността на крепостта си, нямат никакъв страх от византийците. И тук става нещо много, много лошо и трагично. Императорът изпраща към мелничани за преговори някой си скопец Сергия, човек хитър и коварно сладкодумен. И тук се срещат за пореден път византийското коварство, лукавство, лицемерие и двуличие с българската доверчивост, не рядко граничеща с наивност. Пратеникът успява да убеди българите да предадат града на императора, с условие последният да не покътне с нищо войска и население.
Много е изписано и изговорено за 14 000 ли, 15000 ли пленени и ослепени български войници. Обикновено византийците слагат по една нула, за да засилят своите успехи. Дали това е така? Василий вместо да изпълни обещанието си успява по някакъв начин да подчини българска войска. По-късно да я включи във византийската и да я прехвърли да потушава бунтове в други краища на империята. По този начин той им отнема светлината която им е обещал, а ослепяването е по-скоро със силно иносказателенсмисъл. Тази зловеща вест за доверчивостта и измамата на българите покосява цар Самуил. Това е открит въпрос за историческата ни наука, НО едно е безспорно.
ВеликиятВладетел, обединил българите в най-голямата България, не постигна дори от Симеон Велики и цар Иван Асен II е гледал далеч напред в бъдещето на българите и България. Цар Самуил след като премества Българска патриаршия в югозападните български земи църковният живот продължава да се развива нормално по цялата българска територия от Карпатите до Егейско море и близо до Пелопонес, на линията на днешните градове Превеза-Ламия, все още не погърчени от Дунавската делта до Адриатика. Създават се и укрепват митрополии, строят се манастири и църкви, създава се оригинална и преводна книжнина на старобългарски език. Тази прозорливост на Самуил, дала безсмъртие на неговото дело се вижда само след няколко години от неговата кончина. Императора Василий е заставен от прозорливостта на цар Самуил и да успокои българите възстановява Българската патриаршия под името Охридска българска архиепископия. Охридската българска архиепископия устоява на всички превратности през нейното 749 г. съществуване. Търпейки и борейки се с всички по най-дълбоката си същност нехристиянски византийско-цариградско патриаршески, по-късно и османски-гръцко цариградско-патриаршески стремежи за унищожение на всичко българско тя съхрани съществуването на българския народ.
Случайно ли е, че Цариградската патриаршия успява едва през 1767 г. да закрие Охридската българска архиепископия. Това е пет години след написване на История славянобългарска(1762) от Паисий и само две години(1765) след нейния първи препис от Софроний Врачански.
Сега срещу нас българите, и то не от вчера и от оня ден, зловещи сили водят методична политика за унищожаването ни като народ и нация. Под давление на тези сили се деиндустриализира България, а българският народ го пратиха на дъното на Пъкъла. Тези сили измислиха и македонския език, и македонска нация. Целяха да отворят и отвориха дълбока рана в българската нация за разединение и унищожение на българския народ. А българските управници сковани от страх от тез сили не само че не посмяха подобаващо да почетат великото дело на цар Самуил и неговата памет, но не смеят да кажат не друго, а просто да повторят високо, но и да проумеят и осмислят думите на днешния гръцкия министър-председател Самарас, че „Македонският език е измислен от комунистите”. Аз бих добавил, измислен от тез зловещи сили и наложен чрез Коминтерна на безгръбначни български комунистически ръководители. Мултикултурната идеология на тез зловещи сили е проникнала и овладяла и български исторически научни институции и научни звена. Подменят се и преподават още от началните класове на българските деца неверни исторически концепции.Днес когато тези нечестиви сили посягат и към свещената земя на българите, дадена ни от Бога, духът на Великия Самуил-цар на българите се носи и зове:
„Българи събудете се! Осъзнайте се! Опомнете се! Вземете се в ръце да спасим България!”
Димитър Йончев
